19060 | 2 дек. 2013 | 16:12

„За“ и „против“ задължителното гласуване

Темата задължително гласуване отново активно се обсъжда. Юристи и политици, шоумени и политолози, отделно и в групи настойчиво предлагат да го въведем. Една по-добра избирателна система, смятат те, ще доведе до един по-добър парламент, което по-нататък означава, че ще бъде съставено по-добро правителство, което… и тъй нататък.

Подписка в подкрепа на задължителното гласуване започна НДСВ. Според партията такава промяна в изборното законодателство не само ще промени драстично статуквото, но и ще попречи то да се възпроизведе.
Доводите ЗА заслужават определено внимание.
Подчертават преди всичко, че редица държави в Европа, Азия и Латинска Америка са въвели задължително гласуване. Някои автори отбелязват, че то било усвоено

в 33 страни
в света

Да, но това означава, че в поне 160 то не е получило съответно признание.

В повечето държави, в които гласуването е задължително, то не е скрепено със сериозни санкции. Наказания са предвидени например в Гърция, Австралия и др. А конституцията на Италия (чл. 48) обявява участието в изборите за „граждански дълг“, с други думи, юридически то не е задължително.
Интересно е да се отбележи, че и в България е имало задължително гласуване. Закон от 1882 г. въвежда двустепенната (б.р. - непряка) избирателна система, при която избирателите избират така наречените гласни, които от своя страна избират съответните представителни органи. Участието на гласните в избирането на представителните органи е задължително и нарушенията се наказват с глоба в полза на общинската каса.

По-късно през 1919 г. се внасят законови промени, които предвиждат задължително участие в изборите за народни представители, селски, градски и окръжни съвети. Но тези разпоредби са изключение от трайно усвоения в нашето законодателство принцип, че гласуването трябва да е свободно.
Друг довод е, че задължителното гласуване ще придаде по-голяма легитимност на представителните органи. Колкото повече граждани участват в изборите, толкова по-легитимен ще е целият избирателен процес, смятат някои. Само че една наложена с външни средства легитимност не може да се смята за действителна.

Без изживявано от самите граждани вътрешно чувство за необходимостта да участват в изборите

ще имаме една куха легитимност

Лишени от сериозен смисъл са изборите, в които участват мъртви души, т.е. хора, които нямат и не искат да имат никакво отношение към тях. Тялом те ще са избирателната секция, но духом ще остават извън нея. Само свободната воля ще придаде на изборите действителност и следователно легитимност.
Твърди се още, че задължителното гласуване би изключило възможността за купуване на гласовете. Съвършено несъстоятелен довод. След като избирателят е тръгнал така или иначе към урните, всяка партия ще положи максимални усилия да пренасочи неговия глас към себе си. На нея ще бъде спестено усилието да уговаря избирателя да участва в изборите. Остава Ӝ само усилието да го накара да гласува за нейните кандидати. Търговията с гласове следователно се опростява и улеснява.

Когато на последната права избирателят не пита себе си „Дали да гласувам?“ и му е останал евентуално само въпросът „За кого да гласувам?“, тогава битката за неговия глас ще бъде най-ожесточена. В „бой последен“ ще се хвърлят всички резерви - юридически, морални, психологически и най-вече финансови. Строго взето, изборите накрая се печелят много често не от големите партии, а от големите пари.
ПРОТИВ задължителното гласуване има достатъчно сериозни доводи.

Преди всичко участието в избори е от конституционно-правна гледна точка въпрос на право, а не на задължение. В чл. 42 от конституцията изрично е казано, че „гражданите… имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“. Невъзможно е обаче едно право да бъде упражнявано насила. Насила може да бъде изпълнявано само едно задължение, а правото е именно право, а не задължение. За да стане задължение, то трябва да промени своя конституционно-правен статус - така че възможността за участие в изборите да се прехвърли от групата „права на гражданите“ в групата „задължения“.

Без промяна
в конституцията

подобна трансформация не може да стане.

Необходимо е да се отчита и това, че неучастието в изборите също е вид участие в тях. То може да се разглежда като отрицателен вот относно цялата избирателна система или относно участващите в изборите партии и лица. То може да се разглежда и като сигнал за крайно недоверие към цялата политическа система. Най-крайната точка на една съпротива е мълчанието. Замлъкне ли един народ, тогава не са изключени най-неприятни изненади.
Трябва да отворим очи и за простия факт, че задължителното участие в изборите не означава и същинско участие. Можем да накараме хората да отидат до избирателната секция, но не можем да ги накараме да пуснат действителна бюлетина. В плика може изобщо да няма бюлетина или бюлетината да е с надписи и знаци, изобщо да е недействителна. Броят на недействителните бюлетини може да се окаже толкова висок, колкото би бил броят на неучаствалите в изборите граждани, ако участието не е задължително.

Пита се освен това с какви санкции ще накараме гладните и босите да отидат да гласуват. Ще им наложим глоба, т.е. ще им вземем мизерната пенсия или ще ги пратим в затвора при завършените престъпници?

***
Ще отбележа още една последица от изкуствено (принудително) повишената избирателна активност. Всеки по-висок процент действителни гласове води до повишаване на 4-процентовия праг за достигане до места в парламента. Това означава, че

ще се затвори пътят на по-малките партии

към Народното събрание и по този начин ще се намали възможността там да се чуят повече и по-разнообразни гласове по проблемите на страната. НДСВ например никога няма да преодолее един изборен праг от 4, та дори и от 3 процента, ако действителните гласове са, да кажем, 5 милиона.
Разбира се, няма съмнение, че във всички случаи по-добро е едно максимално участие на гражданите в изборите. Но това трябва да се постигне не с различни форми и степени на насилие, а с убеждаване на гражданите, че тяхното участие има своята висока стойност. Именно в изборите те казват, че са действителните стопани в тази държава, че те и само те имат правото да решават нейните основни проблеми.

----------------------------

Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.