38230 | 10 дек. 2013 | 14:02

Интервю на Таня ДЖОЕВА за речника на държавниците и смяната на анцузите с „Версаче“

Проф. Ведър, в свое интервю зададохте въпроса кой от българските политици може с чиста съвест да каже: „Дадох на България повече, отколкото взех.“ Кой?
- Позволете да ви отговарям и с афоризми. Ако народът не беше толкова зает с изкарването на насъщния, вероятно би си избрал великолепни управници. Макар и условно, хората могат да се разделят на две големи групи: вземащи и даващи. Три четвърти от тези, които влязоха в политиката по едни прокъсани маратонки или по анцуг, сега носят „Версаче“ и „Ролекс“, возят се на беемвета и мерцедеси, живеят в затворените комплек­си или в полите на Витоша. А какво са създали?

- Какво?
- Няколко десетки недоносени закона, претърпели няколко хиляди „поправки“, „изменения“ и „допълнения към измененията“. Когато в едно предприятие някой произвежда брак, той плаща за него или го уволняват. Целият този, с извинение „елит“, който користно или от некадърност четвърт век произвежда законодателен, управленски и икономически брак, на следващи избори ни се предлага пакетиран в нови „политически продукти“.
Очаквате ли, че тези втора, трета, че някои и четвърта боя „държавно отговорни“ шушумиги ще дадат нещо на България? Между другото има едно общество, в което на всяка сбирка членове пускат своята лепта в така наречената „вдовишка торба“, предназначена да събира средства за хора в беда. Особеността е, че никой не може да каже, когато бръкнеш в торбата, дали си пуснал, или си взел нещо от нея! Не съм сигурен, че тази торба ще се напълни, ако се разходи между политическите ни еднодневки.

- Вие сте първият професор по реторика в България. Обедня ли езикът на политиците, или твърдението е плод на прекалена критичност? Да си спомним, че и управниците преди 1989 г. не бяха добри оратори.
- Яловата кокошка, колкото и да се напъва, няма да снесе яйце, а ще цвъкне курешка. Мислите се мислят с думи. За богати мисли трябва богат речник. През 1978 г. правих изследване на пространни изказвания на организационни работници на окръжно равнище. Оказа се, че речникът им, независимо от тематиката, не надхвърля триста думи. Преди пет години направих същата дисекция на речи на наш експрезидент, когото славословеха като голям оратор. Подпомаган от екип пиар специалисти, в десет речи по различни поводи той беше употребил малко повече от петстотин думи. Но ако от тази бройка извадите еднокоренните, съюзите, местоименията и названията, пак ще останат около триста. За сравнение - речниковият фонд на езика ни брои около 300 000 думи. Иначе казано: „Пременил се Алия - пак у тия!“

- От днешните политици с красноречие се слави Лютви Местан. Каква е вашата оценка за неговото слово?
- Няма низост, която политиците да не могат да облекат във възвишени слова, а г-н Местан е майстор на фразата. Вземете протокол от дебати, в които участва и той. Внимателно прочетете и текстовете на другите изказващи се. Ще откриете, че той действително владее похватите на еристиката (метод за водене на спор, характерен за софистите в Древна Гърция - б.р.). А и на музиката. Лютви Местан умее да слуша какво казва опонентът му и после, както това правят музикантите, „интерпретира темата“. Витиеватите му речи затрудняват сериозно слушателите, които не са на неговото интелектуално и образователно равнище. Поради това те обръщат внимание повече на „как“, отколкото на „какво“ им казва. От благите приказки на политиците народът ще хване диабет.

- Споделяте ли твърдението, че Бойко Борисов носи самобитен талант на комуникатор с широките народни маси?
- Прескочените стъпала по пътя към върха си отмъщават жестоко. Борисов притежава много от качествата на директния водач. Той излъчва физическа сила и увереност. Освен това инстинктивно усеща какво очакват да чуят от него слушателите му. Това е много добре, докато си на коня, но не върши работа, когато друг води ескадрона. Сгреши с обкръжението и си плати. А жалко - той е боец и ако се беше заобиколил с политически и икономически стратези, щеше дълго да води хорото. Най-шумно принципни са безпринципните.

- Кое е най-характерното в начина на изразяване на Сергей Станишев? Прилича ли ви на ляв политик?
- Новите политици не държат, а се държат за юздите на властта. През последните години г-н Станишев израсна доста, но трудно ще преодолее разстоянието между себе си и „обикновените хора“. Когато едно цвете е отгледано в оранжерия, извадиш ли го сред природата, адаптационният период е дълъг. Следващия път го слушайте внимателно и ще откриете, нещо интересно: политиците ни нямат цели, а мишени.

- Умее ли да докосва сърцата президентът Росен Плевнелиев?
- Голямата политика гъмжи от малки хора, които правят големи бели. Човек притежава или не притежава излъчване. Най-добре това се вижда на сцената и в киното. Гледаш го красавец, Аполон, но не те хваща, и обратно. Нито Стоянка Мутафова, нито сега Зуека са еталони за външен вид, но ги предпочитам пред всякакви мис и мистър. Колкото и да са на брой нулите, те придобиват стойност, когато пред тях стои единица. Оттег­ли ли се единицата, празникът свършва.

- Трябва ли премиерът Орешарски да бъде по-емоционален в думите и жестовете си?
- Преди да лапне нещо, маймуната го мери първо отзад дали ще излезе. Пламен Орешарски е икономист. Неговите думи са цифрите, вложеното, полученото и изпълнението на поставените задачи. Той не е длъжен да се гримира, за да се хареса на публиката. Хора като него се оценяват по резултатите. В момента той бере ядове от глупостите на политиците. Мисля, че от неговия пример ви е ясно защо нашата можеща и знаеща интелигенция бяга от властта. В момента той пати от ситното хоро на политиците. Лошо е, когато така се разхищава качественият човешки ресурс.

- Кои от световните политически лидери бихте дали за пример на българските им колеги?
- Политическите лидери на Запад се готвят за кариерата си от млади години. Философията на кариерата им е друга. Когато един американец стане и каже: изберете ме, аз съм точният човек, аз притежавам необходимите качества, околните считат това за естествено и нормално. Когато българин си позволи подобно нещо, поне десет души ще скочат с репликата „Ти за какъв се мислиш?“, а единадесетият ще обяви: „Тоя ли, бе? Знаеш ли коя е сестра му?“

- Прощаваме ли лесно празните обещания, „бисерите“, празнословието, дори лъжите на водачите си?
- Очаквам поредното правителство да падне… върху главите на избирателите! И няма да мине и година, не само че ще простим на тези, които накараха младите хора да казват „Обичам родината си, но мразя държавата!“, не само че ще забравим мерзостите им. Ние сме истински мазохисти, щом позволяваме на две трети от хората в парламента да се въртят там от 25 години. Важното е, че сега викаме „Оставка!“, „Долу!“ и вече май забравихме за какво започнахме да викаме през февруари. Важното е, че викаме!

- С печал ли гледате на комуникацията в днешното българско общество?
- Преди години в малките селища всички се познаваха. В махалата знаех всичките си връстници от Лъвов мост до „Надежда“, от „Малашевци“ до Централния затвор. Сега живеят с години в един и същи блок, а даже не знаят кой кой е. Модният термин „комуникация“ замени хубавата и топла дума „общуване“. Общуването е като любовта - обясняваш се на събеседника си в идея. Парадоксално е, но усъвършенстваните средства за връзка докараха нечувано отчуждение. И възрастни, и деца си създават измислени образи, побеждават в измислени битки, бягат от реалното във виртуалното. Преди години хората избиваха комплекси, пишейки по стените на тоалетните. Днешните комплексари са превърнали интернет в тоалетна, в която анонимно заливат с глупост, омраза и злоба всичко и всички.

- Вие бяхте в епицентъра на студентските стачки през 90-те години. Защо сегашните вълнения нямаха същата широка подкрепа в обществото?
- Мили студенти! Не само на марионетките, и на хвърчилата им дърпат конците. Пазете се от кукловодите! През 1997 г. знаехме какво искаме и какво очакваме. Даже това, което очаквахме, започна да се случва в началото на управлението на СДС. Но само в началото. Сега „Керванът си лае, кучето си върви!“ Отдавна протестите заприличаха на вечерното движение по „Царя“ от петдесетте години. Или искаш да свалиш управляващите, или ги оставяш да работят. Няма полубременна жена. Стана така, че трагедията на хората, които са на ръба на оцеляването, беше превърната от режисьорите на протеста във фарс с всевъзможни пърформанси и други измишльотини. Жал ми е за студентите, по-голямата част от които искрено участват в събитията, а просто няма кой да ги поведе в правилна посока. Ако те командва глупак, вината за това не е в него, така че помислете дали и за кого ще гласувате на следващите избори.

- Вашата гражданска позиция - защо не харесваме прехода и го смятаме за неуспешен и провален?
- За българските политици важи закономерността - каквото и да решат сега, след време ще се окаже грешка. Намирането на кусури е български национален спорт. Каквото и да ни предложат, каквото и да ни дадат, ние никога няма да сме доволни. След две столетия византийско и пет турско „присъствие“ нашенецът е програмиран да се оплаква, че е беден и нещастен, за да не би някой да зловиди на имането или късмета му. Та това е и с прехода, и даже с нашия разговор. И вашите въпроси, и моите отговори са в тон с традиционното българско мрънкане. Но искам да направя уговорката, че сочейки кривиците (прости ми Апостоле, че те цитирам!), не виждаме доброто. Даже само възможността публично да оплюваме управляващите да беше резултатът от събитията през зимата на 1989 г., играта си струваше изгорените свещи. Работата е там, че можеше да бъде хиляди пъти по-добре, ако в името на България тези „от горе“ не висяха на вимето на България. 

(в. Преса, печатно издание, брой 337 (688 от 10 декември 2013)