88264 | 19 дек. 2013 | 13:39

70 години от кървавата драма на 20 декември 1943-а

На 20 декември 1943 г. със 70 куршума по най-жесток начин са убити 18 души от село Ястребино в Тузлука. Шест от тях са деца. Днес, 70 години след трагедията, трудно някой би се сетил за имената на тези жертви. В годините преди 10 ноември обаче шестте ястребинчета - Стойне (7 г.), Иван (10 г.), Надежда (12 г.), Димитринка (11 г.) и близначките Ценка и Цветанка, са превърнати в икони на комунистическата пропаганда. За тях се учи в учебниците, пионерски отряди носят имената им и изследват живота им, а на тяхно име се провеждат различни конкурси и състезания, пишат се стихове и книги, снимат се филми. Оттогава жив е останал само един свидетел на събитията - Чавдар Калайджиев (виж интервюто долу). Макар и седем десетилетия по-късно, 87-годишният мъж още изтръпва при спомена, че само 10 минути са го делели от това да стане 19-ата жертва.

Какво предшества кървавата трагедия?

Ден по-рано, на 19 декември, около 10 ч. сутринта след зловещите звуци на барабана селският глашатай обявява блокада и предупреждава никой да не напуска дома си, защото ще се стреля без предупреждение. Блокадата се провежда, за да се спре все по-разрастващото се партизанско движение в Тузлука, да се унищожи Омуртагският партизански отряд, както и неговите най-активни ятаци и помагачи. В тази мащабна акция вземат участие общо 5500 души.

Ролята на

главен екзекутор

е възложена на 19-и Разградски пехотен полк с командир полк. Иван Атанасов. От ареста в град Омуртаг, намиращ се в гимназията, на него са предадени 23-ма антифашисти и са разстреляни без съд и присъда в различни краища на околията - главно по шосето Омуртаг-Антоново, Омуртаг-Попово и Антоново-Попово. Между тях са и Ангел и Станка - родителите на 17-годишния гимназист Чав­дар Калайджиев.

Върхът на фашисткия садизъм обаче е в Ястребино.

Дни преди кървавата драма, на 16 декември, в село Дългач, Търговищко, Втора картечна рота с командир подпоручик Константин Йорданов разстрелва съпругата и малкия син на партизанина Иван Кривлев. На подпоручика е заповядано да проведе акцията в Ястребино - най-комунизираното село в околията. Към него е прикрепен и полицейският агент Стоян Узунов. Сутринта на 20 декември ротата блокира селото. Команда от 5-6 полицаи, войници и цивилен агент претърсват всяко кътче. До 11,30 ч. са арестувани 24 души. Обречените са 18 от тях, между които и шестте невръстни деца. Те са част от семействата на партизаните и нелегалните. Там е 75-годишният грохнал старец дядо Стойне.

Команда от 10 подбрани от подпоручик Йорданов и от аген­та Узунов войници начело с фелдфебела на ротата като стадо овце подкарват жертвите си, преминават през мегдана на селото, насочват ги към близката гора и на една пътека по команда залпово са повалени, без да се стряскат от писъците и воплите им. Веднага ги заравят в общ гроб, но още същата нощ са извадени, после транспортират труповете в неизвестна посока и през април 1944-а ги изгарят. Това става ясно чак след 9 септември.

Навярно стреснати от кървавата драма с невинни жертви, късно вечерта на 20 декември 1943-а е издадена заповед

разстрелите
да се спрат

която е донесена от офицер с мотор. Това спасява живота на 44 души от селата Присойна, Божица и Любичево, арестувани и определени за екзекуция.
Убитите на 20-и в Ястребино са от 6 различни семейства. Общото между тях е, че от всяко семейство е излязъл по един човек при партизаните.

Картината на кошмара няма да бъде пълна, ако не се спомене и че на 19 и 20 декември в Тузлука са разстреляни още 15 души, а десетина дни след това - в началото на януари 1944-а, по същия жесток начин е убита и 4-годишната Елена Манова от село Калинище. Така детските трупчета стават седем.

По време на заседанията на Народния съд (20 декември 1944 - 2 април 1945 г.) са изяснени с точност участвалите в разстрела. В показанията си фелдфебел-школникът Никола Маринов Николов, командвал откриването на огъня, дословно заявява: „Йорданов извика в двора на общината освен мен и записаните в листчето (следват имената на няколко човека - б.а.).“ Установено е, че в разстрела са участвали още Герасим и Трайко (от Македония), които са били най-ефективни в стрелбата. Особено усърдие полага и Минчо Вълков (от селото на Йорданов), който лично убива 75-годишния дядо Стойне Станков.
Пред Народния съд той заявява: „Ротният командир - подпор. Йорданов, извика фелдфебела на ротата и му каза, че тия задържани ще бъдат разстреляни от група войници, а той ще бъде старши на групата.“ Подсъдимият Рачо Илиев уточнява пред съда: „Никой не ни е питал дали искаме да убиваме.“

Командата за разстрела е трябвало да се подаде от фелдфебел Стойчо Тодоров, но му прилошава и тя се изпълнява от фелдфебел-школника Никола Николов. Според Чавдар Калайджиев е възможно между войниците, участвали в екзекуцията, да е имало симпатизанти или даже членове на Работническия младежки съюз, но те всъщност са били просто изпълнители на военна заповед. „За кой ли път българската армия бе употребена като екзекутор на собствения си народ. Знае се точно, че Йорданов и други от убийците са били активни членове на Легион“, обобщава оцелелият Калайджиев и нарича Ястребино вторият Батак в българската нова история. 

Националният детски комплекс „Ястребино“, открит през 1979 г. от Тодор Живков, някога бе един от най-посещаваните в страната. Днес част от него е занемарен, макар да се използва от ученици за т.нар. зелено училище.

На малката снимка: Ястребинчетата - Иван, Надежда, Димитринка и близначките Ценка и Цветанка. Малкият Стойне няма снимка

Децата днес не знаят какво е партизанин

Наблизо до мястото, където са убити шестте деца от Ястребино, на 23 септември 1979 г. лично първият човек в държавата Тодор Живков открива голям дом-паметник, познат още като Национален пионерски комплекс. В годините преди 10 ноември 1989-а в него всекидневно от цялата страна пристигат цели класове, които провеждат обучението си под ръководството на учители, назначени на щат към комплекса. Там мнозина получават и пионерските си връзки. Отначало домът разполага с 320 легла, библиотека и читалня, голяма зала за тържествени ритуали и изложбена зала.

Властта обявява шестте ястребинчета за деца герои и защитава тази си теза през всичките години по време на предишния строй. Сега обаче случилото се е почти забравено. Днешните деца нямат представа и дори обяснение за случилото се преди 70 години - първо, няма откъде да го научат, и второ - според някои това не и нужно. Поколенията на XXI трудно могат да обяснят думи като партизанин, комунист, фашист...
Сега базата се нарича Национален детски комплекс - разполага с три корпуса и 195 места и се използва основно като място за провеждане на т.нар. зелено училище.

Училището, в което са учили ястребинчетата, отдавна е затворено. Само когато дойде група с деца, се отключва, за да бъдат показани запазените две класни стаи с боядисани в зелено чинове, на които са седели жертвите.

В селото, в което преди години е кипял живот, днес са останали само пет баби, разказва съпругата на Чавдар Калайджиев. Двамата всяко лято прекарват там. „С тези пет баби дори сме направили женски хор и се събираме да пеем, ходим в близкото Антоново, където участваме в прояви на читалището“, споделя тя.