22516 | 20 септ. 2012 | 12:34

Интервю на Валерия ВЕЛЕВА за връзките ни с Русия, с арабския свят и с балканските страни

- Започвам с най-горещата тема на есенния политически сезон, г-н президент. Настъпва ли зима в отношенията между България и Русия след избухналия енергиен скандал за АЕЦ „Белене“?

Моето голямо опасение е, че настъпва енергийна зима за България след провала на повечето значими енергийни проекти и очертаващата се безперспективност. Поредното влошаване на отношенията ни с Руската федерация ще даде отражение върху целия пакет от икономически контакти между двете страни, от което България ще загуби.

Трябва ли вицепремиерът Дянков да се извини за репликата си „Ще ги пляскаме руснаците“?

Като историк аз помня много подобни закани. Помня и един дребен човечец с мустачки от миналия век, който се опита да напляска руснаците и всички знаем как завърши това. Подобно говорене от политик, натоварен с държавна власт, е безотговорно. Това крие риск не само с оглед на конкретното дело и на конкретния проект за АЕЦ „Белене“, но крие риск и за стратегическите отношения между двете страни. В нравствен план това ще остави сериозна рана в съзнанието на нашите руски приятели.

Русия втвърди тона си към София. Според информация на ИТАР-ТАСС от вторник „Русия има всички шансове да спечели делото и ще иска като компенсации активи на НЕК“. Как разчитате това?

Искрено се надявам ние да спечелим това дело. Но повече се надявам да не се стигне до дело, да бъдат изтеглени исковете и да се стигне до разумно и перспективно политическо решение, което да е икономически изгодно и за двете страни. От този сблъсък ние няма да спечелим. Надявам се да имаме най-добрите юристи. Надявам се енергетиците да дадат най-добрите аргументи в нашата защита. Но в стратегически план това е тежко, губещо решение.

Засилват се критиките за водената от правителството на Борисов външна политика. Намирате ли стратегически промени във външнополитическите ни контакти?

Намирам, че е настъпил хаос във външната политика, в което няма нищо стратегическо. Ние стоим зле в Европа. На нас вече се гледа назидателно, менторски, като на втора ръка членове на ЕС. И това пролича в последния доклад. Пълен провал е балканската ни политика. Тази политика, която беше най-добрата за последния век. Продукт не само на дейността на институцията, която аз олицетворявах, но и на две последователни правителства, които установиха блестящи двустранни и многостранни контакти. Абсолютна неадекватност демонстрираме по отношение на Близкия изток - вземане на страни във вътрешни конфликти, опасен дисбаланс и в крайна сметка нищо рационално, което да носи икономически и стратегически изгоди на България.
Вие казахте, че България е била мишена в атентата в Сарафово, а Калин Георгиев заяви, че атентатът е бил подготвен навън и страната е била само плацдарм за извършването му. Смятате ли, че службите не си свършиха работата? Корнелия Нинова заяви, че кабинетът е имал информация за възможни терористични действия.

Да бъдем коректни - службите често предупреждават за възможни терористични действия, но това са предупреждения по принцип. Аз намирам за ефективна онази работа, която посочва с максимална конкретика възможното място и време за подобен атентат. Такъв атентат не се е случвал в България в предишните десет години и не е заради това, че службите са били кой знае колко по-силни. Те бяха разклатени от някои вътрешни промени. По-тежкият проблем е в това, че днес ние сме поставени в друга графа в международен план. И ако България става мишена, то е именно заради външната политика. Втори проблем е, че поради отслабването на службите ние имаме по-малка способност и капацитет да предотвратим подобни действия, а след това да направим и необходимите разследвания, за да стигнем до корените - причините, поръчителите, извършителите.

Казахте „България е в друга графа“. Коя е „другата“ графа?

Графата на потенциални мишени на подобни действия. Ще сгрешим, ако си повярваме, че атентатът в Сарафово е бил епизодично, случайно действие. Необходимо е да се бръкне в дълбочина, да се разпишат конкретните ангажименти на всички служби, институции и органи. Не всичко трябва да става известно на обществото, защото има степен на секретност, но нямам усещането, че правителството си е взело поуките от атентата.

Защо се получи този хаос във външната политика? Надежда Михайлова остро разкритикува Николай Младенов. Дали вината е само във външния министър, или правителството просто няма сетивата за сложните междудържавни отношения?

На премиера външната политика не му е стихия. Той е оставил всичко на външния министър, който се постара освен всичко друго да разбие професионалното ядро във Външно министерство. Направи го грубо, безпардонно, обидно дори, с което демотивира голяма част от тези, които могат да правят дипломация. И този персонален фактор не е за подценяване. Самият министър нищо не ражда, той няма инициативи, няма силна позиция, с която да направи впечатление тук, в региона, в Европа. Във външен план ние стоим много зле, образът на България изглежда доста по-мрачен, отколкото беше в периода на присъединяването към ЕС.

Запознахте ли се с новите закони за службите на НРС и НСО?

Да, прегледах проектите.

Съзирате ли недоразумения в някои текстове?

Върху тези проекти има още много какво да се работи. Направи ми впечатление например, че НСО, за която някои много настояваха да отиде към правителството, сега безусловно минава към президентството, което е залитане в другата крайност. Споделената отговорност е формулата за отношението към службите, заложена в конституцията и тя трябва да бъде запазена. Категорично трябва да се създадат буфери срещу политизирането на службите. В законопроектите такива зони не са видими. В някои от службите има напрежение на тази основа и е добре да се преодолее. В НРС например освен ръководителя и неговия заместник, за които съм издал указ,  аз не съм познавал никога никого. Нито един човек не е назначен по моя препоръка.

Завидяхте ли на вашия наследник Плевнелиев за това, че още преди да е изтекла и първата година от мандата му, той успя да се уреди с увеличен бюджет, и то от 1 милион лева?

Оцених позитивно този факт. Това е признание, че в последните години на моето президентстване бюджетът на президентската институция беше съзнателно прекомерно силно занижен, което няма нищо общо с кризата. Държа на предложението си между бюджета на президентството и на парламента да има установено съотношение от 1:4. Защото един от опасните моменти в отношенията между институциите е, когато тръгват да си разчистват сметките с финансови механизми.

По време на кампанията си Плевнелиев имаше огромно желание да се дистанцира от всичко, което вие сте направили, обаче и „Българската Коледа“ остава...

...и наградата „Джон Атанасов",

и куп ордени, които той връчва с вашия темп, включително и прощаването на дългове. Вероятно той тогава не прецени, че няма как да не стъпи в същите обувки, така ли?

Вероятно това е било част от предизборната риторика. Нормално е кандидатите да се разграничават от действащия президент. Но също така няма нещо по-нормално от това да има приемственост, особено когато става дума за рутинни неща, които животът налага. Аз оставих 300-400 предложения за ордени, непредвидени изобщо, защото президентската институция е затрупана с идеи...

А ви упрекваха, че ги раздавате на килограм.

Нека да кажа отчетливо, за да се разбере - президентът връчва ордените, предложенията ги правят Министерският съвет, Народното събрание и други органи. Единственият орден, който аз съм предложил, и то по-скоро като гражданин, не като президент, е за д-р Желю Желев.

Докато вие бяхте президент, всяка ваша реплика по отношение на изпълнителната власт се приемаше като вмешателство, за което премиерите, особено Борисов, реагираха болезнено. Сега  президентът Плевнелиев активно влиза в зоната на изпълнителната власт. Смятате ли, че той върви към еманципиране от Борисов?

Смятам, че става дума по-скоро за съгласувани действия, за заучени комбинации и в това няма нищо лошо. Не го казвам със сарказъм. Напротив, смятам, че засега президентът Плевнелиев добре играе ролята на коректив за някои недомислени законодателни действия на мнозинството.

Висока оценка му давате, г-н Първанов.

Това е оценка на всички институции. И по мое време е имало случаи, в които се осъзнава, че напрежението между институциите е било грешка. Сам премиерът Борисов схвана, че на моменти са отишли твърде далече в конфронтацията и затова ветото на президента беше посрещнал с облекчение, а не с гняв и недоволство. /Тук не става ясна за кое вето иде реч....???????/ Понякога се налага и да се влезе по-остро, когато става дума за принципна политика, за стратегии, но очевидно такъв момент не е дошъл още. Може би около новия бюджет ще има по-остра дискусия между премиера и президента при приемането на данъчните закони.

Колко пъти сте давали Авиоотряд 28 за лични цели?

Предлагам публично да бъде огласена информация за това кой, как е използвал за последните 12 години Авиоотряд 28. Защото имам усещането, че днес се прекалява. Категорично неприемливо е да се използва за подобен род полети, какъвто беше случаят с т.нар. „бистришки тигри“. По мое време е имало три случая, в които аз съм настоял да се предостави за по-особени нужди правителственият самолет. Това беше, първо, връщането на медицинските сестри от Либия. Вторият случай, когато трябваше самият Борисов, по негово предложение, да отиде на мисия за спасяването на нашите заложници, шофьорите в Ирак, които така и не спасихме. И третият случай беше с изпращането на фалкона за финала на Световната купа по шахмат на Веско Топалов и на неговия екип, тъй като се прецени, че е по-добре да лети директно за мястото на срещата. Но и в трите случая държавата плаща и твърдя, че те са били от национална значимост.

Тоест не е възможно Авиоотряд 28 да бъде търговско дружество и който си го поиска, да може да го ползва за частен полет.

Мисля, че не е редно.

УТРЕ ЧЕТЕТЕ: за състоянието на БСП в началото на политическия сезон, за избирането на Станишев за лидер на ПЕС, за бъдещата управленска коалиция и за плановете на Първанов в политиката.