17174 | 7 ян. 2014 | 07:51

Основният закон трябва да се уважава и защитава срещу хули, лъжи и оплювания

В последно време пак се подхваща темата за конституционния статут на народния представител и за правно-политическата същност на неговия мандат. Предлага се замяна на свободния мандат с императивен. Тоест да се даде възможност за отзоваване на депутати от техните избиратели.

Трябва да отбележа, че този проблем е бил

обект на дискусии

и решения още при разработването и приемането на първата европейска конституция - конституцията на Франция от 1791 година. Изключителна роля тогава са изиграли доктрините на големите мислители на XVIII век Жан-Жак Русо и Шарл дьо Монтескьо. Русо разработва теорията за народния суверенитет, съгласно която не кралят, а народът е носител на суверенната държавна власт и никой не може да го ограничава. Управлението в обществото трябва да става чрез формите на пряката демокрация. По изключение се допуска и представително осъществяване на държавната власт от депутати, които подлежат на пълен контрол от избирателите и могат да бъдат отзовавани и заменяни с нови. Представителното осъществяване на властта може да се прилага преди всичко при изпълнение на законите.

Монтескьо е за представително управление. Според него волята на народа се осъществява от национално събрание, избрано чрез всеобщо и равно избирателно право с тайно гласуване.

Националното събрание на Франция съчета народния суверенитет и представителната система за осъществяване на единната народна воля. На тези принципи се изгражда и до днес основата на европейската конституционна теория и практика. Тази система съдържа определени вътрешни противоречия, но живата практика ги компенсира с редица други правила и решения. Ето защо идеите на някои наши интелектуалци да коригират тази дълбоко вкоренила се в Европа концепция са доста закъснели. Връщането към първичните постановки на Жан-Жак Русо може да доведе само до сериозни сътресения в управлението на страната. Още повече че опити за прилагането на идеите за отзоваване на депутатите е имало както във Франция след революцията, така и в САЩ, и в други страни. Като правило обаче те са завършвали с разочарование. По време на социализма отзоваването на депутатите беше конституционно уредено, но никъде не даде желания резултат.

Нашият основен закон е възприел принципите на европейския конституционализъм. В чл. 1 е положен основният камък в държавното устройство на Република България - принципът на народния суверенитет, съгласно който

цялата държавна власт произтича от народа

Определен е и редът, по който тази власт се осъществява - непосредствено и чрез държавните органи. На практика обаче формите на пряката демокрация досега се прилагат рядко. Основният механизъм за осъществяване на държавната власт си остава държавният апарат. Народното събрание оглавява този апарат. То формира Министерския съвет и други важни изпълнителни органи, приема законите, с които осигурява правата на гражданите, утвърждава системата на държавните органи за техните компетенции и взаимоотношения и ред на дейност.

У нас е широко разпространено разбирането, че народният представител представлява само своите избиратели и е длъжен да приема и изпълнява техните поръчения. Когато не реализира тези искания, той би трябвало да бъде отзован и заменен с друг. Исторически такова представителство е имало при съсловните събрания през Средновековието. Сега обаче подобни идеи не се срещат нито в теорията, нито в практиката.

Народното събрание не е сбор от представителите на териториалните единици и различните политически структури, а е единен върховен орган на държавната власт. С акта на избирането народният представител става част от върховния държавен орган. Поради това неговата дейност е свързана с работата на парламента и никой не може да му налага друго поведение.

В чл. 67 на конституцията е казано, че депутатите представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. Народният представител е освободен от каквито и да било местни, партийни, корпоративни и прочее внушения. Той действа въз основа на конституцията и законите и в съответствие със своята съвест и убеждения.

Идеите за предсрочно отзоваване на онези депутати, които са напуснали съответната парламентарна група или не приемат определени решения на партийните лидери, нямат никакво юридическо основание. Депутатският мандат произтича от волята на избирателите и не може да се подменя от органи и структури извън парламента. Трябва да е ясно, че въвеждането на императивния мандат ще доведе до сериозни негативни последици както вътре, така и вън от страната. Това ще засили напрежението и раздвоението в нацията. Ще тръгнат множество процедури за отзоваване на народни представители, което ще доведе до остри изтощителни политически борби, от които може да се очаква само горчиви плодове.

Нашият основен закон е съвременен модел на демократична конституционна уредба, основа на законодателството и правата на гражданите. Тя е възприела всичко положително от новите европейски конституции, запазила е и онези традиции в нашата конституционна история, които са проверени от живота. В изминалите трудни години тя изигра изключително важна роля като стабилизатор и фактор за утвърждаване принципите на правовата държава. Именно това дразни определени лица и политически групировки, които се стремят да постигнат своите цели чрез

дестабилизация на обществото

Трябва да спрат опитите на недомислени и конюнктурни изменения в конституцията. Последиците от тях понякога са много тежки. Достатъчно е да посочим промените в конституционния статут на земята (чл. 21 и 22), които накараха целият народ да се надигне в защита на това основно богатство на страната - земята, която дава хляба на хората.

Господа, не ровете в основите на държавата, защото пръстта ще падне върху главите на всички ни. Конституцията трябва да се уважава и да се защитава срещу злонамерени хули, лъжи и оплювания. Тя е надеждата ни за осигуряване на демократично управление и нормален живот в страната. 

(в. Преса, печатно издание, брой 6 (712 от 7 януари 2014)