26514 | 5 юни 2012 | 17:48

Във всеки град чувствителността по „почетния проблем“ е изострена по своему.

Вождът на СССР и заедно с това „баща на народите“ Йосиф Висарионович Сталин е почетен гражданин на Варна. Тази чест му е отредена през 1949 г., само ден след като древният морски град получава името му. Варна се казва град Сталин 7 години, но почетното му гражданство си остава в сила до ден-днешен. На този факт „Преса“ се натъкна, подготвяйки един бегъл пролетен обзор на почетните гражданства в общините ни.

Човек и добре да живее, може да не дочака почести. А може и да ги получи заслужено и навреме, или пък така, че да го сочат с пръст и да мърморят.
Тази вечна фабула се разиграва всяка година у нас при номинациите, а след това и при излъчването на почетни граждани. Най-интригуваща е тя през пролетта - тогава повечето градове честват своя ден, тогава е и 24 май, празник, който много общини използват, за да посочат заслужилите си хора.
И тази година не мина без остросюжетни възли. Знаменитата скачачка Диана Йоргова отказа удостояването от Ловеч. В Шумен отличиха едновременно 18-годишен и столетник. Във Велинград пък сурово подрязаха народната инициатива в номинациите.
Във всеки град чувствителността по „почетния проблем“ е изострена по своему. Шуменският удар например дойде след

двегодишно ембарго

тъй като по-рано званието било присъждано едва ли не на конвейер. В Пловдив неотдавна червеният общински съветник Тодор Кръстев изригна: „Званието се раздава на килограм и девалвира. Ако продължим така, всеки, който е навършил 50 години, няма пътнотранспортно произшествие и си плаща данъците, ще може да стане почетен гражданин.“ Повод за такива думи беше предложението на кмета Иван Тотев да бъде отличена учителката Елизабет Вартанян за приноса й към възстановяването на местното Арменско училище.
Кой определя най-достойните? Отговорът е еднозначен - общинските съветници. По-малко ясно е кой ги предлага. В най-общия случай това право неопределено е дадено на обществени организации и творчески съюзи, инициативни комитети, научни и спортни среди и дори църквата.
Кметът обаче е този, който внася предложението и често неговата благосклонност е решаваща. Но невинаги. Тази година във Велико Търново за почетен гражданин бе обявен покойният Драгни Драгнев, кметувал от 1995 до 1999 г. Макар и без подкрепата на настоящия кмет Даниел Панов, номинацията подкрепиха всички общински съветници. Така Драгнев получи посмъртно признанието, което му бе отказано при предишната номинация през 2010 г. въпреки подкрепата на неговия политически опонент Румен Рашев, който тогава беше кмет.

***
Традицията е още от Освобождението. През 1879 г. за почетни, че и потомствени варненци са обявени кап. Тугарски и подполк. Рончевски за заслуги към града по време на Временното руско управление. Пловдив тогава е в „друга държава“ - Източна Румелия, но също подчертава признателност към освободителите. С честта е удостоен генерал-губернаторът Аркадий Столипин.
Очевидно през годините

думата си е казвала и политиката

Благодарили сме с почетно гражданство и на други „освободители“. Първият такъв (1916 г.) за Търново е фелдмаршал Август фон Макензен - командващ съюзническите войски по време на Първата световна война.
В Добрич през 1940 г. са увенчани Фрайхер фон Рихтхофен и граф Маджистрати - пълномощни министри съответно на Хитлерова Германия и Мусолинова Италия. Общинските архиви не са запазили следи за мотивите, но те най-вероятно са свързани с Крайовския договор от септември с.г., с който си връщаме Южна Добруджа. А 4 години по-късно идва Трета украинска армия с главнокомандващ  маршал Толбухин. Местните жители бързо се ориентират в променената обстановка и през 1946 г. го провъзгласяват за почетен съгражданин, а градът им... му става съименник. От 1991 г. той пак си е Добрич, но маршалът остава записан в почетната книга.
С развенчаването на култа към личността през 1956 г. Варна си възвръща хубавото име, но Сталин още си е почетен варненец. Според краеведа Борислав Дряновски тогавашната местна власт е имала основание - когато съветските войски завземат Варна, в Москва по нареждане на Сталин отекват салюти. С това градът става единствената в България значима завзета „цел“.
Друг съветски ръководител - Леонид Брежнев, е почетен гражданин на Пловдив. Но не го е заслужил със салюти, а званието му е поднесено за 70-ия му юбилей през 1976 г., въпреки че никога не е бил под тепетата. Югославянинът Йосип Броз Тито и алжирският президент Бен Бела обаче са посещавали града и са били изпратени с грамоти за почетно гражданство.