52334 | 5 септ. 2012 | 12:38

Изследване търси връзката между възрастта и политиката по време на прехода

Най-младото правителство на България в последните 22 г. е царското (2001-2005) - средна възраст 44,93 години. Юпитата на Сакскобургготски са по-млади и от депутатите от НДСВ. Така 39-ото народно събрание, където жълтите имаха 120 народни представители, не е рекордьор по младост (средната му възраст е 45,51 г.)

Първенец (средна възраст 44,80 г.) е 36-о народно събрание - първият обикновен парламент след 1989 г. , когато в политиката нахлуха млади, нахъсани за промяна идеалисти. Хора с различни професии, които извършиха генерационния пробив в българската политика.

Какво се крие зад данните? Влияе ли възрастта върху политическите решения? Абсолютно, отговаря книгата „Поколения и възраст в политиката“ на Калоян Методиев, екслидер на младежкото СДС. Изследването с интригуващи примери е вече на пазара. Авторът се връща и към управлението на Тодор Живков, прави сравнения, дори разказва вицове.

Тодор Живков е убедителен пример, че подценяването на младостта е стратегическа грешка. По-късно, при демокрацията, доказателства за верността на твърдението са Иван Костов и Георги Първанов.

Младостта е една от причините за избора на Живков за първи секретар на ЦК на БКП през 1954 г. Той е компромис, Вълко Червенков, тогава все още партиен лидер, смятал, че ще може да му дърпа конците. Фатална грешка. Тато тогава е едва на 43 години, а през 1956 г. - 45-годишен, окончателно детронира Червенков. Живков, надарен с инстинкт да оцелява, си вади и важна поука - в трудни моменти да се доверява на старите и да не издига младите на власт. През по-голямата част от управлението си той спазва баланс между три генерации – своята, на по-възрастните и на по-младите. Когато обаче усеща вятърът на промяната, макар и само като лек бриз, Тато лансира в Политбюро и ЦК кадри, биографично близки до него. Трикът, както знаем, не го спаси от амбициите на по-младите, нетърпеливи партийци. На 10 ноември 1989 г. най-активни са 51-годишният Андрей Луканов и 53-годишният Петър Младенов.

Забележете и друг любопитен факт - общественото мнение за Живков се мени с напредване на възрастта му. „В края на 60-те и особено през 70-те са постигнати най-големите му успехи в икономиката, външната политика, културата“, твърди Методиев. Но „през 80-те ситуацията рязко се променя. Живков е вече в своите седемдесет години. За кратко време той изостря отношенията си с три големи социални групи – младежта, част от интелигенцията и българските турци.“

Накратко казано – губи темпове, прави грешки. Дори езикът му започва да дразни. Множат се вицовете по негов адрес, някои от тях са свързан с възрастта му: „Москва ни е сърдита - те ни канят три пъти на погребение, а ние тях - нито веднъж.“ Популярни стават сатиричните рими: „Дядо Тошо, дядо Тошо, ти ни управлява лошо, взе дъската да ти хлопа, станахме за смях в Европа.“

И в други соцстрани се шегуват с геронтизацията по върховете:  „Заседанието на ЦК на КПСС започва. Моля делегатите да станат прави. Започваме, както обикновено, с внасянето на генералния секретар.“

Социализмът в Източния блок доказва, че обществата в застой се ръководят от все по-застаряващ елит. За щастие калъпът е счупен след промяната. Мост към новия елит са министрите от кабинетите на Луканов, чиято средна възраст е най-високата в демократичните години (виж таблицата).

Мнителният Виденов и 336-те кандидат-министри

Когато основава ДПС в края на 1989 г. и началото на 1990 г., Ахмед Доган е само 35-годишен, но несменяемият лидер на движението „остарява със самия преход“ и никой никога не му е казвал „младеж“. За разлика от премиерите Филип Димитров (роден през 1955 г.) и Жан Виденов (роден през 1959 г.) – и единият, и другият често са наричани „момче“. Но видяхме през годините на какво са способни тези „момчета“ със силно развито месианско чувство за справедливост. „И двамата имат влечение към героичното, към значимостта на собствената саможертва – подаване на оставка, оттегляне от премиерския пост, отказ от депутатско място, от политиката като цяло“, пише Методиев, за да направи важния извод: „Това, което е много трудно и често непосилно за мнозинството политици, не е препятствие за тези млади мъже.“

Първият демократично избран президент на Република България - д-р Желю Желев.

Подобно на историята с младия Живков, и двамата стъпват на върха на партията и държавата по силата на тънки сметки. Изборът на 35-годишния юрист за лидер на СДС се дължи на страха на старите сини лъвове Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Стефан Савов „да не би някой от тях да придърпа цялото СДС към себе си“. Намерено е уж безопасното решение да бъде издигнат политик от втория ешелон. Младият Виденов е политическото послание на 58-годишния Лилов, който се оттегля към лидерство в сянка.

Но липсата на опит си казва думата. Неуверен и мнителен, Виденов например избирал за министри между 336 имена, а за две седмици провел разговор с 173-ма кандидати. Държавник със стаж очевидно би бил по-решителен и би пестил от времето си. Съвременната политика се върти на бързи обороти, повечето президенти и премиери отделят за сън оскъдните 4-5 часа в денонощие и умората се компенсира с опит. 

Съветниците са другото слабо място на младите ни премиери. Димитров бе обвинен, че е изпаднал по влиянието на Константин Мишев, Виденов – на кръга „Орион“. Обща е и съдбата им – предсрочно прекратен мандат. 

Костов и Първанов или краят на романтиците

Когато тръгват към своя връх в политическата си кариера, Иван Костов и Георги Първанов са съответно на 45 и на 39 г. На тази възраст оглавяват партиите си. Безспорно млади, но по-зрели в сравнение с предшествениците си Филип Димитров и Жан Виденов. При Костов тежи образът на експерта, на икономиста, който сякаш стои на разстояние от чистите политически амбиции. Грешка – точно Костов задраска от историята клокочещия от политически емоции съюз и го направи партия. От Първанов пък се очакваше да бъде в сянката на Николай Добрев, но историкът бързо се еманципира. 

Графика в. "Преса".

И Костов, и Първанов се превърнаха в пример за реализирана зрялост. Партийното им лидерство сложи край на романтиците в българската политика.
Двамата прагматици демонстрират ярко самочувствие. „Аз имам три сериозни претенции – да съм изминал най-много километри, да съм написал най-много страници и да съм спал най-много пъти на „Позитано“ 20“, заявява Първанов в края на 1996 г. В началото на мандата си и Костов не проявява скромност, самоизтъквайки се като професионален политик: „Една от големите слабости на първите години на прехода е, че много хора се мислеха за родени политици, но всъщност се бяха объркали. Те просто си бяха объркани интелектуалци.“

Костов не случайно си създаде достатъчно врагове. Но каквато и да е оценката за него и за отмиращата десница, днес е ясно на какво е способна зрелостта в политиката. Костов изкара първия пълен премиерски мандат, Първанов стана първият държавен глава в новата ни история с два мандата на „Дондуков“ 2. Исторически факт, независимо от политическото му бъдеще занапред. 

Успешната двойка в България -
млад президент и по-улегнало вице

Ако не сте вманиачени да следите възрастта на политиците, най-вероятно не сте забелязали – българите избираме по-млад президент и по-възрастен вицепрезидент. Очевидно нагласите са да даваме предимство на енергията, но съчетана с улегналост и мъдрост. От тази формула няма изключение. Тон задават гласуваните от парламента през 1990 г. Атанас Семерджиев и д-р Желю Желев – генералът е 14 г. по-стар от дисидента философ. Така е и при останалите пряко излъчени президентски двойки. Блага Димитрова е също с 14 г. по-възрастна от основателя на СДС, Тодор Кавалджиев е с цели 19 г. по-стар от президента Петър Стоянов, Ангел Марин – с 16 г. от Георги Първанов, Маргарита Попова – с 8 г. от Росен Плевнелиев.

Лидерите на две от класическите "правителства на прехода" - Фили Димитров (вляво) и Жан Виденов (вдясно) - близнаци в политиката - млади, с влечение към героичното
и с месианско чувство за справедливост.

Кандидатите, които са се отклонявали от образеца, преглъщат горчива загуба. През 1992 г. Велко Вълканов е с 11 г. по-възрастен от подгласника си Румен Воденичаров, през 1996 г. Иван Маразов е с 10 г. по-стар от Ирина Бокова. През 2001 г. Тодор Кавалджиев предупредил Стоянов, че ще загуби изборите в тандем с Нели Куцкова. Защото „първо тя беше на една възраст с него, второ – от една партия, и накрая имаше и една професия.“
Старият земеделец позна, а звездата на Георги Първанов изгря, опровергавайки и социолозите. 

Когато старите бъдат пренебрегнати

Ако оставате с впечатление, че старостта е порок в политиката, грешите. През 2006 г. напредналата възраст на кандидат-президента Неделчо Беронов – 78 години, се превърна в една от основните причини за тежката загуба на десницата. Докато световната практика изобилства с примери за успех на политици от неговото поколение. През 2006-а Джорджо Наполитано стана президент на Италия месец преди да навърши 81 г. Каролос Папуляс става държавен глава на Гърция на 76 г. през 2005 г. Старостта вече не само знае, но и може, погледнем ли и към Берлускони, твърди в книгата си Методиев.

Нека не бъдем надменни към възрастните. Когато бъдат пренебрегнати, може да се стигне и до съдбоносни събития. Две десетилетия след първите демократични избори д-р Желю Желев признава: „Справедливостта изисква да се каже, че бай Милан Дренчев, Петър Дертлиев и другите стари николапетковисти и социалдемократи искаха изборите да са през есента. Но когато слушахме наставленията на старите политици, ние ги възприемахме като политиканство, а то било опит.“

Изборите, да припомним, бяха на 10 юни 1990 г., а прясно преименуваната БСП спечели вота за Велико народно събрание. Ето докъде води понякога високомерието – до тягостно дълга и противоречива обществена промяна, чиито плодове и до днес нагарчат.

Накъсаната биография

Белег на някои от политиците на прехода е накъсаната им биография. При Петър Стоянов яростният антикомунизъм е съчетан с добра социална позиция по времето на социализма – книгата му „Сериозно за развода“ е издадена в 55-хиляден тираж през 1988 г., докато историческият справочник на управляващата БКП – в по-скромните 26 000. И антикомунизмът на Борисов днес е в разрез с биографията му преди промяната – завършил е висшата школа на МВР, защитил е дисертация.

Характерно за сегашния премиер е и друго – издига за министри млади кадри, независимо че кабинетът му не е №1 по младост в новата ни история. Самият той се вписва в отчетливата западна тенденция политиците да подчертават здраве и отлична спортна форма. Както доказва и примерът с Берлускони - по-старите вече не само знаят, но и могат.