23838 | 4 ноем. 2013 | 13:01

Донка Гюзелева му ражда трима синове

Пътят на Сарафов към славата не е лесен. Кръстьо е едва на 15 години, когато за първи път се качва на професионална сцена. Опиянен от щастие, се прибира вкъщи чак на другия ден. Но още от вратата дядо му го посреща с патерицата, пребива го до посиняване и го хвърля в пресъхналия кладенец в двора. Майка му изчаква да се стъмни, тайно го изважда, свестява го, дава му няколко гроша и го пуска да се спасява.

Кой знае как е щяло да свърши всичко, ако точно по това време семейство Сарафови не научава, че Министерството на просвещението прави конкурс за 4 стипендии за актьорско майсторство в странство и че кандидатите са все сериозни люде. Кръстьо се представя отлично и вече

предвкусва следването
в Париж

когато баща му решава, че трябва да отиде в Петербург. Там вече следват двамата по-големи братя на Кръстьо и ще държат „вятърничавия карагьозчия“ изкъсо. С помощта на граф Игнатиев Сарафов постъпва в Императорското драматично училище. През 1899 г. завършва образованието си с отличие и се завръща в България.

На път за Русия обаче той среща голямата си любов и майката на тримата си синове - Донка Гюзелева.
Сарафов блести в „Три сестри“ от Чехов и „Коварство и любов“ от Шилер, играе главни роли във всички пиеси на Шекспир - от „Ромео и Жулиета“ до „Хенри Четвърти“. По отношение на чувствата - театърът продължава. Влюбва се като герой на Чехов и се разделя като в Шекспирова трагедия .

Когато с Донка се виждат за първи път на софийската гара, Кръстьо е на 21 години, най-млад сред останалите стипендианти Адриана Будевска, Гено Киров и Вера Игнатиева. А бъдещата му изгора е едва на 17 години и отива в Петербург да учи пиано и езици, да кара педагогически курсове. Тя е дъщеря на руския възпитаник и опълченец Иван Гюзелев, който по-късно става заместник-министър на народното просвeщение в правителството на Петко Каравелов.

От вълнение, че се разделя с близките си, Донка вдига на перона висока температура. Облегнало глава на рамото на баща си, през сълзи момичето вижда да се приближава висок, мургав младеж със зелени очи. Красивият начинаещ актьор вече има доста почитателки в София. Братовчедка на Донка, която е сред изпращачите, разпознава Кръстьо и възкликва радостно, че Донка ще си има компания. Запознава я със Сарафов и той поема ангажимент да й кавалерства по пътя. Двамата пътуват в едно купе. Кръстьо е душата на компанията. Донка решава, че

той е мъжът
от мечтите й

Сякаш да потвърди убеждението й, Кръстьо „се жертва“ да лапне пред девойката един хинин, за да й покаже, че не е страшно да си изпие лекарството.
„Във всеки негов жест, в смешните му подражания и импровизации личеше бъдещият артист. Чувствах, че се увличам, че без да ща, го харе­вам…“, споделя в спомените си Донка Гюзелева.
Преди да се качат на кораба за Русия, Кръстьо се разхожда с новата си приятелка по кея и й пее руски романси. Момичето се спъва и пада в неговите обятия. „Допирът с топлината на неговото тяло беше решаващ, за да го обикна за цял живот“, пише по-късно в спомените си Донка.

Параходът „Ростов на Дон“ ги отвежда в Одеса, откъдето продължават към Петербург с влак. Пътуването трае три денонощия. Двамата слизат на малка гара да хапнат и изпускат влака. Влюбените отсядат в хотел. Донка се кълне, че той спал на канапето, а тя (облечена) на леглото.

„В нея тъмна нощ видях в зелените му очи безкрая на морето и онази мъжка божествена красота, която ме привлече завинаги“, пише след време бъдещата г-жа Сарафова. На разсъмване тя и Кръстьо хващат влак до следващата гара, където настигат приятелите си. На гарата в Петербург и двамата вече слизат обезумели от любов един към друг. През студентските си години са неразделни.

24 април 1898 г. е съдбовна за двамата дата. Младата дама свири на пианото в квартирата си. Склонен към драматизъм, Кръстьо й подава две свои снимки и я пита коя си избира. На гърба на едната има само негов подпис, а на другата - превод на любовно стихотворение от Пушкин. Донка се колебае коя да вземе и оставя избора на него.

„Тогава той ми подаде снимката със стихотворението. А аз започнах да плача…“, описва след много години романтичния им годеж Гюзелева. Същата вечер, паднал на едно коляно като в мелодраматична пиеса, бъдещият актьор й предлага да се оженят, след като се върнат в България. Тя казва „Да“ и пада в обятията му.
Следването на Сарафов продължава три години, нейното е само две, но тя остава при него в Петербург. Родителите й не са във възторг от избора на дъщеря си. Те са очаквали зет с по-сериозна професия.

През 1899 г. влюбените пътуват към България, след като старият поборник е изпратил гневна телеграма на щерка си да се връща. Планът им е да се представят пред родителите на Донка и да поискат благословията им.

Иван Гюзелев обаче ги пресреща още на русенската гара. Отрязва брачните мераци на Сарафов с думите „Цигулар къща не храни“ и му забранява да се вясва в дома му. Двамата влюбени се срещат скришом и се готвят за тайна венчавка.
Разлютеният баща изпраща непокорната си дъщеря във Виена при сестра й ,

да се „лекува от неразумната любов“

След два месеца родителите на Донка отиват в Австрия да я видят. Тя е заприличала на призрак. Разтревожените родители пред ужаса да изгубят детето си избират по-малкото зло - зет артист. Донка се връща и разцъфтява. Двамата с Кръстьо вече са официални годеници, разхождат се „легално“ из Борисовата градина.

Една вечер бащата свиква семеен съвет и дава благословията си за брак. Преди това обаче е изпратил съгледвачи в Македония да проучат соя на бъдещия зет. Той научава с изненада, че ще се сроди със старата и много тачена фамилия, истински патриоти и революционери. Бащата на Кръстьо - Петър, и дядо му Кръстьо Карпузов, известен като архимандрит Харитон, заради просветителската си дейност са заточени от турците в Анадола.

Донка и Кръстьо се женят през 1899 г. и заживяват в бащиния й дом, на ъгъла на оживените софийски улици „Стефан Караджа“ и „Раковски“ (близо до днешния НАТФИЗ). Къщата е просторна и богато обзаведена. Всяка вечер след представление там се събират актьори. Покрай тях у Донка започва да зрее убеждението, че и тя има талант за сцената. За десет години ражда на Сарафов трима синове, но това не й пречи да пътува на турнета с именития си съпруг.

Кръстьо разучава ролите си до креватчетата на децата, а съпругата му се готви за артистичните си изяви в хола. Г-жа Сарафова обаче винаги остава в сянката на прочутия си и обожаван съпруг, което натрупва в душата й горчивина. Сценичните партньорки на Сарафов - Елена Снежина и Теодорина Стойчева, подкрепят младата майка и я съветват да оставя синовете си на бабите и да тръгне на самостоятелни турнета.

Амбициите на Донка растат. Мечтае за големи роли. Сарафов я моли да остане при децата, но тя е непреклонна в преследването на сценична кариера. По разкази на съвременници Донка има посредствен талант, но съжителството със Сарафов й дава самочувствие.

Двамата създават „Свободен театър“ и кръстосват из България. Но през 1904 г. отново се връщат в Народния театър и разривът назрява. Там мъжът й не е собственик и директор и тя вече не може да получава ролите, които е убедена, че заслужава. Това не й пречи да му натяква, че не подкрепя кариерата й. На Сарафов му писва и заминава за Виена, уж за да лекува гърлото си. Донка го последва след няколко месеца и вижда, че гласът му си е съвсем добре, без дори да се е отбивал в болница. След бурен скандал Кръстьо отсича, че в семейството един артист е достатъчен. Съпругата му обаче е убедена, че това трябва да е тя, а мъжът й просто я ревнува от сцената. Завръщат се заедно в София, но раздялата е само въпрос на време.

В театъра не й  дават роли. Тя изживява няколко нервни срива и изпада в дълга депресия. Заминава първо за Чехия, а после и за Австрия, където мисли, че ще се излекува. Уви! И зад граница тя бленува само за мъжа си. Той обаче е отег­чен от нервните й изблици. Готов е да се грижи за децата и да запази добрите отношения с голямата си любов, но не и да живее с нея.

Въпреки несполуките в личния си живот Кръстьо Сарафов не спира да блести на сцената на Народния театър, където разгръща многостранния си талант. Той се превъплъщава в десетки драматични и комедийни роли. Четири години е главен режисьор на Народния и е един от основателите и първи директор на оперетния театър „Ренесанс“. През цялото време влюбчивият актьор се забърква в любовни авантюри и пикантни скандали, които клюкарската актьорска гилдия с наслаждение дискутира. Те неизбежно стигат до ушите на съпругата му Донка. А нещастията се сриват върху злощастната й глава.
Семейството й е принудено да продаде фамилната къща, защото

баща й е починал разорен

и потънал в дългове. Донка устройва на Кръстьо няколко зрелищни скандала, които развеселяват цяла София, и след 22 години брак подава молба за развод. През 1921 г. тя се изнася с децата при майка си.

Донка е в постоянна депресия - останала е без средства. За издръжката си разчита единствено на благоволението на бившия си съпруг.
Внучката й  Маргарита Хюнке, дъщеря на сина й Борис, която живее в Германия, разказва, че в края на живота си баба Ӝ била принудена да моли Сарафов за подслон и - преглътнала гордостта си - живеела с поредната му съпруга в неговия дом. На 67 години Донка е принудена да замине при сина си Борис в Германия, където умира.