14673 | 20 март 2014 | 19:08

Стопилата се средна класа е причина за популизма

8% от избирателите в България чакат комунистическа или радикална лява партия. Това прогнозира социологът проф. Михаил Мирчев в публична лекция в УНСС на тема „Критичната 2014: изборите и обществото на България в цикъла на световната криза 2008-2014“. В момента партии, които се афишират като комунистически, събират скромната подкрепа от 1-2%. Така е, защото са кротки, умерени комунисти, отбеляза с ирония проф. Мирчев.

Според анализа на социолога БСП е центристко-лява партия, подобна на социалдемократите в Германия. Размразеният проект АБВ е по-надясно от БСП, ДПС е на границата между центъра и дясното. В десния спектър са се наредили куп формации - „Атака“, НФСБ, ББЦ, ГЕРБ, РБ и БДФ - Български демократичен форум. БДФ, която е наследник на легионерските организации отпреди 1944 г., има незначително обществено влияние. Форумът е включен в таблицата заради паралела с появата и възхода на крайнодесни организации в Европа. Анализът на проф. Мирчев е обезпокоителен: световната криза радикализира настроенията в Европа. Във Франция съществува обезсилено ляво и влиятелна крайнодясна сила - Национален фронт. В Унгария набира скорост открито неофашистката Йоббик (Jobbik) - засега с 13% влияние, но според проф. Мирчев вероятно става дума за по-висок процент. В Гърция крайнодесните събират 8%. Дори в Германия, където са чувствителни към неофашистки идеи, Националдемократическата партия (NPD) ще спечели 2-3 евродепутати, но броят им може да стигне и до десет.

В България седем партии имат шанс за представители в Европарламента - БСП, ГЕРБ, АБВ, ДПС, „Атака“, ББЦ и РБ. Според прогнозата на проф. Мирчев при БСП горната граница на  електоралния потенциал е по-висока от тази на ГЕРБ, но дъното й е по-ниско от това на основния й противник. Резултатът ще зависи от отношението на социалистите към украинската криза, тъй като това е деликатна и чувствителна за българското общество тема.

При всички дела и калинки ГЕРБ остава с много добри шансове. ДПС може да има и повече от 9%, ако използва някои „технически способи“, предупреди социологът. „Атака“ винаги е била подценявана, а бургаската „Атака“ - НФСБ, може да вземе 1-2% повече от посочените в прогнозата“, каза още проф. Мирчев. Това е така, защото влиянието й е в селата, а там нагласите на хората не са достатъчно ясни. Разочаровани ще бъдат привържениците на ББЦ и особено на Републиканския блок.

Къде е тайната за подкрепата за ГЕРБ? Според социолога в социалната структура и упадъка на средната класа у нас. По самооценка на българите през 1986 г. 28,4% са живели богато и оформят върха на социалната пирамида. Горният среден слой тогава е 42,3%, а долният среден слой - 21,9%. 7,4% твърдят, че са живели мизерно.

През 2001 г. на върха са 7,5%, горната средна класа е 37,3%, долната - 38,2%, а крайно бедните са нараснали до 17%. През 2011 г. на върха са едва 2,8%, а средната класа се е стопила - в горната й част са 18,4%, в долната - 25,8%. 53% вече твърдят, че живеят крайно бедно. Именно обърнатата социална пирамида е причина за разцвета на популистките формации. „Има социални прослойки, за които ГЕРБ е адекватният политически представител. Само мутренско военизираната общност в България е от порядъка на 200 000 души“, казва проф. Мирчев.

(в. Преса, печатно издание, брой 78 (784 от 21 март 2014)