24203 | 28 септ. 2012 | 08:36

Интервю на Людмила Куюмджиева за пенсиите, данъците и възможностите на икономиката през следващата година

Менда Стоянова е народен представител в 41-вото народно събрание от ПП ГЕРБ. Избрана е за депутат от 16 МИ - Пловдив-град. Завършва висше образование, магистър е по икономика от УНСС. Специалист по данъци и осигуровки. Семейна, с двама синове. Преди да бъде избрана в Народното събрание, е работила в община Пловдив, в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ в НАП-Пловдив като главен експерт, зам.-началник и директор. От юни 2009 г. е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси в 41-вото НС.

Г-жо Стоянова, през последните дни се чуват призиви за облагане на пенсиите и доходите от лихви на банковите депозити. Защо в ГЕРБ има толкова различни мнения, които реално не са координирани?

Смятам, че това е абсолютно нормално. В хода на бюджетната процедура, когато се обсъждат промени в данъчните закони и се обсъжда приходната и разходната част на бюджета, е нормално да се появяват различни идеи.

Така е, но промените в данъчните закони вече са качени на сайта на Министерството на финансите за обсъждане.

Те са качени точно за обсъждане. И това не означава, че това, което е сложено на интернет страницата на ведомството, е това, което Народното събрание ще приеме.

Какво е вашето мнение по повод идеята да се облагат пенсиите над 700 лева?

От икономическа гледна точка това наистина е един необложен доход. Тези пари обаче не са облагани и като вноски за пенсии. Това е така, защото и от доходите ни се приспадат вноските за пенсия, преди да се обложат с данък общ доход. Затова няма смисъл да се слага налог върху тези пари. Търсим средства за увеличение на пенсиите и в същия момент да ги облагаме. Личното ми мнение е, че

не е времето за подобни дискусии
и подобни мерки.

А по отношение на предложението да се въведе данък върху лихвите от депозити?

Относно дохода от лихви аз съм по-скоро „за“ тази идея. Защото това е един от малкото доходи, които не се облагат в България. Тук нещата не са като при пенсиите. Първо, обикновено хора с по-добро материално положение имат влогове в банките, от които получават доходи. Така че не виждам нищо лошо те да плащат данък, след като имат възможност да спестят.

Това няма ли да тласне потребителите да изтеглят влоговете си?

В момента има 34 милиарда лева в банките. Едновременно с това виждате, че кредитирането не се съживява, нито пък лихвените проценти намаляват. Напротив,

спиралата се е завъртяла

- високи лихви по депозити, високи лихви по кредитите с доста рестриктивни условия при тяхното отпускане. Така че аз по-скоро виждам плюс в един такъв данък, който би стимулирал вложителите да търсят друг начин да инвестират своите пари.

Проблемът обаче е, че голяма част от тези 34 милиарда реално са депозити, които са от затворен бизнес. Много семейни фирми разпродадоха активите си. Какъв е смисълът за тях сега да ги извадят и отново да инвестират, при положение че ситуацията не е чак толкова сигурна?

Вижте, аз коментирам облагането на един пасивен доход и смятам, че това е правилно. В медиите беше тиражирана една цифра, че около 43% от българите имат забавени плащания към топлофикация, електроразпределение и други такива обществени оператори. Предполага се, че когато има забавено плащане, вероятно нямаш депозит или нямаш спестени пари. Това означава, че 43% от българите нямат спестявания. В този смисъл мисля, че е нормално тези, които имат влогове, да дадат своя дял в приходите от данъци. И няма да скрия, че това би дало възможност наистина за подпомагане на увеличението на пенсиите от следващата година.

Има ли изчисления всъщност колко пари ще влязат в хазната от облагането на лихвите от влогове?

Между 120 и 150 милиона лева вероятно биха били приходите от един такъв данък върху лихвите.

Правителството в началото на годината си постави амбициозната задача бюджет 2013 да бъде готов до средата на септември, но това не се случи. Защо проектът се бави?

Не се бави. Бюджетът беше готов към 14 септември, разбира се, в работен вариант в Министерството на финансите. И всъщност в последната седмица текат окончателните разговори, срещи, преговори между Министерството на финансите, другите ведомства и общините. Най-късно

до средата на октомври
разчетите за следващата година ще влязат за гласуване в парламента.

Все повече се коментират темите за пенсии и заплати, свързани с бюджета. С колко трябва да се повиши според вас пенсията и по какъв начин - поравно или не?

Аз мисля, че

пенсиите наистина трябва да бъдат повишени

и най-нормалното е тяхното повишение да бъде равно на натрупаната инфлация от средата на 2009 година. Всъщност това увеличение би компенсирало единствено покачването на цената на живота, но няма да успее да повиши доходите на хората.

Цифрите, които чуваме обаче, са разнообразни. Колко точно ще е увеличението?

9,8% е натрупаната инфлация от средата на 2009 година до края на 2012 година по прогнозни данни и това е най-справедливото увеличение. Процентът само покрива оскъпяването на живота, но за съжаление кризата продължава. Така е в  цяла Европа и това влияе на българската икономика.

Колко пари трябва да намери финансовото министерство? Тиражират се различни версии.

Сумата е ясна - за цяла година увеличението на пенсиите ще струва 800 милиона лева. Това не е по възможностите на хазната, дори и да запазим бюджетния дефицит на нивото от 2012 г. Правителството е твърдо решено да не взема допълнителни заеми и да увеличава дупката в хазната, за да повишава доходите. Защото това на някой може да му се струва удобно, но застрашава финансовата стабилност на държавата за следващите години. Разчетите на този етап показват, че твърдо са осигурени около 400 млн. лв. За да се осигури ръст, от началото на април са нужни  около 600 милиона, т.е. търсят се допълнително около 200 милиона. Данъкът върху лихвите би бил един добър източник за тях.

Тоест още няма консенсус. Всъщност откога ще се вдигат пенсиите? Първо се обяви от началото на годината, после от април, сега вие казвате от средата на годината.

Аз много ясно ви казвам какви са сметките. Решението ще се вземе на тяхна база.

А откъде ще дойдат тези 400 милиона?

От допълнителни приходи, преди всичко от по-добър обем на събираемост на ДДС и акцизи. Евентуалният данък върху лихвите не влиза в тези разчети и неговото приемане ще даде възможност пенсиите да се повишат от 1 април.

А относно заплатите? Какво е мнението ви за призивите на служителите на МВР за 25 на сто скок на възнагражденията им?

Увеличението на заплатите в държавния сектор трябва да се случва

само след структурни реформи в съответните администрации. Като се направят икономии, може да се мисли за по-високи възнаграждения.

Данните, които статистиката изнесе, показват, че реално в частния сектор към средата на годината има увеличение на заплатите. Разбира се, някои ще кажат, че това е, защото има намален персонал и т.н., но факт е, че то се дължи на повишаване на производителността на труда, а именно за това, че по-малко, но повече квалифицирани хора работят. В държавния сектор обаче нещата стоят на база разходи. Бизнесът трябва да работи, да плати данъци, повече данъци, за да може с част от тях да се осигурят заплати на държавните служители. В условия на криза трябва да изземваме от фирмите минимални средства, за да бъдат те стимулирани като кокошка, която снася златни яйца. Затова държавните чиновници трябва да получат повишение само от собствени резерви от структурни реформи и намаление на разходите. Това същото се отнася и за МВР.

Кои министерства ще посрещнат новата година с орязани бюджети?

Разходите за бюджет 2013 г. са същите като тези за 2012 г., като единствените допълнителни средства се насочват към образование, социални дейности и здравеопазване.

Какви макропоказатели са заложени в основния икономически закон?

За разлика от Европа, която вече буквално е в рецесия, България стои добре - 0,5 на сто растеж, колкото и да е минимално, смятам, че това е успех. Изключително важно остава поддържането на разумна икономическа политика  през следващата година, за да може да задържим този ръст, за да не ни повлече спиралата на рецесията. Разбирам, че това е много трудно, защото не зависи само от нашите желания и решения, а зависи от цените на суровините в световен мащаб, на които България е абсолютен вносител, зависи от пазарите, най-вече европейските, от които ние сме много зависими.

Тази година ще стигнем ли 1,4 на сто ръст, какъвто е планиран?

Вероятно няма да го стигнем. Миналата година по това време

имахме по-оптимистични очаквания
за края на кризата, които бяха екстраполирани и в прогнозата за БВП.

Какви са очаквания ви за безработицата? Виждаме инициативи с различни програми, по които да се наемат хора за стажове, но това не е сигурна работа. Решава проблема само за няколко месеца.

Безработицата наистина расте. В момента е на ниво около 10-11%. Но повечето безработни са хора с по-ниска квалификация, с липса на опит, с по-ниско образование и ако те искат да намерят своето място, трябва да са готови в момента, в който икономиката започне да расте, да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда. Затова и правителството, а и европейските фондове предлагат изключително много възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация. Аз гледам на тези програми не като източник на доход за няколко месеца, а като възможност те да натрупат опит, да придобият нови умения и да бъдат конкурентни на пазара на труда. Защото има много свободни места в различни професии, за които няма подходящи кандидати. Това означава, че предлагането и търсенето на работна сила просто не се срещат. Сега

кризата е шанс разминаването да бъде намалено.

Догодина предстоят избори, ако финансовият министър се оттегли, как бихте гледали на евентуалното ви кандидатиране за поста? Както знаем, преди неговото избиране вие бяхте сред спряганите имена.

Не виждам причина финансовият министър да не получи мандата си.