34018 | 22 септ. 2012 | 08:59

Синята власт създаде червените олигарси, казва Едвин Сугарев в интервю за "Преса"

Интервю на Таня ДЖОЕВА за лошата памет на българите, за „умните“ и „тъпите“ в СДС и сбогуването с илюзиите

Днес Едвин Сугарев е извън политиката, но през 90-те бе във водовъртежа на всички събития. Председател на Национално движение „Екогласност“ от създаването му през декември 1989 г., докато замине като посланик в Монголия през 1997 г. Бе и наш посланик в Индия, подаде оставка след избора за президент на Георги Първанов.

С листата на СДС влезе в три парламента – Великото народно събрание, 36-ото и 37-ото НС. Бе един от хардлайнерите, наричани „сини кинжали“. И от 39-те, които не подписаха новата конституция и в знак на протест обявиха гладна стачка. Бойкотът им започна на 14 май 1991 г. и завърши безславно на 19 юли същата година.

Две години по-късно Сугарев предприе солова гладна стачка с апел президентът д-р Желю Желев да подаде оставка. И тази акция приключи без успех, затова пък раздели общественото мнение.

В остър конфликт влезе и с главния прокурор Никола Филчев, когото през 2002 г. обвини в злоупотреба с власт и в открито писмо се усъмни и в психичното му здраве. През 2003 г. издаде книгата „Диагнозата Филчев: Хроника на една гражданска битка“. През 2005 г. - отново в отворено писмо - описа подробно и премиерските грехове на Иван Костов.

От другата страна на неговата личност са литературните му занимания. Завършил е българска филология в СУ. Кандидат на философските науки. Дългогодишен главен редактор на „Литературен вестник“. Автор на анализи, стихосбирки, роман. Носител на редица награди, включително за хайку поезия.

В сайта си svobodata.com публикува сега свои и чужди публистични текстове. Все така радикален и безкомпромисен.
Роден е през 1953 г. в София. Прочут е и с факта, че има три брака и шест деца.

- Ако трябва да се представите днес на млад българин, който няма спомени от началото на промяната, какво бихте му разказали за себе си, г-н Сугарев?

- Не бих му разказвал за политика. Родените около 1989 г. нямат памет за това минало, не се интересуват. Бих им казал, че съм поет, че се интересувам от литература, че слушам музика, че обичам да скитам. Ей такива неща.

- Спомените и на по-възрастните от онези приповдигнати години сякаш избледняват.

- Лошата памет на българите е една от причините за сбъркания преход към демокрация. Който няма памет, повтаря грешките на своя дядо, прадядо...

- Вашата грешка, като гледате назад?

- Личната? Те са толкова много, че ми е трудно да избера. Може би не бях достатъчно твърд и решителен в някои моменти.

- Изненадвате ме. Имахте славата на един от най-твърдите по онова време.

- Очевидно недостатъчно, ако се съди по резултатите. Когато се формираше правителството на Филип Димитров, от липса на опит се допуснаха някои мърляви хора в него, които обаче аз подкрепих. Когато трябваше да се избере на негово място лидер на СДС, аз бях политически гарант на Иван Костов, тъй като той не членуваше в нито една организация в съюза. Аз и Софиянски гарантирахме за него. Виждате ли

каква ирония на историята!
 

- Лесно давате доверието си?

- Видя ли срещу себе си открит и нормално мислещ човек, се доверявам. В много случаи съм бъркал.

- Бързо ли се разочаровате?

- Зависи от случая. Но е достатъчно да видя явно непочтено отношение, липса на мяра за добро и зло, за да кажа, че с този човек няма да имам вече нищо общо.

- Както стана с президента д-р Желю Желев? 

- Споменавате една от най-позорните фигури на прехода. Мога да уважавам много повече обикновен комунист, отколкото човек като д-р Желев. Той организира в прекия смисъл на думата комплот срещу правителството на политическата сила, която го беше издигнала на тоя пост. Действаше в пълен синхрон с Андрей Луканов и с фигури от бившите структури на ДС като ген. Бригадир Аспарухов. Използва Ахмед Доган, за да свали правителството на Филип (б. р. - Филип Димитров), след което негов съветник стана премиер и това правителство неслучайно е наричано „правителство на мафията“. Това са суровите истини за д-р Желев.

- Защо ще прави всичко това?

- Д-р Желев бе попаднал под силното влияние на Андрей Луканов. Съветваше се тайно с него, и то непрекъснато, застъпваше не само тезата, че преходът трябва да бъде безкръвен и мирен, но и че бившите комунисти трябва да вземат активно участие, тоест сами да се демократизират.

- Усмихвате се, като го казвате.

- Всеки, който познава тази партия, знае, че това е, меко казано, невъзможно.

- А как ще отвърнете на упреците за „син болшевизъм“?

- Не съм убеден, че действително съществува такъв. Съществуваха надути типове, които на местно равнище се правеха на гаулайтери. Съществуваха и хора като Стефан Савов, които прекаляваха с дребнави нападки, с непрекъснато говорене в най-хард стил и търсене на комунистическото потекло до 9-о коляно.

СДС беше опърничава организация, вечно имаше борби кой да води бащина дружина. Но разликата с манталитета на реалните комунисти бе голяма. Там бяха все пак свободни хора. С всичките си грешки, кусури и недостатъци, поне не бяха като кон с капаци.

- Д-р Желев изтъкна грешки в управлението на Филип Димитров. Вие не намирате ли такива? Поне от дистанцията на изминалите 20 години.

- Упреквам Филип, че остави хора като Стоян Ганев и Димитър Луджев да му ходят по главата. Когато той стана премиер, току-що бе станал и лидер на СДС и нямаше влияние в партията. Всички му въртяха страшно гнусни номера.

- Изборът му за лидер на СДС не беше ли компромис?

- Беше. Там се сблъскаха две лобита - на Стоян Ганев, който беше единият от кандидатите, и на Петър Дертлиев, тоест „умните“ против „простите“ и „тъпите“ от социалдемократите и земеделците.

- Така ли се деляхте?!

- (усмихва се ) Имаше такъв елемент.

- Кои бяха „тъпите“, кои - „умните“?

- Не точно тъпите, става дума за хората, които живееха с представите си отпреди 1944 г. Те държаха речи по час и двайсет минути на митинг. Невероятно!

На основата на това делене се стигна и до първото разпадане на парламентарната група и на самия съюз. Появиха се СДС-център и СДС-либерали, а СДС-движение спечели изборите, но не му достигнаха 7%, за да бъде правителството на Филип Димитров самостоятелно. Заради СДС-либерали и СДС-център той попадна в пълна зависимост от Доган, видяхме какво се случи след това. Филип бе млад, но достатъчно умен, с огромни интелектуални възможности. Но и по-мек, отколкото трябва. След като излезе „оня списък“, трябваше

да пъхне в затвора Стоян Ганев

заедно с Доган.

- Разказва се, че кабинетът на Филип Димитров бил създаден в кръчма. Вярно ли е, вие присъствахте ли на пасианса?

- Вярно е донякъде. Едно от заседанията се проведе наистина в кръчма. Тя беше затворена, бяхме само ние. Екзотичен нюанс е, че бяха приготвили сини коктейли, нали синият цвят беше цветът на СДС. Нищо не решихме на това заседание. Непрекъснато се разправяха да стане ли Стоян Ганев министър на външните работи, или не. Филип обясняваше, че не може да стане, защото не знае английски. Стоян Ганев скачаше и викаше: „Не е вярно, аз знам английски.“ Смешна история.  После имаше и по-сериозни заседания.

- Сред сините винаги е имало спорове и за „нежната революция“ в България.  Състоя ли се, пропуснахме ли я?

- Ако на 14 декември 1989 г. при живата верига около Народното събрание събитията се бяха развили другояче, България би била различна. Сигурен съм. Щеше да се пролее кръв, но това щеше да бъде цената за свободата и никой нямаше да си помисли за комунисти в тази държава. За съжаление не се получи поради колебливостта и склонността към съглашателство на сините лидери.

- Не съм съгласна с тезата, че в България трябваше да се пролее кръв. Кой, извинявайте, щеше да поеме отговорността, ако се беше случило?!

- Тези, които са я пролели, и нямаше да останат на власт и един ден повече. Когато си извикал танкове на площада, кой е виновен?! Хората, които са излезли на мирен протест и викат „Долу, БКП“? Те ли са виновни?!

- Резултатите от първите изори през 1990 г. не са ли доказателство, че вие не бяхте обърнали общественото мнение?

- Доказателство за какво е митингът на Орлов мост? Най-големият, който се е състоял в България. Хората искаха промяна, но се страхуваха да го заявят публично. Ходеха едни гаулайтери по градове и паланки и плашеха хората със своята собствена власт и с нелепи приказки какви изроди сме ние. Говореха за нас като за тия брадатите, дето ще бесят всички комунисти по телеграфните стълбове. Може би трябваше да си обръснем брадите, ама не ни се искаше.

- Днес сините нямат влияние, под въпрос е присъствието им в бъдещия парламент. Приватизацията ли съсипа правителството на Костов? Това ли разочарова симпатизантите ви?

- Не точно приватизацията. Наскоро чух и от президента на България старата басня, че сме продали 30 милиарда активи за 3 милиарда евро. Тези предприятия бяха обременени с дългове, няма какво да го правиш, освен да го продадеш за един долар. Лошото при приватизацията не беше ниската цена. Пришпорваха ни да бързаме. Имаше една Ан Макгърк (б. р. - специален пратеник на МВФ за България), която буквално тропаше по масата: искам да продадете в еди-какъв си срок. На кого да го продадеш обаче? Така се тръгна по варианта „работническо-мениджърска приватизация“, Само че работническо-мениджърските дружества доограбваха предприятията и след това ги продаваха на бившите комунисти. Така приватизацията направи членовете на БСП олигарси.

- Синята власт създаде червените олигарси?

- Така стана за съжаление. Отделно местните агенции за приватизация често пъти работеха не само калпаво, но понякога и доста корумпирано.

- Мнозина намират прилики между Виденов и Филип Димитров. А вие?

- Виденов за мен беше честен човек, доколкото честен може да бъде член на тази партия. Но за разлика от Филип той беше кон с капаци. Виденов сериозно вярваше в плановата икономика, сериозно се надяваше, че предприятията могат да стъпят [на краката си] с помощта на държавата. Съветници, депутати и други го подкарваха в тази посока и чак когато видя колко са го лъгали и в какъв батак са го вкарали, той вдигна ръце и си подаде оставката. И я подаде с думи, които трябва да се помнят. Каза директно, че България няма пари, че всичко, дето са го говорили и мислели, е било пълна лъжа. Това беше Виденов. И досега ми е по-симпатичен от повечето комунисти.

- Умеете да си създавате врагове. Останаха ли ви приятели, с които бяхте рамо до рамо в политиката?

- С Филип се виждаме от време на време. С Данчо Василев - също (б. р. - бивш главен редактор на „Демокрация“ и съпруг на Блага Димитрова).

- С Емил Кошлуков?

- С Кошлуков никога не сме се обичали и няма да се обичаме. След като се върна от Америка, обясняваше как трябва да се подкрепят либералите и как СДС е старческа организация.

- Д-р Константин Тренчев?

- С д-р Тренчев бяхме близки преди падането на Тодор Живков и малко след това. Но от момента, когато се изтъпани в НС да обяснява на българското правителство какво трябва да прави и какво не, когато тръгна да щурмува сгради, ми стана откровено антипатичен.

- Волен Сидеров? Работихте заедно в „Демокрация“.

- Бях в издателския синдикат, който го избра за главен редактор. Волен беше съвършено различен човек, нищо общо с този, когото виждаме в момента. Вероятно преживя психологическа драма. Бях и между хората, които се принудиха да му поискат оставката, защото не си вършеше съвестно работата. Поискахме от него нова концепция за „Демокрация“ във връзка с това, че вестникът вече не е опозиционен. Той написа безумни неща и решихме, че няма как да бъде повече главен редактор.

- Вероятно сте човекът, написал най-много отворени писма. От кое имаше ефект?

- Отворените писма бяха практика в целия социалистически ъндърграунд, в съветска Русия постоянно се пишеха открити писма. Така не си пряко зависим от медия. Който иска, чете. От писмото, с което започнах гладната стачка срещу д-р Желев, безспорно имаше нужния ефект. Хората бяха съвсем замрели след падането на правителството на Филип и идването на Беров на власт. Нещо трябваше да стресне сините привърженици. Писмото имаше и широк международен отзвук и реши бъдещата политическа съдба на Желю. Той не успя да стане президент при следващото раздаване на картите.

Сугарев като син оратор. На заден план (от ляво на дясно) Надежда Михайлова, Блага Димитрова и Стефан Савов.

- Хората разпознават ли ви още на улицата?

- Често да. Някои ме поздравяват, някои ме псуват и искат да ме набият - зависи от случая.

- Чувствали ли сте се маша в нечии ръце?

- Не. Каквото съм казал, съм го мислил наистина.

- Откъде е огромната информация, с която разполагате?

- Не пада от небето. През 1993 г. „Екогласност“ обяви, че ще се занимава и с морална екология, с корупцията, с престъпността. Успях да събера контакти с най-различни хора, включително с такива, с които не бих седнал на една маса. Контактувал съм с реални престъпници, с хора от средите на бившата ДС.

- Не може да бъде! Имали сте своя агентурна мрежа?

- Не чак агентурна мрежа, но няколко сериозни хора, които могат да кажат къде какво става.

- Но те може да преследват свои интереси.

- Никога не се доверявам само на един източник. Иначе човек може да бъде лесно подведен, вярно е.

- Не чувствате ли удовлетворение, че България вече е член на НАТО, на ЕС? Това са успехи.

- Разбира се. Всичко, което беше заявено като цел в началото на прехода, е изпълнено. С изключение на истинската демократизация и създаването на гражданско общество. Докато го няма, преходът не е приключен.

- Всички го искат това гражданско общество, но как да го направим?

- И аз се питам как и не намирам отговор. Някак не става. Може би е генетично заложено, но българинът се оказа живо пристрастен към илюзиите си и негативно настроен към всякакво общо дело.

- Вие разделихте ли се с илюзиите си?

- Да кажем - с някои от тях. Създавам нови идеи, нови търсения, които нямат нищо общо с политиката. Това е добре.

Очертава се съюз между ГЕРБ и Кунева

- Наближават парламентарни избори. Ще потърсим ли нов спасител?

- Рано е да се говори за резултати. В кризата сме като котел под налягане. Но ако се съди по сегашната ситуация, ГЕРБ ще има мнозинство в следващия парламент, но ще му се наложи да прави коалиция. Вероятно с партията на Меглена Кунева, колкото и остри да изглеждат в момента нещата между тях.
Най-вероятно сините ще изчезнат изобщо от политическата карта, БСП няма да се пребори с лидерския си проблем или ще се пребори по начин, по който ще намали изборния си резултат до така разумния за България минимум.
България има сериозен политически дефицит. Няма дясно пространство, ГЕРБ не е дясна партия. Дефицитът поражда и ще поражда нови комбинативни фигури и нови псевдопартии, с които БСП се надява да реди своя пасианс. Дали ще й се отдаде, не мога да кажа.

- Партията на Кунева не може да запълни дефицита?

- Не вярвам, че може. Вероятно ще влезе в парламента с максимум 7%. Не е учтиво да говориш за това, че си дясна партия, след като си бил министър в ляво правителство. В партията й има умни, сръчни, оправни хора, но в посланията нещо куца. Опитват се да пооткраднат оттук оттам, примерно митинга на Орлов мост, който прожектираха на своето учредяване.

- Изпитахте ревност?

- Изпитах лека погнуса.

От „Диагнозата Филчев“

Много политици и магистрати знаят за какво всъщност става дума - че прокуратурата се оглавява от маниакален и авторитарен човек, лишен от достойнство и нравствени критерии, способен да използва цялата репресивна мощ на институцията за свои цели - и въпреки това премълчават и изтърпяват безмълвно този срамен за страната ни прецедент; примиряват се с него, готови са да го използват при възможност и да изтъргуват добрите си отношения с него при необходимост. Той успява да просъществува именно благодарение на тях, крепи се на върха на може би най-отговорната институция благодарение на тяхната гузност и техния страх. Започвам да се питам дали в крайна сметка самият той не е жертва на общия климат на управленски егоизъм и безхаберие; на задкулисните политически сделки и паралелната криминална власт; на институционалната импотентност и разпада на държавността, в които затъна българския преход към демокрация.

Хайку

смъртта е вишня
цъфнала е в бяло
ела под бялата й сянка
отдъхни