27156 | 3 ноем. 2013 | 09:57
Политическият театър трайно се загнезди в живота ни и жалкото е, че няма нищо общо с професионализма в играта. Какво ще посъветвате политиците, които правят театър, г-н Пашов?
Политическият театър се играе на фалшива основа, затова е неразбран. Хора непрофесионалисти правят политиката в България. Хора продажни, които играят некадърно на тази сцена, играят за себе си, играят за парата. Никакъв съвет не искам да им давам, защото съм против днешните партии в страната ни, които разделиха и без това разединения ни народ. Нека старите партии от прехода отстъпят мястото на младите хора, те трябва да реализират своя проект за България, имат го. Слушах млади социалисти, които не искат да членуват в партия с над стогодишна история, и ги разбирам. Навремето и аз съм бил съм партиец, голяма лицемерщина беше.
И какво очаквате да направят младите хора в управлението на страната?
Младите образовани хора, останали малко в България, знаят какво да направят за разбитата си държава. Не може вечно да ни лъжат, че все някога ще се оправим, а ние да търпим и да чакаме. Имам един стар и разкъсан от времето трибагреник и не искам да го сменям с нов, защото символиката в него е много силна. Нека се знае какво беше през 23-те години преход, когато точно фалшивите партии ни одрипавиха. И нито една от тях не ми харесва.
Това значи ли, че не гласувате на избори?
Гласувах за Бойко Борисов само защото беше ново лице. Той започна разбиването на старите ръждясали структури в страната. Но не ми харесват тези олигархични структури, които са се хванали за паяжината и непрестанно смучат. Партиите не трябва да получават никакви субсидии. Да видим тогава кой ще прави партия и кой ще работи за народа?! Ако партиите нямат средства, всички оглавяващи ги ще избягат, ще се махнат от управлението на страната. И едва тогава ще дойдат свестни хора, които ще искат да направят нещо за родината ни ей така, от патриотизъм.
Как живее един пенсиониран актьор в тази икономическа, политическа и духовна криза, която се вихри у нас?
Има много велики актьори, които се занимават със земеделие и животновъдство. Жан Габен например е имал собствено стопанство и е отглеждал коне. И аз се занимавам с нещо подобно. Не с коне, разбира се, но правя това, което са правили моите баба и дядо. Имам земя, тя не трябва да пустее, затова с удоволствие я обработвам. Трябва да се бодне нещо в нея и когато спиш, то да расте. Затова всичко си имам в градината и като ми дойдат гости, с това ги черпя. Това е най-смислената икономика - сам да копаеш градинката си и да си вадиш прехраната. И ако всеки копае градинката си и почиства кладенеца, от който пие вода, нещата ще са много по-различни.
Говорите така, защото имате собствен кладенец в двора на къщата си?
И не само, водата е паметта на Земята. Затова боледувам за нашата река в Смолян, който като всеки велик град си има своя река да минава през него. А ние хвърляме боклука си в нея. Прекалено много се отдалечихме от природата и от корените си. Вижте какви къщи са правили нашите родопски майстори дюлгери навремето. Вписват се в природата, все едно тя ги е сътворила! А после хората какво направиха - огромни сгради и блокове, в които ни събраха като пчели в килии. Само дето ние не сме подредени като пчеличките, затова не се получи. Хората в блока не се познават един друг, а живеейки в къщите, комшулукът е много по-добър. Погаждаме се, нищо че в Родопите сме от различни религии. Носим си по празниците подаръци и почерпки и се уважаваме. А в блоковете са чужди помежду си, нищо не ги свързва.
А защо културата ни отстъпи място на духовната нищета?
Духовната ни нищета е голяма и тя не е от вчера, не е дори от 90-те години насам, от по-рано е. Мръсната вода е тръгнала отдавна, макар всички да признават, че България е една от най-старите семки на Земята, та дори и всичко да е сбирщина в нея. Това си личи и в политическия ни живот. Културата е основен стълб навсякъде и хората се подпират на него. Гърците например с култура туризъм правят. В нашата страна е пълно с история, световна история, но сме некадърни да я покажем на света и да я съхраним както трябва. Не може в тази огромна духовна криза от дълго време насам само материалностите да са на почит. Културата е в основата ни и тя ще изведе страната ни от кризата. Същата тази култура обаче липсва у днешните политици. За съжаление липсва и у една голяма част от младите хора. Чалгализацията е навсякъде.
Виждате ли изход - кога и по какъв начин?
Ние не можем да живеем сами, България е малка държавица. Сега сме в Европейския съюз, но имам чувството, че политиците лицемерно се числят към него. И ако трябва да съм честен, не виждам изход, осланям се на младите хора. Има надежда да се изправим на крака и тя е в децата ни, които отдавна заминаха за чужбина. Въпреки това обаче повечето от тях искат да се върнат в родината си. Но пък тук няма работа. Има една администрация, която залинява с шуробаджанащина и вечните принципи „мой човек“ да се нареди на работа.
Корените, които вие така страстно пазите, ли ви помагат да оцелявате? Откога и откъде идва желанието ви да дълбаете в миналото и да го оставите за поколенията?
Аз израснах самичък, моите родители починаха рано. Загубих майка си на 5 години, а баща ми почина 10 години след това. Затова задълбах в миналото - исках да намеря кой съм, какъв съм, защо съм, за да разбера какво мога. И разбрах, че моите деди са могли много повече от мен. Събирам стари документи от османско време, снимки отпреди 150 години… Аз усетих мириса на корена на моите предци от майчина и от бащина линия и не искам да се отдалечавам от него. Наскоро ми се роди внуче в Чикаго, искам да му покажа как сме живели, къде сме израсли. Тази мисъл ме крепи. Българинът сам се спасява, той винаги е „сам юнак на коня“.
Издадохте документално-изследователска книга албум за първия среднородопски театър „Изгрев“. Ще има ли продължение?
Само първата част от историята на първия среднородопски театър „Изгрев“ видя бял свят. Подготвил съм още две части, но търсим спонсори за издаването им. Това е систематизирано и богато документирано със снимки хронологично изследване, посветено на предшественика на Родопския драматичен театър „Изгрев“. Надявам се да се намерят хора, които да помогнат финансово за издаването на цялата история. Сега подготвям книга за баща ми, един буден селски интелигент, който пишеше писма до Червенков и до Тодор Живков. Той беше надрасъл времето си, но си отиде от този свят неразбран. Освен това искам да събера историята на село Райково в книги - за различните махали и родове, и мечтая да направя една емоционална история на самото село, пречупена през моя поглед. Събрал съм и всички попове, служили в Райково, което е едно от малкото села в България с над 45 свещеници в историята си.
След 43 години на сцената как се промени виждането ви за театъра?
Театърът беше за мен начин на живот, сега вече не е, макар че още съм актьор на свободна практика. Дразни ме чалгализацията в него. След завършването на строителния техникум в Смолян през 1967 г. веднага станах стажант в Родопския драматичен театър (РДТ). Оттогава до пенсионирането ми през 2010 г., когато закриха театъра, не съм слизал от сцената. Това са цели 43 години работа в РДТ. Считам, че професията ни не е призната, но е велика. Навремето ни наричаха театър на стоте сцени, театър на колела, защото цяла Родопа беше осеяна с нашите постановки. Пътувахме по разбитите пътища, на много места дори нямаше асфалт, но направихме истинска културна революция в региона. В много от малките населени места, където хората за първи път виждаха театър, мюсюлманките сваляха кърпите си от главите и идваха без тях на постановките.
Коя от над стоте роли, които сте изиграли, ви е любима и ви пасва най-добре?
Любими са ми всички роли, в които работих с големите режисьори - Владимир Полянов, Любен Гройс, Леон Даниел, Коко Азарян, Йордан Саръиванов, който ме покани за пръв път в киното, но от срам не отидох. Смолянският театър беше място за заточение на провинени интелектуалци, които в София не ги обичаха, най-вече партията не ги долюбваше. Идваха в РДТ за наказание, а всъщност правехме велико изкуство.
Известно е, че дарихте на държавния архив в Смолян личната си сбирка от стари снимки и документи. Защо го правите?
Събирането, селекционирането и подредбата в хронологичен ред на стари документи ме крепи. Хоби ми е и ми доставя удоволствие. Казал съм на семейството си - умра ли, от Държавния архив да дойдат да вземат всичките купища папки, в които съм събирал работата си с години. На децата ми той няма да е нужен. Миналата година дадох на архива в Смолян всичко, което ми беше останало от театъра, фонда на Тонка (съпругата му) също. Смисълът на нашия живот беше Родопският драматичен театър, въпреки това дарих оригиналите, за да се пазят за поколенията. За себе си оставих дубликати. Сега ще даря и целия архив на баща ми, който е много богат и интересен.
(в. Преса, печатно издание, брой 300 (651 от 03 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
