49370 | 20 септ. 2012 | 13:04

Интервю на Валерия ВЕЛЕВА за прехода и доверието в демокрацията, вицовете за Борисов и сходството с тоталитаризма /втора част/

- Кой спечели от прехода, г-н Цанев? И какво се случи, та повече от половината българи тънат в мизерия.

- Това не бе никакъв преход, това беше време за разграбване на общонародната собственост, създадена при социализма. Как беше създадена тази собственост и каква беше - е друг въпрос, но тя съществуваше и по всички морални и юридически норми принадлежеше на всички, на народа. А какво стана? Всички правителства след 1989 година се занимаваха с едно и също нещо - нямаше идеологии, нямаше политически платформи, нямаше икономически програми, нямаше различия - целта на всички бе една: техни хора да завладеят, да заграбят колкото може повече държавна собственост. Наричаха я държавна за маскировка, да не би народът да се сети, че ограбват неговата собственост. Е, народът не се сети - и сега 600 души притежават колкото останалите 7 милиона и половина, колкото целият народ.
А не сте ли си задавали въпроса: къде бяха, какво правеха през това време комунистите? Защо никой от тях не оказа съпротива срещу унищожаването на строя им, нали щяха да защитават идеалите си до смърт? Нямаше бунтове, нямаше драми, нямаше трагедии, никой не се самоуби - дори за фарс не става.

- Вашето обяснение?

- Оказа се, че никой от тях не е вярвал в тези идеали, в името на които избиха милиони. Напротив - комунистите първи се юрнаха да стават капиталисти. Що за цинизъм? Този цинизъм прерасна в наглост, в бруталност, в диващина, в бандитизъм, всичките онези СИК-ове, ВИС-ове, барети, борци и мутри са техни, те заразиха с цинизма си цялото общество. Мафията в българската държава е уродливата рожба на този безпрецедентен исторически цинизъм. Няма идеали, няма нищо свято - и комунистите първи започнаха да разграбват социалистическата собственост, може би защото си я смятаха за своя.

- Все пак тук има една загадка: откъде тези хора взеха пари да изкупят, макар на безценица, тази собственост - нали, като всички други след половин век социализъм, и те нямаха нищо?

Не знам дали на мнозинството е известна тази гигантска далавера, тя е достойна за обезсмъртяване. Комунистическото правителство на Луканов издаде през 1990 г. лицензи за основаването на частни банки и тъй като по онова време никой нямаше начален капитал, по нареждане „от горе“ и с държавни гаранции ДСК и БНБ им предоставиха пари. После частните банки раздадоха тези пари, а също и спестяванията на своите вложители като необезпечени кредити на свои доверени лица. С тези държавни пари кредитните милионери изкупиха каквото можаха от държавната собственост. През 1995-96 г. социалистическото правителство на Жан Виденов предизвика хиперинфлация (доларът надскочи 3000 лева), през 1998 г. правителството на Иван Костов деноминира лева 1000:1 и тогава кредитните милионери от началото на прехода върнаха заемите си, както се полага според деноминацията - 1000:1!!!

Така се родиха кредитните милионери!

Да. Който в началото на 90-те години бе взел 1 милион от онези пари, които струваха повече от сега, върна 1000 лева от днешните. (Някои нищо не върнаха.) Фантастично! Гениално! В същото време бедният българин, който бе успял по време на социализма да спести в ДСК две-три хиляди лева за черни дни, получи срещу тях 2-3 лева, колкото за една ракия… Още по-странното в цялата тази история е, че никое правителство досега не е реагирало срещу тази историческа далавера, не е посегнало срещу кастата на кредитните милионери, напоследък дори се оказа, че законът (?) не разрешавал да се отворят и досиетата им.

- Смятате ли, че има някаква негласна договорка на политическите елити от различни партии да се пазят един друг, да не си търсят отговорност за злоупотребите и грешките - сините не потърсиха сметка на червените, червените се прегърнаха с царя, Борисов само говори срещу тройната коалиция, но осъден министър няма... и това е една от големите тайни на прехода?

- Последният, който види, че няма повече нищо за опоскване в държавата, може би ще се направи на борец за правдата...

- С тоталното сриване на доверието към политиците рухна доверието и към демокрацията. Съзирате ли някаква опасност в това?

- Навремето казвали на Левски: „Дяконе, сигурно е хубаво нещо да си свободен човек, но свободата не се яде“. Днес ние сме напът да кажем: демокрацията не се яде - за какво ни е? 

-Намирате ли днес сходство с годините на тоталитаризма? Смятате ли, че това е нормално, закономерно и защо?

Сега пиша една кървава комедия за Калигула, занимава ме там именно този въпрос: защо народите са склонни да приемат доброволно единовластието, диктатурата, защо я предпочитат пред демокрацията? Убиват Юлий Цезар, за да възстановят републиката - народът погва убийците му и обожествява Цезар! В случая ме интересува не насилствената диктатура, а диктатурата, налагана с демократични средства от хора със силна харизма, от любимци на народа, дето се вика - народът сам си кове оковите. Не случайно в Древна Гърция прославените са били осъждани на самоизгнание, защото са били опасни за демокрацията. Изглежда че нагонът към единовластие е закодиран в гените на човека на ниско, на биологично, на животинско ниво: стадото, глутницата, племето, ордата да имат водач, да го следват, да му се подчиняват. Стремежът към демокрация е интелектуална идея.

А не нещо първично, така ли?

Да, демокрацията е „измислена“, единовластието е „естествено“, затова е и предпочитано. Освен това ние, родените, раслите и възпитавани по времето на тоталитаризма, сме всмукали в себе си този манталитет - един да управлява, другите да му се подчиняват и да го величаят. Ако не можем да видим себе си - вижте какво става в Русия. Този мрачен гений Макиавели е изрекъл преди 500 години една мисъл, която покой не трябва да ни дава: „Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да запази свободата си.“ Надеждата ни сега е кормилото на държавата да се поеме от хора, родени на свобода, незаразени с робство.

- Къде сбърка светът, че днес е обхванат от такава криза?

- От Протагор, който обявява човека за мярка на всички неща, и Сократ, който твърди, че смисълът на живота е усъвършенстването на човешкия дух - до средата на ХIХ век средно интелигентният човек е бил на равнището на тогавашната наука и техника и това е създавало в него чувство за хармония в света, нещо повече - раждало е самочувствие за хегемония на човека. Още в началото на ХХ век човечеството тръгна по погрешен път: вместо да усъвършенства себе си, започна да усъвършенства  техниката. Човекът престана да бъде мярка на всички неща, превърна се в придатък на техниката, в неин роб, а техниката няма съвест, нито морал, робът й - също. Съвременната криза не е резултат на обективни икономически закономерности, а на финансови спекулации, извършени от хора, за които съвестта е фикция, а моралът - отживелица.

- Как гледате на многобройните вицове за Борисов? Какво се крие зад този народен хумор?

- Примирение.

- В момента социалното неравенство е крещящо и става все по-жестоко. Сякаш духът на увълчването е излязъл от бутилката. Това какво ще роди?

- Комунизъм.

- Зейва все по-голяма пропаст между елит и народ. Защо страхът отново е изпълзял?

- Страхът за стомаха е по-голям от страха за главата.

- Кажете три неща, които не трябваше да се направят в тези 23 години след промяната?

- Първо: не трябваше да допуснем комунистическата партия да дирижира промяната след 1989 г. - това оскверни демокрацията в зародиша й. Второ: не трябваше да допуснем комунистическата партия да дирижира промяната след 1989 г. - това поквари демокрацията в зародиша й. Трето: не трябваше да допуснем комунистическата партия да дирижира промяната след 1989 г. - това изврати демокрацията в зародиша й.

- В кой от днешните политици вярвате?

- В цар Иван Асен ІІ.

P.S.

Валерия, това е последното ми интервю. Последното политическо интервю. Повече не виждам смисъл. По-нататък, ако искаш да си говорим за изкуство, за история, за философия - на драго сърце.

12 септември 2012