И какво стана - цялата пара с новия Изборен кодекс пак отиде в свирката. Кой ли не заляга над проекта, кой ли не дава безценни съвети - неправителствени организации, експерти, общественици. Кипя усилен труд, сипаха се обещания пред протестиращите, проектът уж бе готов през септември, а през ноември аха да бъде приет. Но няма, дори и през декември. Начинанието се отлага и нищо чудно европейският вот да почука на вратата, а по българска традиция ние още да се размотаваме.
Забележете - промените не са драматични. Нито се задава задължително гласуване, нито мажоритарна система. Пазарлъкът е партиен, дребен и издава нехайство.
Затова, писано или не, едно правило трябва да води политиката ни занапред - който не изпълни обещаното, да се оттегля. Президент, премиер, депутат, кмет. Без край на залъгванията, вервайте, и пет прехода няма да стигнат, за да се оправим и ние в някой хубав ден за българската демокрация.
(в. Преса, печатно издание, брой 336 (687 от 9 декември 2013)
18717 | 9 дек. 2013 | 08:39




Мобилна верси
RSS
