Годината е 1912. В двореца празнуват 18-годишнината на престолонаследника княз Борис. Приемът е невиждано пищен. Сред поканените са най-известните софийски семейства, генерали, чужди дипломати. Дамите се надпреварват по парижки тоалети. Под кристалните полилеи звучи романтична музика. Всички с нетърпение очакват да започне аристократичният френски танц котийон. Той е елегантната форма за сватосване. В него млади господа, хванали съдбата си в ръце, и нежни дами, узрели за сватба, показват уменията си да танцуват и да водят изискан разговор.
|
Танцмайстор е възпитаникът на Сорбоната и преуспяващ държавник Атанас Буров. Според правилата на котийона той разменя с всички кратки любезности на български, френски, английски, руски и гръцки език. В края на редицата съзира прелестна девойка. Покланят се взаимно: той сдържано, тя грациозно. Буров я заговаря на български, тя отвръща на превъзходен френски. Учуден, той й прави комплимент. Поруменяла, с искрящи сини очи, тя свенливо, но достойно отговаря. Той е привлечен от красотата й и от царствената й осанка. Тя - от фигурата му, излъчваща сила и увереност, от уменията му да разговаря с всекиго на всякакви теми. В този вълшебен миг за тях в залата изчезват светлините и музиката. Няма никого, само те двамата. Душите им се докосват и пламва любов от пръв поглед. Буров се интересува коя е девойката, достойна за принцеса. Тя е 17-годишната Смарайда, дъщеря на полковник Стефан Салабашев, но всички я наричат Майда. Приемът е дебютът й в обществото.
Със съпругата си Смарайда (Майда) Салабашева. |
След седмица нетърпеливият Буров е препоръчан и представен на семейство Салабашеви. Той радушно е приет и това прекроява завинаги личния му живот. Банкерът е с 20 години по-възрастен и е натрупал опит в политическия живот на България. Бил е депутат в Третото Велико народно събрание (1911 г.) и дори подпредседател на парламента от 1 февруари 1912 г. Ловкият политик, безжалостният бизнесмен, хлевоустият женкар започва да
ухажва любимата си като плах юноша
с нежни писъмца
закачливи подаръци и цветя. Два месеца след годежа им Атанас Буров излива чувствата си: „8 юни, Горна Оряховица. Часът е 9 вечерта, всичко е утихнало; пред очите си имам портрета ти, а в сърцето си теб цялата и с цялото си същество чувствам радостно и гордо съзнание, че в живота ми е станало нещо безконечно важно и щастливо... Аз ще те направя щастлива, моя мила Майда, ще те заразя с моята любов и ще видиш какъв чудесен живот ще бъде нашият. Остави само сърцето си отворено, твоето чисто и непорочно сърце, аз ще го напълня с моята любов, то ще почувства към мене това, което аз чувствам към теб, и тогава ще бъдем безкрайно щастливи!“
Отговорът на Майда не е запазен, но той предизвиква още любовни излияния: „Г. Оряховица, 4 август 1912 г. С радост и щастие четох и повтарям твоето писмо и мислено целувам ръката, която е писала тези искрени и топли думи. Обичам те с всичката сила, с всичката свежест на първата и последна любов. Мила си ми, по-ценна си ми от всички блага. Без теб животът и светът за мене губят своя интерес. В душата ми пее тържествуващата песен на любовта. Аз чувствам, че твоето щастие и любовта ми към теб стават главна цел в живота ми.“
Финансистът заминава по делови причини за Виена и тъгува за любимата си: „Трябваше да се отделя от теб за няколко дни, за да почувствам до каква степен, любима моя, ти си ми необходима. Аз съм щастлив само когато върша нещо, свързано с теб, или когато се прибера в стаята си и мога да се вдълбоча в любовта си към теб. Едно от най-приятните ми мечтания е да си въобразявам, че сме заедно във Виена след сватбата ни. И всичко ми става интересно. Цялото ми същество се стреми към теб. Дните ми се струват дълги като години.“
Мечтанията за сватба се отлагат. Обявяват Балканската война - време за изпитание на чувствата. Атанас Буров ускорено завършва Школата за запасни офицери. Отлага датата на сватбата, прекъсва мандата си като подпредседател на Народното събрание и
единствен от всички депутати се записва доброволец
Годеницата му дава своя снимка и икона на Света Богородица да го пази.
На снимката вторият от ляво на дясно е премиерът Андрей Ляпчев (1926-1931 г.), третият е министърът на външните работи Атанас Буров, а зад тях е Христо Ставрев - дядо по майчина линия на Илия Георгиев и съученик на Андрей Ляпчев. |
В каквито и окопи да се бие, Буров не спира да пише страстни писма на любимата си: „Мога само да ти кажа, че наближаваме Цариград и турците отстъпват по целия фронт. Не мога да бъда щастлив далече от теб, но те моля да вярваш, че съзнанието при изпълнение на дълга ми е много важно за моето вътрешно удовлетворение. Чувствам, че съм полезен. Най-сетне преживявам впечатления, че участвам в това страшно и необходимо дело в поробените наши земи. Днес почиваме след няколко дни усилен военен поход. Нощес спах непробудно 10 часа, завит с твоето одеяло и облечен в кожухчето, което ти знаеш. Сега съм отпочинал и бодър. Мисля за теб, мила моя, с всичката нежност, която заслужаваш и на която душата ми е способна. Бъди спокойна, не тъжна. Вярвай в Бога и в съдбата, която не би ни събрала, ако смята да ни раздели. Ти приеми сърцето и душата на любещия те Атанас.“
Българската търговска банка, по-известна като Банката на Буров, на ул. „Граф Игнатиев“ до пл. „Гарибалди“. Сградата е съхранена до наши дни. |
Поручик Буров повежда атаката „на нож“, ранен е при Чаталджа и е награден с Орден за храброст.
Единственото, което има значение за него обаче, чувствата им да бъдат взаимни. Двамата се венчават през април 1913 г. на стилна, но не особено разточителна церемония с пламенни думи: „Аз заслужавам твоята обич, Майдо, ако не за друго, то за дълбочината, святостта и чистотата на моята любов към теб. Но главно аз искам любовта ти, защото те искам щастлива, а ти не можеш да бъдеш напълно щастлива, ако не любиш човека, с който ще живееш цял живот, каквито и други вънкашни условия на щастие той да ти създаде.“
Красотата и доброто възпитание на Смарайда са оценени не само от чуждите посланици, които посещават дома им, но и при пътуванията им в чужбина. Един от дипломатите в английската легация в София в доклада си за Буров отбелязва: „Женен е за красива и приятна жена, на която напълно липсва онази претенциозност, която, изглежда, напада като зараза жените на повечето от българските политици.“
Майда ражда на Буров две деца - Стефан и Недялка, на които дава блестящо възпитание. Тя ръководи вътрешната и външната политика на къщата. Често шета редом с прислугата, запретва престилка в кухнята заедно с виртуозната румънска готвачка.
Внучката на банкера Магдалена Каблешкова, омъжена за родственик на революционера Тодор Каблешков, споделя: „Знам, че отношенията между моя дядо и моята баба са били много искрени и чисти. Той се е отнасял към нея с голямо уважение и никога не й е изневерявал. Дори да е имал похождения с жени, те са били, преди да се ожени за нея, но не и след това.“
Дебютантката укротява плейбоя. Топлотата на чувствата, които откриваме в писмата на Буров до Смарайда, писани в началото на техния съвместен живот, нежността и благоговението пред семейството, чийто център е съпругата му, банкерът запазва до края на дните си.
„Въпреки разликата в годините моите родители живееха щастливо, в пълно разбирателство и дълбоко уважение един към друг“, споделя дъщерята Недялка Бурова. Тя е любимката на баща си и като нрав и темперамент е истинското момче в семейството.
Соня Димитрова с Васил Стоилов пред портрета си, изложен на втората му самостоятелна експозиция в Тръпковата галерия, София, 5 май 1935 г. На гърба на снимката художникът е написал: „На великолепния модел, който, уви, е непостижим, както е непостижима всяка красота.“ |
Настават тежки дни за семейството. Буров е изгнаник в Париж. Бяга от ожесточения към него земеделски режим на Александър Стамболийски. С Майда са женени повече от 10 години, но финансистът продължава да се изразява като влюбен Ромео в писмата си. „Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си.“
Хармонията става
начин на живот
През 1940 г. финансистът наближава 65 години. Жоро Цветков описва Смарайда от онова време: „Атмосферата и уюта в дома на Буров в столицата и във вилата край Варна създава неговата съпруга Смарайда, или както всички я наричат мама Майда. Годините са придали царствена осанка на фигурата й. Очите й, сини и дълбоки като морска вода, виждат всичко и всичко знаят за най-близките хора. Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. Цялата излъчва спокойствие, властна сила и едва доловимия аромат на любимия й парфюм „Шанел“.
Онова, което банкерът приема за висш признак за патриотизъм, се тълкува другояче от народната власт. След 9 септември 1944 г. царският министър е идеологически враг, независимо че е бил на поста по-малко от седмица. Буров е интерниран в Дряново. Майда самоотвержено споделя с мъжа си изгнанието и национализирането на цялото им имущество. Тя се грижи за разклатеното здраве на съпруга си, който трябва сутрин и вечер да се разписва в полицейския участък. За да се издържат, тя прави кукли. Видният български държавник приключва жизнения си път по тъжен и несправедлив начин. През 1952 г. Народният съд постановява за Буров 20 г. строг тъмничен затвор. Практически е доживотен - той е на 76. Първоначално е в Шуменския затвор, а после в Пазарджишкия. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава. На 20 март изпраща последното писмо до жена си: „Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути. Обичам те с цялото си сърце и душа. Твой Атанас.“
Малките му тайни Буров е изключен от Априловската гимназия в Габрово заради организирането на социалистическа стачка. Завършва я като частен ученик, учи финанси и право в Париж. Жоро Цветков, автор на книгата „Атанас Буров. Живот за България“, разказва, че банкерът е обичал хубавата храна и удоволствието му било двойно, когато е поднесена красиво. Отбягвал алкохола. Намирал време за бридж и лов. Обичал литературата, философията, поезията, произведенията на изкуството и езиците. Познавал френската и руската класика. Достоевски бил един от любимите му автори. Буров бил майстор както в анонсирането, така и при разиграването на картите в бриджа. Печели отличия на световните първенства през 1933 и 1935 г. |
Според смъртния акт Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.
Жена му Смарайда и дъщеря му Недялка дълго разпитват на пазарджишките гробища, докато разберат, че в края на арменския парцел са погребани и затворници. Откриват пресен гроб. Възрастен свещеник се трогва от риданията им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. Слагат кръст с името му и цветя. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата - с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята - с баща си. Но мястото е изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. Дори в смъртта си Буров не намира покой. Покрусените жени нямат сили да заплачат.
И въпреки това съдбата събира отново двамата, които са се обичали цял живот. През 1983 г. дъщерята пренася тленните останки на баща си и ги полага при майка си Смарайда.
Потомците Потомците на Бурови - Стефан и Недялка, вече са покойници. Те успяват да напуснат България през шей-сетте години. Извежда ги френският премиер Жан-Жак Делмаз - съратник на генерал Дьо Гол и ръководител на Съпротивата, който през войната е бил преследван от Гестапо и се е укривал във вилата на Атанас Буров във Варна. Живи са техните дъщери - Елена Младжова, която живее със семейството си в Сан Франциско, и Магдалена Каблешкова - в Шотландия. |
(в. Преса, печатно издание, брой 5 (711 от 6 януари 2014)