24229 | 25 ноем. 2013 | 12:30

Интервю на Таня ДЖОЕВА за нравствената криза, операция „Чисти ръце“ и новите избори

Oкупацията на Ректората бе свалена, но политическата криза продължава, г-н Георгиев. Какви са според вас вариантите за изход от нея?
- Кризата е дълбока и засяга почти всички параметри на политическия живот в страната, без да броим социалното, икономическото и нравственото измерение. Така че кризата ще бъде дълга. Относително нов момент е, че се появиха позитивни симптоми - ако не изход, те обещават поне конкретни посоки за търсене на изход.

- Кои са тези симптоми?
- Те са крехки, първоначални. Елитът си взе колективни поуки от продължилите близо година непрекъснати протести, които до голяма степен бяха насочени срещу цялата политическа класа.

- Политиците може би се стреснаха от социологическите данни, че пропастта между тях и хората расте, а недоверието може да помете целия елит. Последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност даде ли позитивен знак?
- Да, томахавките бяха заровени, стресът идва и с новите остри проблеми пред обществото като бежанския поток. Появата на разум и на склонност за търсене на диалог между разномислещи личности подсказва верния път. Той единствен може да възстанови минималното доверие в партиите, политиците и институциите, без което няма да има скорошен изход.

- Всички социолози дават преднина за БСП, макар и с различни проценти. Според вашия колега Андрей Райчев БСП печели от омразата, но щяла да предизвика избори след унищожителен удар срещу Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Бъркат ли социалистите? Борисов е политик, който доказа, че за разлика от царя запазва симпатии.
- За ситуацията, в която се намираме, е пресилено използването на твърдения като „този печели, другият губи“. Губят институциите, не толкова партиите, защото сривът в доверието към тях е по-силен. Това е лоша новина.
Положение, при което партия А на всяка цена иска да победи или да постигне реванш срещу партия Б, прилича на библейската ситуация, когато Бог се обзаложил със Сатаната и спечелил, но загубил Йов. Тоест загубил трети. Третите в случая ще бъдем всички ние.
Не казвам, че изходът е конфронтиращите се формации да се прегърнат и да потърсят формула за правителство на национално спасение, което периодично се ражда като спасителна идея по нашите географски ширини. А да възстановят доверието в институциите и това доверие да бъде гаранция, че българската демокрация има онзи минимум на устойчивост, който ще направи смислено гласуването в едни нови избори. Ако нямаш доверие в институциите, нямаш сериозна мотивация да участваш в избори, които произвеждат ново лице на институциите, в които не вярваме...
Не ми се иска политическият живот да бъде белязан от лични битки на засегнати честолюбия, на неудовлетворени егоцентризми или от политически сили, които не виждат основание да работят за България, ако не са в управляващата гарнитура.

- Ударите срещу Борисов и Цветанов нямат ли същия ефект, както при БСП - колкото повече ги мразят, толкова повече се сплотява електоратът им?
- Всичко, което забелязваме на електорално ниво от февруари насам, е, че протестите имат свойството да консолидират твърдите ядра на партиите.
Да си спомним февруарското недоволство, насочено срещу правителството на ГЕРБ. Точно то консолидира ГЕРБ и неслучайно партията се представи достатъчно добре на изборите, даже след оставка. И сегашните протести сплотяват БСП и ДПС. Нещо повече - има разширяване на базовата подкрепа на БСП за сметка на други колебливи прослойки. Това не обещава нищо радикално различно при евентуални предсрочни избори.

- Всички усилия за изход опират точно до този въпрос - новите избори. Една от причините за зациклянето е фактът, че те ще бъдат подготвяни от служебно правителство, назначено от президента. Не се признава гласно, но заради тази перспектива БСП не желае предсрочен вот, макар че качва доверие. Омагьосан кръг?
- Да, служебно правителство, назначено от президента, не е вдъхновяваща перспектива за управляващите. И обяснява тяхната по-малка склонност за предсрочни избори в сравнение с тази, която демонстрира Борисов при предишния протестен цикъл.
Така кръгът наистина се затваря и наблюдаваме омаломощаваща прегръдка между тези, които олицетворяват статуквото, и другите, които искат промяна чрез нови избори. Героите са на тепиха все още, но виждаме, че без особен ентусиазъм водят борбата.

- Реформаторският блок поиска операция „Чисти ръце“. Ефектно като пропаганда, но дали е възможно? Резултатът от тази акция в Италия е, че старите партии са ударени заради разкрития за корупция, а на тяхно място идват нови играчи.
- Играчи, които не се оказаха нови в крайна сметка. „Чисти ръце“ свърши полезна работа в Италия. Някои от дълго властвалите политически партии се изпариха, а най-големият печеливш се оказа свежата фигура на Силвио Берлускони, който не е олицетворение на чистотата на нравствените подбуди и устои.
Не съм против подобен замисъл, но не го виждам като еднократно усилие. Като кампания, която трае няколко месеца, мобилизира отговорните фактори и след това започваме на чисто. Операция „Чисти ръце“ следва да е дългосрочно усилие.

- Насочено към бъдещето, а не към миналото? Същността на италианските „Чисти ръце“ е, че засягат черното финансиране на партиите. Тръгнем ли да разчистваме сметки от миналото и реформаторите вероятно ще бъдат засегнати.
- Не съм загрижен толкова за реформаторите и за тяхната уязвимост. Със сигурност всички партии биха били засегнати. Парламентът, прокуратурата, съдебната власт, партиите трябва да направят преглед на законите и да анализират какво ражда нечистите практики. Макар че в последните години бяха направени стъпки във вярната посока. Не са чак толкова лоши законите. Нечистотата на ръцете, помислите и политическия морал не се дължи само на силна изкушеност от достъпа до финансовите ресурси, които политиката и властта дават. Това наистина е въпрос на морал. Тук си кореспондираме с естественото настояване на студентите за нов морал. Но това не може да се случи с кампания. Не познавам в световната практика акция, която да е създала нов морал. Морал се създава много по-бавно.

- Старите десни очевидно не могат вече да съберат сериозна маса хора на улиците и площадите. Какъв е техният шанс за присъствие в политиката? Политическата криза е факт, но тяхното електорално присъствие не расте с големи темпове. Защо?
- Реформаторският блок има причини да не е направил чудо в електорален смисъл. Той още не е известен като марка. При спонтанен въпрос за кого бихте гласували блокът получава около 2%. Ние прибавяме и процентите от тези, които в отвореното питане са посочили имената на партиите в него. Така се получават по-окуражителните 6-7%. Реформаторският блок не е изцяло нов политически продукт, не се вижда новото. Той е конфигурация от стари политически субекти. Хляб, направен от трохи. Кой може да каже за какво се бори освен за нови избори.

- Изненадва ли ви подемът на националистическите формации? Има ли почва за тях, или говорим за временно явление?
- Не забелязвам нарастване на националистическия вот. През последните години сумарно той е константа. Друг е въпросът, че в някои моменти беше консолидиран около „Атака“, в други се разпръсва към различни политически формации. „Атака“ в момента, както и НФСБ и ВМРО не са радикални, като партии те бягат от ксенофобска реторика. Затова се препозиционираха и се отвори място за крайно националистическо движение, поощрено от общата социална и политическа криза. Новите националисти видяха своя шанс и в бежанския проблем. Появата им не учудва. Крайна десница в такива моменти се ражда, независимо дали става дума за България, Унгария, Гърция, Холандия или Австрия. У нас всички кризи са с една идея по-дълбоки.

- Вие сте автор на изследвания за средната класа в България и за възможностите у нас за бърза социална декласация. Липсата на независими граждани има ли пръст в сегашната патова ситуация? Това ли е големият грях на прехода?
- То е грях и беда. Средната класа се характеризира с икономическа независимост и независим живот. Това означава високо равнище на автономност в осмислянето на действителността. Хората от средната класа са трудно манипулирани, с богата информационна потребност, мислят със собствената си глава. Липсата на такава група лишава българската демокрация от социален гръбнак, от прослойка, която е склонна да мисли стратегически, да въвежда бъдещето като тема на политически дебат. Тя е тази, която не позволява резки преходи. Тя е тази, която не вярва в чудеса. Отсъствието Ӝ ни лишава от необратимост на малкото позитивни неща, до които сме стигнали в този преход.

- Разединени ли са преподавателите в Софийския университет след събитията от последните месеци? Развалят ли се приятелства?
- Безспорно и в университета наблюдаваме разделение, зейване на пропасти там, където е имало партньорства. Не съм свидетел чак на драматично късане на колегиални и приятелски връзки. Лошото е, че разделението протича по логика, която показва колко сме склонни и изкушени в развитието на авторитарно съзнание. Съзнание, което не търси диалог с инакомислещите, а ги отхвърля радикално. Моето кредо винаги е било, че диалог между единомишленици е ялов. Единственият полезен диалог и единственият изход е разговор между разномислещи.

- Жалко, че не се получава.
- Да. Липсата на диалог между разномислещи пропилява малкия останал интелектуален капитал в страната. 

(в. Преса, печатно издание, брой 322 (673 от 25 ноември 2013)