54480 | 27 ян. 2014 | 08:55

Оперната прима се омъжва, за да пресече сплетните, но бракът е краткотраен

Световната слава е слаба утеха за безрадостното детство на Христина - българска версия на Козета. Родителитей се женят от безизходица - бащай е вдовец с четирима синове, а майкай - вдовица с три дъщери. Решават да заживеят заедно, да делят разноските и да си помагат. Немотията обаче прокъсва отношенията им. Христина е на четири годинки, когато родителитей се разделят. Тъй като нямат пари да издържат многобройната си челяд, оставят най-малката си дъщеря на отглеждане в семейството на кмета на казанлъшкото село Габарево. Там Христина събира дърва, въпреки крехката си възраст върши цялата черна работа, а вечер спи върху скъсан чувал зад вратата на килера. Разболява се от малария и по време на дългата и тежка болест сънува все един и същи сън - как върви с красивата си майка през зелено поле и двете щастливи се надпяват.

Този сън все още свети в душата ми
признава Морфова години по-късно. Братятай научават за жестокостта на приемнитей родители и я вземат от Габарево. Тя е на 17 години, когато решават да я изпратят в стопанското училище в Прага. Там е съдбоноснатай среща с Людмила, която я въвежда не само в музиката, амий осигурява пробив в европейската опера. Дали я е научила и на тайните на любовта, остава загадка.

Всичко започва през лятото на 1906 г. в Прага. Морфова току-що е слязла от влака, върви по улиците на непознатия град и тихо рони сълзи. Изгубила е листчето с адреса на близките, при които трябва да преспи. Тя има в джоба си само няколко лева (навремето златният български лев се е равнявал на един швейцарски франк - б.а.), но е твърдо решена да се изучи в Австро-Унгарската империя. И то не в стопанското училище, както я напътстват братятай, ами в Пражката консерватория. Съдбата я среща с български студент, който я завежда в дома на Людмила Прокопова. Цялото семейство там са музиканти. Пианистката Людмила прослушва кандидатката за оперна певица и е очарована от необработенияй глас, който обхваща три октави. А също така от миловидното и чисто лице на Христина, върху което греят по детски добри очи. Двете повече не се разделят!

Морфова и Прокопова не излизат цял месец и половина от къщата. Българката има да наваксва цели години музикално образование, с което да шлифова вродения си талант. Пианистката подготвя младата си приятелка за консерваторията. Това е началото на една любовна история, която приключва чак със смъртта на Христина и им носи много радост и много огорчение от неразбирането на околните. 30 години Людмила е спътник, мениджър и ментор на певицата. Тя я представя в музикалните среди на Чехия и в цяла Европа, където меломаните я короноват като най-доброто сопрано за цели две десетилетия. Дори злостните шушукания за сексуалната им ориентация не намаляват авторитета им на творци. По стар български обичай обаче Морфова е силно недолюбвана в родината си, макар и боготворена в Европа.

Прокопова препоръчва приятелката си на прочутата преподавателка в Пражката консерватория Мария Пиводова, тя оценява талантай и още докато следва, българката получава предложение да пее в Националната опера на Чехия. Критиката я обсипва с похвали. Пухкава, но изключително подвижна, с искрящи от радост очи певицата притежава изключително богат глас. Над 40 са образите, в които се превъплъщава талантливата българка. „Огромен, красив и пробивен глас, с който изпълнява с лекота партиите за колоратурно сопрано - Лакме, Миньон, Розина и др., през лирико-драматично - Татяна Ларина, Травиата, Мадам Бътерфлай, до драматично - Аида и Леонора, и мецосопрано - Кармен и Далила“, пише за Христина виенският вестник „Райспот“ на 27.02.1916 г. А композиторът Камий Сен-Санс, автор на операта „Самсон и Далила“, когато чува в Париж Морфова в ролята на Далила, възкликва: „Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред вас!“ ий подарява партитурата на своята творба с автограф. Френският професор Жак Иснардон слуша Морфова ий казва: „Вашият глас е много по-хубав от този на прочутата италианска примадона Аделина Пати.

Вие сте българският славей!

Тази снимка, напомняща сватбена фотография, предизвикаламного иронични коментари от съвременниците на двете жени
Морфова е първата българска певица, издала грамофонна плоча, при тоа от американската фирма „Колумбия“

От 1910 до 1930 г. българката е знаменитост. Тя е звезда, за която мечтаят европейските сцени (но не и Софийската опера). През 1924 г. в Лондон я сравняват с Шаляпин и дори я наричат „негова съперница“. „Колумбия грамофон къмпани лимитед“ издава за американския пазар плоча с 12 нейни изпълнения. А тя заявява, че няма да подпише договора, ако не включат българска народна песен. Така Христина става първата българска оперна прима с грамофонна плоча. Тя е и първата българка хабилитиран вокален педагог от Пражката консерватория.

През цялото време Людмила е неотлъчно до Христина и близкитей започват да се притесняват от прекомерната им близост. Те насърчават съученика на Морфова Любен Лукаш, който отдавна въздиша по нея, да поиска ръкатай. Той живее в София, но има чешки корен и отива в Прага специално дай поднесе годежен пръстен. Обектът на неговото желание обаче деликатно му отказва: „Аз съм се посветила на изкуството. Не бих желала да рискувам бъдещето и кариерата си заради семейство.“ Лукаш не се отказва. Когато по-късно се записва студент в Чехия, повтаря обяснението в любов и получава нов отказ. Любен е безнадеждно влюбен в чистото излъчване на Христина, нейната доброта и завладяващияй глас. За да я държи под око, се настанява на квартира срещу дома на двете приятелки. Надява се да издебне любимата си насаме и отново дай признае чувствата си. Двете жени обаче са неразделни и навсякъде ходят заедно. Това само подхранва клюките за „по-особените им отношения“.

Силно притеснена как мълвата ще се отрази на близкитей в България, Морфова през 1921 г. казва „да“ на Любен Лукаш. Венчават се чак през 1926-а заради многобройнитей ангажименти. Христина е на 37 години, на върха на славата си, единствено помрачена от подозренията за „страннияй романс с жена“. Бракът обаче е чисто декоративен. При всяко турне я придружава не мъжътй, а неизменната Людмила. Съпругът стои на заден план, накрая не издържа да бъде пренебрегван и се оттегля. Не така благородни са неговите и нейните братя. Те непрекъснато разговарят с Христина, опитват се да я отделят от Прокопова, да я променят. Певицата остава непреклонна: „Оставете ме на мира, нужно ми е спокойствие.“ Но напрежението, обидата и последствията от оскъдното детство си казват думата. Морфова
заболява от диабет, рязко напълнява организмътй е сломен. Сопраното обаче не спира да крои планове и мечтанитей гастроли винаги включват родната България. Щом я изписват от болницата във Виена, отново печели овации в Прага, Виена, Париж, Лондон, Милано, Берлин.

През 1931 година тя си купува къща на улица „Паренсов“ в София и с Людмила заживяват заедно, загърбвайки шушуканията на местните моралисти. В печата се появяват хапливи карикатури, които показват Христина и Людмила като влюбена двойка. Подозренията за нетрадиционната им връзка не помрачават преклонението пред талантай - Христина е назначена за редовен професор по солово пеене в консерваторията и за солист в операта. Домът на двете приятелки е пълен с гласовити млади хора, които идват на уроци. Идилията е кратка....

Морфова репетира до изнемога ролята на Лакме от едноименната опера на Лео Делиб, старае се за софийската публика. При първото си появяване на сцена обаче е освиркана още преди да си отвори устата. Завистливи колеги я обвиняват, че живее повече в чужбина, че е дебела и такава лоена топка не бива да се появява на сцената. Певицата се обръща към публиката, сред която са и злобарите: „Господа, жалко! Не очаквах такъв прием в родината си, за която тръгнах с такава радост. Нека всеки да разнася българската песен толкова, колкото съм я разнасяла аз!“ Спектакълът на „Лакме“ приключва под нестихващите аплодисменти на зрителите. Горчивините обаче са повече. Пред писателя Владимир Русалиев Морфова признава, че трябва да е с железни нерви, за да издържи цялата простотия на родната действителност.

През 1935 г. певицата е уволнена от Софийската опера по предложение на тогавашния артистичен директор - диригента Мойсей Златин. Той е добър музикант, основател на филхармонията, но попада под влияние на зложелателите на Морфова. Министърът на народната просвета Тодор Радев, който е генерал-майор и политик, но не разбира нищо от изкуство, подписва без колебание. Несгодите, обидите и клюките не пречупват Българския славей. Жизнерадостната Христина изнася над 60 концерта в родината си. Домътй е пълен с ученици, Людмила е неотлъчно до нея и я утешава. Следва нов удар. Морфова отива да се лекува в Прага, но приема да изнесе концерт в Москва, където се среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Това се разчува и министър Радев я уведомява, че тя повече никога няма да има публична изява в България

Лошото отношение на управляващите действат като увеличително стъкло за вглеждане в личния живот на певицата. Шушуканията за любовтай с Прокопова преминават в крясъци. Някои родители дори забраняват на дъщерите си да вземат уроци при нея. Отвратена, Христина намира утеха сред учениците си. Много от тях живеят в домай, а домашнатай помощница готви по цял ден. Нейни верни приятели са композиторът Панчо Владигеров и брат му Любен, белетристът Константин Константинов и съпругата му - художничката Дора, която боготвори примадоната.

За да се разсее от струпаните над главатай облаци, певицата приема поканата на свои приятели да се разходят с кола из Розовата долина. Нощта преди екскурзията сънува, че покойниятй баща я вика при себе си. Ней се иска да тръгва. А и за първи път пътува без любимата си приятелка.

На сутринта тя оставя бележка на Людмила: „Така не ми се пътува! Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да напускам дома ни без теб.“ Христина тръгва с натежало сърце. На 1 юни 1936 г. автомобилът, в който пътува, катастрофира край Пирдоп. От всички пътници загива само тя.

(в. Преса, печатно издание, брой 26 (732 от 27 януари 2014)