26141 | 21 септ. 2012 | 14:41

Попова едва ли си е представяла ярко очакващата я институционална скука на „Дондуков“ 2.

Властта като фотошоп. Като средство, което променя. Кои политици устояват на изкушенията на държавните постове, влиянието, популярността и привилегиите? С тези въпроси „Преса“ започна рубриката „Промени ли ги властта“ с портрет на председателя на Народното събрание Цецка Цачева.

Сега ви предлагаме силуета на вицепрезидента Маргарита Попова, чийто едноседмичен воаяж на детски фестивал в Италия събуди редица въпроси. Гостуването й съвпадна и с първото по роди си изслушване на кандидатите за Висш съдебен съвет.
„Вероломно нападение над всичко, което нашите талантливи деца правят“, нарече Попова скандала, възползвайки се от речника на премиера. Чак пък вероломно...

На съблазнителната сила на властта, види се, не устоя и Маргарита Попова.

Тя е жена с амбиции и характер.

Разкри го на старта на президентската кампания. „Няма да подам оставка. Аз ще изляза в отпуск. Премиерът каза двамата ще подадат оставки или както изисква законът. Росен подава оставка, защото така е решил. Ако ние спечелим, отиваме на новото работно място. Ако не, аз се връщам в Министерството на правосъдието и продължавам да правя това, което съм правила до момента. Аз

гледам дълготрайно на моите ангажименти.“

Това бяха думите на Маргарита Попова, с които публично отказа да послуша Бойко Борисов - жест, който ГЕРБ-ер иначе не си позволява, и не пожела да копира поведението на Росен Плевнелиев. Да припомним, че като строителен министър сегашният президент се радваше на широка популярност покрай магистралите на премиера - на висока скорост рейтингът му догони и задмина този на вътрешния министър Цветанов, после изпревари дори процентите на самия Борисов. Рискът да изхвърчи от политиката, докато взема кандидатпрезидентския вираж, оставаше за негова сметка.

Попова демонстрира костеливия си нрав и покрай скандала с бонусите, разразил се в началото на тази година. „В правосъдното министерство те са дадени законно и не бих препоръчала на служителите да ги връщат“, тропна тя с вицепрезидентско токче, след като Борисов размаха ултиматум: или бонусите обратно в хазната, или трудовият договор. Самата тя, не взела и лев, отсече: „Не съжалявам, че съм дала на тези хора част от парите, които по закон могат да бъдат дадени като допълнително материално стимулиране. Те са работили добре и съм доволна от тях.“ Признайте, че не й липсва решителност. Женска решителност, тъй като повечето от мъжете политици са по-дипломатични, по-изчакващи.

Знаците за нейния характер са и в биографията. С хъс в гените тя преследва личните си цели упорито. Възпитаничката на Немската езикова гимназия в Пазарджик има две дипломи за висше образование - по българска филология и право. Първото й работно място е на коректор в издателството на военното министерство в далечната 1981 г., после се обръща към професията, за която се искат здрави нерви. Двадесет години е прокурор, две - правосъден министър. Върху кариерата й няма сянка на корупция. Но като министър нищо не свърши. В реформата - също.

Приказлива и пряма. Не случайно признава, че прекалената директност й е докарвала неприятности и безсънни нощи.

Говореше се, че Попова бе предложена за „Дондуков“ 2, за да се отърве Цветанов от дамата с непокорен език. Но и на Борисов му беше писнало от нея и я „отсвирил“ към президентството. Отказът й да подаде оставка преди кампанията подклажда мълвата. И тя не отрича слуховете: „Може някои да са въртели в главите си и такива неща, но хората знаят - никой не може да ме трансформира. Аз съм свободен човек. Никой не ме държи в зависимости и ако някой си е представял, че ще ме отстрани от проблемите на държавата, големи ядове ще има!“
Ядове имаше. Обвиненията на МВР шефа към съдия Мирослава Тодорова за чадър над организираната престъпност Попова нарече

„недопустим диалог“ на правителството

със съдебната система. Но вече го каза от позицията на приклещена в капана на един декоративен пост - поста на вицепрезидент на Република България. Капан, заложен в основния закон по силата на тънките политически сметки след промяната. Лишен от  големи правомощия, но скроен от „бащите на конституцията“ така, че да има и за нашите, и за вашите. Или обратно. При първия избор  президентът бе от СДС (д-р Желю Желев), вицето - от БСП (ген. Атанас Семерджиев).

Попова едва ли си е представяла ярко очакващата я институционална скука на „Дондуков“ 2. От нея понякога страда и държавният глава, какво да кажем за неговия подгласник.

Още в кампанията тя нерядко избързваше и с думи като „може ли да кажа аз“ отговаряше на въпроси, отправени към кандидат-президента. Смяташе, че трябва „да бъда до президента, а не зад него“. Сякаш й харесваше ролята на голямата му сестра. На каката, която дава напътствия. По-късно овладя поведението си.

Е, не винаги се стърпява. През април предупреди Белград, че няма да види членство в ЕС, ако не спазва правата на сънародниците ни в Западните покрайнини. Всички съседи скочиха. На Попова наистина не й е работа да се забърква в теми, които са й чужди.
Очевидно възприема професионални съвети. Промени стилистиката си, щом стана министър. Подкъси косите си и по този начин подчерта тяхната естественост. Ефектно.

Мъжко момиче, но не и мъжкарана! Не й липсва суетност. Намира време за изкушението да гостува в светски медии и сладко да разказва за слабостта си към хубавите обувки, за щастието да бъдеш баба, за уюта на 30-годишния брак, за „вековния дъб“ Йордан Попов, който пази семейството. „Този човек е такъв съпруг, за какъвто жените мечтаят“, хвали тя всеотдайния си спътник в живота.

Уви, Попова поддаде и на изкушението за дълъг, дълъг патронаж на фестивал на надарени българчета в компанията на г-н Попов. Идеята да се поощряват децата с дарби е чудесна. Къде е обаче проблемът?

- В продължителността на нейното присъствие в курортния град Лидо ди Йезоло и съвпадението на патронажа й със събитие, което бе важно според обществените стандарти и очаквания - новата и прозрачна процедура за избор на членове на ВСС. Светът днес е толкова малък и мобилен, че Попова можеше да отдели ден-два на събитието в Италия и да се завърне тук. Нали съдебната система е слабото място на прехода. Нали не очакваме, че идеята за ред, справедливост и правова държава най-после ще възтържествува, ако фигури като Черничкия подменят общия интерес с частния. Като вицепрезидент Попова няма задължението да следи процедурата отблизо, ала самата тя обяви, че „след вота на народа заедно с президента Плевнелиев спечелихме правото да работим заедно с останалите власти за европейското бъдеще и за бъдещето на България. Хората гласуваха за него като човек от бизнеса и за мен като представител на съдебната система“. Най-малкото същите тези хора  очакват засилен интерес от нейна страна към бъдещото на споменатата съдебна система.

- В (зло)употребата на доверието. Криза е, но нека не търсим сметка за малки разходи на фона на голямата финансова нужда. Ако имаше политически опит, Попова щеше да знае, че произволното използване на привилегии от страна на елита е оголеният нерв на българина. Уцелиш ли го, трудно прощава травмата.

- В обидчивостта. Попова се засегна, че чрез медиите обществото иска да види сметката от воаяжа. Това е негово право.
Тя обеща да проветри институцията, за жалост усещаме задух след реакцията й за едноседмичната визата. Щеше уж да бъде прозрачна, но и досега не знаем колко струва командировката на родната делегация и какво е свършила Попова за туй време.

С опита си Маргарита Попова има(ше) шанса да вдъхне живот на вицепрезидентската институция в България. Да я сравним с предшествениците й. Блага Димитрова (1922-2003) бързо подаде оставка след прекия избор през 1991 г. и за разлика от литературата не остави следа на „Дондуков“ 2. Нещо повече -нейното отсъствие доказа, че българският президент може добре да се справя със задълженията си и без вице. Земеделецът Тодор Кавалджиев бе като лепило за коалицията ОДС и толкоз. Ангел Марин изпълняваше задълженията си с армейска рутина.

Колкото и да са оскъдни вицепрезидентските пълномощия, те добиват ръст при обществено значими случаи. Какъвто ще бъде за Попова изпитанието „Опиц“. Молбата за помилването му ще дойде на нейното писалище. В думите й „няма да позволя улицата да раздава правосъдие“ се долавя честта на магистрата, възпитан в добрите традиции на правовия ред.

От другата страна е натискът на недоволните от липсата на защита за гражданите, каквато държавата би трябвало да се помъчи да осигури.
Ще видим какво ще отсъди вицепрезидентът и бивш прокурор и правосъден министър Маргарита Попова.