Християнството не отрича секса, а го смята за дар от Бога. Но само в брака. Творецът изначално го залага в човешката природа и благославя първите хора: „Плодете се и множете се.“ Исус Христос е бил безбрачен, но извършва първото си чудо по време на сватба. Той издига брака в тайнство, с което призовава съпрузите да бъдат „една плът“ и чрез нея да служат достойно на Бога.
|
Сексскандали разтресоха в последните месеци Българската православна църква. Разкрития за оргии в Божии обители и посегателства над миряни и монахини предизвикаха сензации в медиите. Какво се случва зад затворените врати на манастири и храмове и дали догматично наложеното безбрачие на монасите не ги прави по-податливи жертви на нагони и пороци? |
|||||
Ранната църква задава моралните и етични параметри на християнската сексуалност, като стимулира интимността на съпрузите и препятства половата разпуснатост извън брака. Апостолът на любовта - свети Павел - призовавал съпрузите да не се лишават един от друг дори през пости, за да не изпаднат в прелюбодейство. В зората на християнството всички Божии служители също са семейни. Повелите на съпружеска близост за тях са категорични - епископ, свещеник или дякон нямал оправдание да откаже секс на жена си или да я изпъди, камо ли да съгрешава извън дома. Заплашвало ги лишаване от сан, дори отлъчване.
Християнството предлага на последователите си и друга алтернатива за достойно служение на Бога - живот в девственост, или доброволното безбрачие, т.е. монашество. Чрез него човек придобивал ангелски образ. С официализирането на църквата през IV в. монашеството става мощен фактор в обществото. Девствеността е издигната над брака като най-съвършен модел на християнски живот. Аскетичната идея на Августин Блажени разрешава на миряните секс само за зачеване - ако е за удоволствие бил зло. Църквата все повече забравя евангелския прочит на сексуалността като радост, позволена от Бога.
Манастирите добиват и материална обезпеченост, а тя става изкушение обетите да се приемат не само като духовен подвиг, но и като спасение от мирските грижи за насъщния. Расото може да скрие всяка „светска“ съблазън, включително сексуална. Византийски автор възкликва: „Монасите, които се хвалеха със своята девственост, без срам живееха заедно с монахини.“ Възможните манастирски сексуални прегрешения се откриват и сред въпросите, задавани при изповед - съвокупление с монах, монахиня, жена, девица, свещеник, дякон или младеж, дори с брат или роднина, а също блудство „с ръка или с друга нечия ръка“. Безбрачието в християнството се оказва не само носител на висока нравственост, но и среда, в която избуяват всевъзможни пороци и извращения.
През IV в. в Испания възниква опасен прецедент с драстични последици - на Божиите служители забраняват да спят с жените си и ги карат да живеят с тях като брат със сестра. Понеже монасите започват да формират и църковния елит, безбрачието (целибатът) постепенно става задължително за висшия клир. Всеки, който иска да расте в йерархията, няма друг избор, освен да се лиши от женитба. Но така безбрачието изгубва ореола на своята доброволност и дава повод да се нарушава правилото „който не се въздържа от секс, да не става монах“.
![]() |
|
|
Казанска духовна семинария. В края на мина-
лата година един от заместник-ректорите й -
игумен Кирил (Илюхин), е уволнен след жал-
ба на ученици, които е склонявал към секс
|
Римската църква стига до крайност в „духовното“ посегателство върху човешката физиология и през ХI в. налага безбрачие на всички духовници. През ХVI в. католическият целибат е обявен за догма.
Но той съвсем не става извор само на духовно съвършенство, както свидетелства историята на католицизма и както Бокачо „поетично“ обобщава в Декамерон: „Всички Божии служители..грешат по най-безчестен начин, отдавайки се на сладострастие без угризения и срам, и то не само в естествения му вид, а и като педерастия.“
България не остава по-назад - през 1924-1925 г. католическите енории в Белене и Никопол прогонват отец, който живеел „семейно“ с две монахини. Според една съвременна версия последица от католическото безбрачие е и масовото преследване на вещици през Средновековието. Понеже сексът им бил забранен, духовниците трансформирали страстите си в ненавист към жените.
В наши дни Ватиканът продължава да отстоява тезата, че целибатът има централна роля за свещениците, но се чуват и гласове той да бъде отменен поне за онези, които не са давали монашески обет. Заради църковното разделение от 1054 г. православието се избавя от „латинската ерес“ на тоталното безбрачие.
![]() |
|
|
Стенопис от Света гора, изобразяващ как монах е разпънат от страстите и ги побеждава
|
За „бялото“ духовенство - свещениците - съпружеството станало задължително, но и те били потърпевши от аскетичния възглед за секса. На енорийските попове забранявали да споделят общо легло с жените си, а ако не можели да се въздържат, правенето на любов им било позволено само „между дните“ - т.е. в понеделник сутрин преди изгрев. Тези сексуални табута понякога постигали обратен ефект.
В скалата на „попските“ грехове ръкоблудството (мастурбирането) било най-безобидно, следвано от извънбрачния секс и мъжеложството (хомосексуализъм). „Бойте се, попове, че Христос не може да намери място сред вас заради зловонието на плътското желание“, четем в текст от ХIII век.
Паството винаги търси в Божиите служители моралния образец. И болезнено отхвърля делата им, които драстично противоречат на онова, което проповядват. Затова дори съвременният сексуален либерализъм трудно оправдава плътските прегрешения на духовниците и всеки сексскандал в църквата ще продължава да поражда потрес и разочарование.
|
Декамерон по български
Любовните авантюри на монахините от Калоферския метох подострят перото на Христо Ботев за статията „Женските манастири са станали публични къщя“. Той съветва „във всеки град да се основе по един женски манастир, ако българите желаят да се не разпространи развратът между самите им семейства“. Пак през ХIХ в. архимандрит Григорий, бъдещ Доростоло-Червенски митрополит, прелюбодейства в Цариград със съпругата на Д. Добрович, който го е наел за даскал на детето им.
Историкът доц. Лизбет Любенова открива, че Търновският владика Йосиф умира от кръвоизлив на дебелото черво. Лекарите не могат да го спасят след поредната мъжка оргия, организирана от цар Фердинанд в двореца през април 1918 г. Кобургът не се свени да опише личните си впечатления от владишкия „морал“: „Духовенството и то е потънало в пороци и лъжа; у него няма нищо духовно...“ Неврокопският митрополит Пимен прикрива финансовите злоупотреби на свещеник, за да не го изобличи, че „пипа попадията му“. Досието на владиката в ДС съдържа собственоръчни признания за „половите му контакти“ с жени, както и за сексуалната ориентация на някои митрополити и на патриарха. Протосингелът на Варненска епархия Прохор се прочува с „грижите“ си за закъсали матроси, които „когато останат без пари, отиват при него, правят любов и той им дава по 5 и по 10 лева“. Гей откровения на йеромонах Кирил от Троянския манастир и порноклипчетата на епископ Борис, игумена на Бачковския манастир, са нови епизоди от твърде стария сериал „Декамерон по български“. Но в него има и светли герои. Левкийският епископ Партений респектирал софиянци с интелигентност и духовност. Съвсем не лицемерно. На свой близък епископът доверил, че няколко пъти „горил стъпалото си“, за да прогони влечението си към една дама: „Мислиш ли, че дядо владика не може да изпита такива чувства? Но не бива - давал съм обет пред Бога!“ |
|||||||||
|
|
(в. Преса, печатно издание, брой 35 (741 от 5 февруари 2014)
54860 | 5 февр. 2014 | 09:43










Мобилна верси
RSS
