31886 | 24 март 2014 | 05:28

Регистър на пациенти с психични заболявания няма да доведе до по-добро качество на лечението. Той ще засили възприемането на психиатрията

- Не вярвам. Регистърът ще направи достъпа до психиатри още по-труден, защото ще засили страховете на пациентите. Контактът със специалист ще се превърне в заплаха за гражданските права и индивидуалните свободи. Тоест, очаквам ефектът да бъде обратен - повече нуждаещи се от помощ да останат извън системата. Има смисъл да се харчат пари не за регистри и нарастване на чиновническия апарат, а за програми, насочени към превенция на психичното здраве, ограмотяване и намаляване на предразсъдъците към хората с психични разстройства, консултиране на уязвими групи от населението.

Частните клиники ще трябва ли да регистрират пациентите си?

- Да, ако регистърът е единен и се спазват законите. Лекарите и сега регистрират пациентите си, но те са тези, които охраняват данните за тях. Ако интересите на пациента налагат това, те могат да откажат достъп до данните в регистъра на лечебното заведение дори на чиновниците от здравното министерство, в случай че те поискат справка или извършват проверка. Ако обаче регистърът е единен и достъпът е централизиран, психиатрите губят контрол върху опазването на личните данни на пациентите си.

Колко пари са нужни, за да станат условията в психиатриите поне поносими? Пред „Преса“ споделихте веднъж, че условията в клиниките разболяват и лекарите, и пациентите.

- Десет процента от парите за здравеопазване. 

Какви разходи за лечение поема здравната каса?

- Тя финансира изцяло или частично домашното лечение с медикаменти за някои психични заболявания, но за други тежки психични заболявания не отпуска никакви средства. Касата поема и консултация с извънболничен психиатър, ако личният ви лекар прецени, че имате нужда от специализирана помощ. Болничното лечение не се финансира от здравната каса, а от Министерството на здравеопазването и това е една от причините качеството му да е на толкова ниско ниво.

Вие сте автор на твърдението, че „държава, която нехае за психичното здраве на гражданите, няма как да има добра икономика“. Мнозина биха възразили - нека забогатеем, после ще се грижим за останалото.

- Грижата за добруването на хората, разбирано като субективно преживяване за благополучие, е първа грижа на държавата. Преживяването за благополучие е психичен феномен и той не е зависим единствено от икономическия статус на индивида.

А от какво?

- В много по-голяма степен от гарантирането на гражданските права, от осигурената възможност за участие в процесите на вземане на решение, тоест мнението ти да се чува и зачита. Да се чувстваш защитен и сигурността ти да е гарантирана, включително чрез справедлив съдебен процес, да получаваш ефективна подкрепа при отглеждането на децата си, да имаш лесен достъп до добро образование и до качествено здравеопазване. Всичко това е аспект на грижа за хората, а най-важната инвестиция във всяка икономика са хората.

Когато грижата липсва, какви са последствията?

- Не е реалистично да се очаква, че хора, с които систематично се злоупотребява от управляващи и местни криминални феодали, че хора с потъпкано човешко достойнство, отчаяни, обезверени, духовно осакатени, зависими от формални авторитети и силните на деня, ще допринасят за икономическия просперитет на нацията. Корупцията, чиновническият произвол, злоупотребата с власт пряко водят до дефицит на здраве и влошено качество на човешките ресурси. А проспериращата икономика се нуждае на първо място от качествен човешки капитал, и на второ място - от ефективни технологии.

Липсата на перспектива и несигурността в бъдещето най-силно отключват деструктивното поведение. Носи ли елитът отговорност за случващото се?

- Да, единствените, които носят отговорност за състоянието на психичноздравната помощ и тежко влошеното психично здраве на нацията, са политиците.

Вие как бихте характеризирали личността на Петко Петков от Лясковец?

- За да се характеризира личността на някого, трябва да се познава историята на живота му и неговите отношения със света. Наричането на даден човек, макар и извършил престъпление, „психопат“, „психично болен“, „луд“ не дава информация за механизма, по който неговата патология е повлияла проблемното поведение. Заглавия от рода на „Психично болен застреля полицай“ съдържат допускане за наличие на връзка между психичната болест и извършеното престъпление. Такава връзка обаче следва да бъде установена обективно.

Каква е отговорността на майката на Савов?

- Като на всяка майка, която не е успяла да се справи със задачата да направи децата си независими от грижите й. Нека се запитаме и каква е отговорността на бащите, изоставили майките в непосилната задача да се грижат сами за болните си деца?!

Защо тестовете за издаване на разрешение за оръжие не са достатъчно надеждни?

- На тестовете трябва да се гледа като на помощно средство, което допълва клиничните впечатления. Самостоятелното им приложение без клинично интервю води до тежко изопачаване на действителността. Ако психотестовете даваха отговор на въпроса какви са особеностите на конкретния човек и от какво боледува, психиатрите нямаше да е нужно да се срещат с пациентите си, за да правят диагностични оценки. Или щяха да практикуват дистанционно по интернет, като спокойно биха могли да бъдат заменени от компютърни програми.

Излиза, че хиляди българи са въоръжени, а психичното им здраве е несигурно.

- Настоящата процедура за оценка на годността е изключително ненадеждна. Но психичната болест, диагнозата сама по себе си не нарушава годността на индивидите да практикуват гражданските си права, включително да притежават оръжие. Може би увеличават риска от злоупотреба, но това предполага по-прецизен и редовен контрол над състоянието им, а не суспендирате на гражданските им права. Оръжие в ръцете на психопатите, каквито са 90% от престъпниците и криминалния контингент, носи много повече риск, отколкото оръжието в ръцете на човек, страдащ от психична болест. Има една архаична представа, че психично болните по дефиниция са опасни, непредсказуеми, неуравновесени емоционално и склонни към насилие.

Нима не е така?

- Това е атавизъм, който не помага да се управлява рискът от злоупотреба с оръжие. Фактът, че си здрав, не те прави автоматично годен за определена дейност, както и обратното – това, че не си здрав, не те прави автоматично негоден. Много хора, включително на отговорни позиции, поради нелекувана депресия и тревожност злоупотребяват с успокоителни или алкохол. По този начин те компенсират тревожността и продължават да функционират относително ефективно в социален план. На всички тях може да им бъде поставена поне една психиатрична диагноза, без това да ги прави негодни да изпълняват работна задача, макар и на висока лична цена. 

Съкращаването на срока от пет на три години за разрешителните за оръжие решава ли проблемът?

- Не, разбира се. Стриктен контрол над притежаващите оръжие е по-надежден, отколкото формален преглед от психиатър.

Живеем във все по-агресивна и недружелюбна среда. Това увеличава ли по-леките психически разстройства?

- Да. Тревожните разстройства и депресиите са масово разпространени. Причината за това не бива да бъде търсена в мозъчната биохимия. Водещите причини са социално-икономически. Разбирате, че грижата за психичното здраве не може да се реализира само чрез политики в сферата на здравеопазването.

А търсим ли медицинска помощ?

- Два пъти по-рядко от средните стойности за ЕС. Понятието „психично здраве“ още се бори за своето място в обичайната лексика и умовете на българите. За повечето хора то си остава абстракция с трудно откриваеми реални измерения в живота.

Докато не се случи трагедия... Майката на Савов също реагира остро на въпроса защо не е потърсила лекар за сина си. Каза: „Той не е луд.“

- Специфичната непросветеност на умовете и страхът от дамгосване с клеймото на психиатричната диагноза представляват най-голямата пречка за своевременното достигане на психичноздравната помощ до нуждаещите се от нея. 

(в. Преса, печатно издание, брой 81 (787 от 24 март 2014)