69328 | 26 февр. 2014 | 08:59

Именитият литературен изследовател и критик предпочита смъртта пред оплюването

На 6 април 1919 г. интелектуалците в цяла България са потресени! Предният ден на 53 години е починал д-р Кръстьо Кръстев, създателят на кръга „Мисъл“, в който членуват и писателите Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов и П. Ю. Тодоров. Случайна грешка при поглъщане на хапчета, които не са за него, или умишлена свръхдоза? Обществена тайна е, че строгият ерудит е безнадеждно влюбен в своя студентка. Може би е решил да се самоубие, за да не причинява страдания на съпругата си Рада и двете им деца Офелия и Константин.

През 1916 г. след дълги години на семейни терзания и неразбирателства Кръстьо Кръстев се влюбва до полуда в Ганка Коева от Сливен. Пред преподавателя си в университета тя проникновено анализира една от идилиите на П. Ю. Тодоров. Ученият, когото студентите наричат Желязната маска заради изключителната строгост и академична студенина, не може да повярва, че толкова младо момиче се доближава до неговия начин на мислене. Искрата помежду им припламва неизбежно. Забранената любов се разгаря първоначално на интелектуално, а после и на емоционално ниво. Студентите не могат да повярват, че „трансцеденталният и иманентният“, както иронично го титулуват заради високия му стил на преподаване, е способен на такава буря от чувства. А те наистина бушуват. Д-р Кръстев е дълбоко нещастен в семейния си живот, а когато след Първата световна война България изгубва родния му Пирот, той изпада в униние и често споменава смъртта. От „бездънната му тъга“, както се изразява неговият приятел и колега проф. Александър Балабанов, го изважда новото му увлечение по студентката по философия. Тя е свежа, мила и начетена и 53-годишният професор сваля „желязната маска“. Както приляга на тогавашните нрави, цяла София одумва „греховната любов”

Услужливи клюкари веднага донасят пикантната вест на съпругата му Рада. Тя обаче реагира пределно достойно - не укорява мъжа си, не се тръшка и се държи сякаш семейните им отношения благоухаят на рози. Д-р Кръстев поддържа същата линия на поведение. Никога не изневерява на традицията да води всяка година на Празника на любовта (който в началото на ХХ век се е отбелязвал през май) законната си половинка на екскурзия до Костенец. Поетесата Мара Белчева, спътница в живота на Пенчо

Стоян Михайловски и съпругата му Райна (вляво), д-р Кръстев и жена му Рада. Снимката е от  книгата на Здравко Дафинов „Автентичният д-р Кръстев“
Мястото, където е бил домът на д-р Кръстев на ул. „Хан Аспарух“ в София, днес е ресторант „Манастирска магерница“.  Заведението в момента е в ремонт, но ще отвори до десетина дни

Славейков, разказва в спомените си как двамата съпрузи ръка за ръка обикаляли отрупаните с цвят градини и отдалеч хората ги вземали са влюбена двойка. „Всъщност такъв е жребият на всички таланти - да бъдат и да останат самотници“, заключава Белчева. Четири години след началото на романа си със студентката д-р Кръстев посяга към фаталната доза хапчета. Официалната позиция на близките му е, че поради пословичната си разсеяност интелектуалецът вместо приспивателните си взема други таблетки. Столичната мълва обаче разнася друга истина - че д-р Кръстев, неуспявайки да намери изход от сложната семейна ситуация, избира смъртта. След дългите години брак той не може да причини на съпругата си срама да я напусне, за да заживее с избраницата на сърцето си. Същевременно се разкъсва от любов и желание да бъде с любимата си. За капак противниците му с наслада обсъждат личния му живот и настървено го изнасят на показ пред „тълпите”.

Рада Кръстева знае за интимните отношения на мъжа си, но предпочита да мълчи. Може би насаме е укорявала съпруга си, но пред обществото и пред децата неизменно е на негова страна. Обаче е трудно да прикрива колко нещастна се чувства. Затова ерудитът избира смъртта!
Липсват сведения как младата му любима възприема крайния му избор, но законната половинка до края на живота си ходи в траур. Тя сваля черните дрехи единствено заради сватбата на дъщеря им Офелия през 1925 г. За да докаже на обществото, че е обичала един достоен човек, Рада Кръстева написва мемоарната книга „Аз и моят род“.

На съвременния българин името на д-р Кръстев е слабо познато, но за времето си той е бил един от най-големите авторитети в литературната критика, философията и естетиката. Роден е през 1866 г. в Пирот. Получава докторат по философия в Лайпциг, преподава в Софийския университет, член е на Българската академия на науките. Д-р Кръстев е първият професионален критик след Освобождението. Той е литературен историк, преводач, основоположник на експерименталната психология и на неокантианската нормативна естетика у нас. Като философ идеалист ученият е създател на „Мисъл“ - най-значимото литературно списание у нас до Първата световна война (1892-1907). Около идеите му да се европеизира българската литература, без да се накърнява националната й идентичност, се образува кръг от най-известните писатели и интелектуалци.

Литературният историк Румен Шивачев преди време разкри, че е правнук на големия учен - баща му Радко Шивачев е син на Офелия, дъщерята на д-р Кръстев и съпругата му Рада Хаджиниколова. Той разкрива в родовата си история, че прародителите му се женят през 1889 г. Рада е на 16 години, а Кръстьо - на 23. Личната мома произхожда от старозагорска възрожденска фамилия. Баща й е убит през Руско-турската война. Преди кланетата в родния й град тя избягва с майка си и близките си в Пловдив, където завършва шести клас. Въпреки крехката възраст - още ненавършила 16 г., е назначена за учителка по химия в Казанлък. Там се запознава с бъдещия си съпруг, който организира театрални представления. Г-ца Хаджиниколова се превъплъщава доста успешно в ролята на Мария Антоновна, дъщерята на градоначалника в „Ревизор“ на Гогол. Театърът ги сближава, когато двамата играят в „Коварство и любов“ от Шилер и с благословията на майка си Рада казва „да“ на младия учител.

емейството се премества в София, където се раждат децата им Офелия и Константин. Съпругата поема грижите за дома и потомството и оставя книжовните дела на своя амбициозен съпруг. Но не е безразлична към турските кланета на българите в Щип през 1912 г. Тя организира благотворителни мисии, подпомага осиротелите семейства, като отива на място заедно с д-р Стефан Сарафов и проф. Парашкев Стоянов. През 1913 г. Рада публикува в първия брой на списание „Демократичен преглед“ своите впечатления. Д-р Кръстев обаче не одобрява обществените й изяви и дилетантските, според него, литературни опити. Но пък се съгласява съпругата му и дъщеря му да станат доброволки в Санитарната дружина през войните (1912-1918).

Правнукът Румен Шивачев е убеден: „Прабаба ми е фигурата, върху която редакторът на „Мисъл“ моделира представите си за жената като физическа и духовна индивидуалност. В нашата епистоларна литература едва ли има толкова постоянен анализатор, критик и художник, който като д-р Кръстев в продължение на 30 години в почти всяко от 170-те писма да отделя - едновременно с проблемите на всекидневието, непрестанно внимание на жена си.“

Литературният критик показва многопластовата си личност, той ту е разочарован романтик, ту мечтател, ту педагог, ту отегчен от еснафското тесногръдие и липсата на духовен хоризонт. Основен проблем в семейните отношения е ревността на Рада. Според д-р Кръстев тя е безпочвена, необоснована и събужда у него само гняв. И за да „й го върне“, я уязвява, че продължава да допуска правописни грешки в писмата си. А те са емоционални и обвинителни и изнервен, литераторът я моли да не прекалява с думата „полуда“.

„Аз свършвам, без да помена досега думата - или делото - целувка, защото помня, че ти никога не си имала вкус към такива лигави работи. Но гледам, че ти омиляват. Това е добър знак и аз за награда ще си допра сладките устни до твоите, както аз зная“, пише от Лайпциг до жена си д-р Кръстев. Той се надява жена му да му бъде партньор: „Аз искам да бъдеш едно с мене, да бъдеш тъй високо и тъй ниско, както съм аз... Искам до мен да върви едно женско същество, поне тъй силно, както съм аз!“ Докторът дори стига дотам, че пише как предпочита съпругата му да има любовник, вместо непрекъснато да му се вайка, че той има интимна приятелка. Тази негова идея я вбесява до краен предел, но д-р Кръстев има обяснение и за това - причината е, че тя е „либила“ само него и не познава други мъже. „И аз не съм либил, но мен литературата е заменила в много точки живота и ми е разкрила чувства непреживени“, кълне се критикът.

Докато е в Мюнхен, през 1895 г. той заявява, че иска свобода и ако я получи, ще даде същата и на жена си. „Искам свобода за игри и подкачки и че и теб бих дал тая свобода, ако би имала ти вкус и желание за нея.“ Рада е ужасена от това волнодумство, бои се, че вече не му е интересна като жена, макар да получава успокояващо писмо: „Остани си такава, каквато си!“ Д-р Кръстев от Германия съветва съпругата си да рискува в любовта. Очевидно писмовните му съвети нямат благотворен резултат върху отношенията им, защото през 1903 г. признанието е „...Озверял съм и съм готов за развод“. Но чак 13 години по-късно той се влюбва толкова дълбоко, че е на път да разтрогне брака си. 

		Създателят на кръга „Мисъл“ спасява цвета на нацията   Научавайки за убитите в първите дни на Балканската война видни художници, артисти, писатели, архитекти, учени, през есента на 1912 г. д-р Кръстев съставя списък на известните интелектуалци, които са на фронта, и подема инициатива за тяхното спасяване. Философът вече е на въраст, страда и от наостреното срещу него обществено мнение, защото е дръзнал да залюби три пъти по-млада от него жена, но се посвещава на каузата си. Той се обръща към своя бивш студент, писателя Стилиян Чилингиров, който по онова време е депутат. Както самият Чилингиров пише в спомените си, които са сред документите на Държавния военноисторически архив - Велико Търново, д-р Кръстев го помолил да му уреди среща с тогавашния министър на войната генерал Никифор Никифоров. Ето какво споделя писателят в характерния за него леко архаичен стил: „Един ден през 1912 г. - около месец след обявяване на Балканската война - той дохожда в Народното събрание и накара да ме извикат от заседателната зала. Непременно да ме извикат, да кажат, че ме вика проф. д-р Кръстев по една важна работа. Да изляза веднага... Щом ме съзря, той се спусна към мене и почна с бърз, необичаен темп да ми говори: - Знаете ли какво правите вие, каква беда нанисате? - Не ви разбирам, господин професоре... - Държите ли сметка за починалите интелектуалци във войната? Правят се постъпки, но военните не се съгласяват. Те мислят, че ще се разклати духът на армията, ако се изтеглят по някакъв начин интелектуалците от нея. А духът на народа? - и Кръстев, като ми изброи дадените жертви - професора по математика Стоянов, професор Никола Алексиев, артиста Христо Ганчев, смъртта на артиста Атанас Кирчев, - ми предаде един дълъг списък от имена, написани върху лента от дължината на канцеларска хартия... Поех списъка с обещанието да направя съответните постъпки и понечих да го туря в джоба си. - Не, не... - и професор Кръстев го грабна от ръцете ми. - Искам аз лично да го предам на военния министър. Ти ще ме свържеш още сега с него. Нали той е тука, в залата? ... Влязох в залата и замолих министъра да я напусне за малко. Доктор Кръстев започна без предпоставки: - Господин министре, зная какво мислите вие, военните, но не е зле да чуете какво мислим и ние, културните работници, за дадените жертви. Вам ви трябват войни в полето на кръвта, а нам - в полето на труда. Нервният генерал Никифоров го изслуша мълчаливо, без да го прекъсне. После пое списъка с дата 15 декември 1912 г.“ Още на 18 декември от канцеларията на министъра към началник-щаба на действащата армия са изпратени имената на 70 интелектуалци, за които ходатайства д-р Кръстев. Те са изтеглени от бойното поле и им е намерена работа в тила.  Ядрото на кръга „Мисъл“ - от ляво на дясно Пенчо Славейков, Пейо Яворов, П.Ю. Тодоров, д-р Кръстев

(в. Преса, печатно издание, брой 56 (762 от 26 февруари 2014)