54560 | 23 февр. 2014 | 07:07
Г-жо Лаверн, когато излезе книгата ви „Експертите на прехода“, не бяхте най-търсеният медиен събеседник, мнозина от вашите герои ви бяха страшно ядосани. Сега ситуацията се обърна - медиите се надпреварват да интервюират „АЕЦ на БСП“, както ви нарекоха. Как ще коментирате този интерес? Любопитство към едно ново лице? Възход на левите идеи?
- От 2010-а насам обществената ситуация претърпя промени. Започна плахо, но постепенно формиране на лява публична среда сред младите поколения, а левите интелектуалци от предишните поколения започват да се завръщат от вътрешното им заточение, което продължи с години. Мисля, че книгата „Експертите на прехода“ има своя скромен принос на катализатор на тези процеси, защото анализира манипулацията, чрез която идеите за ролята на държавата, за социалното равенство и т.н. бяха заклеймени като национализъм, русофилство и прочие.
- Преходът, който гневи българите, мина под знака на десните идеи, лявото бе в немилост. Днес обаче, включително срещу прехода, са скочили... десните. Как си обяснявате този парадокс?
- Преходът може да бъде сравнен по много показатели с национална катастрофа. Затова в този момент на икономическа и политическа криза всички политически сили имат електорален интерес да заемат критична позиция спрямо неговия грабителски и антидемократичен характер, въпреки че досега десните реално са защитавали именно този неолиберален тип преход. Едно истинско дясно би следвало най-вече да застане зад ценности като правото на всеки да участва свободно на пазара със свой бизнес, качества и таланти. Идеята за свободен пазар обаче, като ключова идея на дясното, никога не бе реализирана, тъй като неолиберализмът е система, в която финансовите монополи задушават малкия и средния бизнес. От тази гледна точка истинското дясно в България все още предстои да се формира.
- Доколко бяха манипулирани последните протести и виждате ли влиянието върху тях на тинк танкове, на десни интелектуални кръгове?
- Доколкото накараха хората да мислят, че протестират срещу олигархията, а всъщност трябваше да й свършат работа. Намесата на тинк танкове и десни експерти допринесе за това.
- Ще припомня думи от ваше интервю отпреди три години - че интелектуалният елит в България е разграден и пулверизиран, че университетският елит на СУ например не осъзнава колективния си интерес, че всеки мисли само за себе си. Студентската окупация задълбочи ли проблемът?
- Не мисля. Просто го изрази.
- Защо десницата продължава да сплотява редиците си под знамето на антикомунизма?
- Защото това е единственото й оръжие, с което може да оправдае антисоциалната и, бих казала, античовешка и антибългарска политика на министри като Дянков и Цветанов. Всичко може да бъде оправдано с борбата „да не се върнат комунистите на власт“. Но това е просто химера, която се храни с емоцията на хората, които се определят над всичко като антикомунисти - без да съзнават, че са останали сами на терена, защото комунистите отдавна напуснаха сцената на историята. Антикомунизмът обаче вече е изтъркана плоча. Време е десните да формулират истински обществен проект, който да предложат в дебата, иначе се обричат на несъстоятелност. Време е да приключим с негативните кампании, които ограбват времето и доверието на българите.
- Eдин от греховете на тинк танковете е, че създават мита за неопетненото гражданско общество, за да предотвратят създаването на такова. Това пишете преди 3 г. Как би могло да бъде създадено автентично гражданско общество при липса на средна класа и независими граждани?
- Липсата на икономическа независимост доведе именно до купуването на граждански организации, които имат претенции да представляват цялото гражданско общество, нещо като купуването на клакьори в театъра, които на всичкото отгоре ръкопляскаха най-силно на десните идеи, водещи до още по-голяма бедност и зависимост... Порочен кръг, от който може да се излезе само с борба за социални и икономически права, а не със сълзливо говорене за морал и ценности от името на едно малцинство, което си е „надвило на масрафа“.
- Никога не сте криели своите симпатии към лявото. Но защо избрахте БСП да бъде техен изразител? На сцената се появи и АБВ. За какво бихте спорили с Ивайло Калфин, един добър евродепутат?
- БСП е много критикувана, но тя е партията, която се опира на истински ляв електорат в България. Очакванията към нея са огромни и това я натоварва с повече отговорност, отколкото другите партии. От конгреса на 8 февруари си тръгнах с вяра и вдъхновение, че именно тази партия е способна днес да поведе борба за възстановяване на социалната справедливост, на образованието, на здравеопазването и не на последно място - на самочувствието ни на българи в европейското семейство. Проектът „АБВ“ още не е изразил алтернативни на БСП идеи, за които да може да се спори. Президентът Първанов прави своя партия, която в тези условия обслужва противниците на лявото.
- БСП е наследник на БКП и една от партиите, виновна за плоския данък. Мери ли ръст БСП с европейската левица?
- БСП не е виновна за плоския данък, виновна е коалицията НДСВ-ДПС-БСП. С бюджета от 2014-а БСП започна да го премахва, като отмени облагането на минималните работни заплати с връщането на данъка в края на годината. За съжаление самата европейска модерна левица направи редица компромиси, особено след 1989-а, когато лявото бе идеологически асоциирано с краха на социализма. Оттук и излъганите ни илюзии, че с влизането ни в ЕС ще попаднем в рая на социалната държава в момент, когато тя вече бе попаднала под ударите на неолибералния модел. Сега левите партии в Европа са на кръстопът - или ще се стопят, както стана със социалистическата партия в Гърция, или ще се преборят за алтернативен икономически и социален проект, който може да бъде гарант срещу нова финансова криза и е в защита на обществената собственост. В този смисъл БСП не само е част от европейската левица, а партия с възможности да допринесе за излизане от комплексираното ляво в полето на един ясно заявен социален европейски проект. Финансовата криза от 2008 делегитимира десния преход не само в България, но и в цяла Европа.
- Как ще намерите общ език с българската публика, която преди избори очаква разговор за доходи, за социална справедливост и по-висок стандарт?
- Никога не съм губила чувството за общия език, защото там се раждат истинските идеи, а не на някакво недостъпно абстрактно ниво. Моята мисия ще бъде свързана с това да покажа пряката връзка между европейските политики и доходите на хората. До момента европейските политики за излизане от кризата се базират много повече на конкуренцията, отколкото на солидарността. Държавите членки са подложени на механизми на финансов контрол, които водят до свиване на обществените бюджети, вдигане на косвените, а и на преките данъци и същевременно орязването на обществените услуги. В много страни броди призракът на дефлацията и заплашва с крах на икономиката и рязко покачване на безработицата и бедността. А в ЕС вече има 27 милиона безработни. Подобен тип политики се отразяват още по-страшно на недоразвитите пазарни икономики като България. Това са десни политики, които са базирани на идеята, че държавата е лош собственик и които водят до приватизация на обществените блага - транспорт, енергийни, водни ресурси, оттук и до растящо оскъпяване на живота на всеки човек. Европейската левица трябва да се пребори срещу този модел. Става дума не само за икономическа битка, а и за битка в името на една нова хуманна европейска цивилизация.
- Кандидатирате се за европейския, а не за националния парламент. В кампанията обаче едва ли ще ви бъдат спестени въпроси от българската реалност. Заради небивалия разпад на обществените отношения все по-отчетливо се чуват гласове за помирение, за съюз между леви и десни. Възможно ли е това в България? Виждате ли заедно ГЕРБ и БСП?
- Помирение - да, но коалиция - не. Гнилият компромис би бил пагубен за България. Помирение не означава компромис с принципни позиции, а цивилизовано участие в политическия живот на една страна и спазване на демократичните правила на институциите.
- Имате ли опасения, че разиграването на етническата карта ще бъде последната авантюра на прехода с непредвидими последици?
- Искрено се надявам, че България ще избегне този капан.
- Кой грях на ГЕРБ не можете да простите?
- Не съм личността, от която ГЕРБ ще иска опрощение... Тази партия допусна стъпкването на основни демократични права и ценности и докара до просешка тояга много българи. Най-лошото обаче е, че постигна тотално обезверяване и объркване на ценностите, което носи тежки последствия за страната ни. За това, надявам се, няма да й прости българският избирател.
- От години живеете в чужбина. Случвало ли се е да изпитвате срам или неудобство от факта, че сте българка?
- Никога. Дори в моменти, когато съм била свидетел на неособено ласкателни за България коментари. Горда съм с езика и културното ни наследство, с образованието, което тази страна ми е дала, с това, което съм като българка, родена на Балканите. Никога не съм изпитвала чувство на малоценност, нито страдам от комплекс за превъзходство над останалите европейци, но не мога да се примиря със саморазобличителното ни говорене и поведение. Откакто се роди дъщеря ми преди десет години, да й говоря на български, да я изпратя на българско училище в Страсбург и да й покажа красотата на родината ми, се превърна в мисия и радост. Думата „родина“ остана в старите буквари и се овъргаля в националистическо говорене. А за мен това понятие е с невероятно пречистваща сила.
- С какви аргументи ще облагородявате образа на България и на българите, ако станете европейски депутат?
- С личен пример на отстояване на левите ми убеждения и чувство на огромна отговорност, но също и с любовта ми към България, с която вече успях да заразя много мои близки и приятели по целия свят
(в. Преса, печатно издание, брой 53 (759 от 23 февруари 2014)
Мобилна верси
RSS
