21022 | 24 март 2014 | 05:38

Нашенска мъдрост гласи: „Най-много ме е страх, като ми кажат: „Няма страшно!“ Енергетиката ни е закъсала за милиарди левове. Потреблението на ток е паднало до втрисащ минимум. А пазарът ни е отровен от дългосрочни договори за задължително изкупуване на скъп ток от близо 3500 мегавата инсталирани мощности. Но пък отрасълът разполага с ключов ресурс: пълен е с храбреци. Така че няма страшно!

„Няма да има режим на тока!“ Това е добрата новина, която българите научиха от Боян Боев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). За последен път „дискотека“ имаше на 2 март 1992 г. 22 години по-късно призракът „Режим на тока“ се спусна отново над двойната верига на електроенергетиката - производствената и финансовата. Производствената е жертва на един дефект, който електроенергията има в целия свят, без значение дали е българска, американска, украинска или руска. Токът трябва да се използва на мига, в който се произвежда. И да се произведе в мига, когато се използва. Няма начин да се складира.

За втора поредна година март е черен месец за сектора. Зимата уж беше мека, но в някои мразовити вечери натоварването на системата достигаше 6900 мегавата. АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ, топлофикациите и ВЕЦ дружно покриваха тези върхови нужди. Пролетта обаче „уволни“ половината от тези мощности, а в отделни часове - и повече. Нощем натоварването вече пада до 2900 мегавата. Денем - 3400, вечер - 4400. А тепърва ще става по-топло. Освен това в светлата част от денонощието се включват до 900 мегавата слънчеви електроцентрали. И 200-250 мегавата вятърни - главно призори.

Значи ТЕЦ трябва рязко да намалят производството си. Затова складовете им се препълват с въглища. Следователно миньорите трябва да работят по-малко, а това значи и заплатите им да паднат. И замирисва на стачка. От една страна, през всичките години на прехода няма правителство, което да не е попадало във фокуса на миньорския гняв точно през този сезон. От друга - така и не се намери решение на проблема. Защото той стои извън енергетиката и се нарича стопанско оживление, икономически растеж. Резкият спад на електрическия товар нощем заедно с двата максимума сутрин и вечер издават, че промишлеността силно е свила краката си под чергата, индустриите с непрекъснат денонощен цикъл слабо се изявяват в общата картина, а потреблението се формира главно от нуждите на бита, държавната администрация и сектора на услугите. Затова и поевтиняването на нощния ток от 30 декември м.г. с невероятните 10% на практика не доведе до увеличаване на товара през тъмната част от денонощието. Лъч надежда ще има през лятото, когато ще се включат курортите и климатиците - 800 или дори 1000 мегавата.Но пък безработицата не намалява и емиграцията продължава. Това значи, че по-малко българи сутрин ще слагат кафеварката на котлона, а вечер ще пекат мусака във фурната.

Къде е спасението? Докато през март м.г. БСП беше още в опозиция, мантрата беше ясна: „Да отпушим износа на електроенергия!“ Миналата пролет българската електроенергия се оказа толкова скъпа на регионалния пазар, че вместо 600-800-1000 мегавата в други години за износ работеха едва 130 мегавата. За да поевтинее, ДКЕВР с политическата подкрепа на сегашното правителство намали цената с 9,4 евро на мегаватчас (с 20-25%), като от нея бяха извадени трите добавки - за зелена енергия, за субсидиране на парното и за доплащане на двете американски ТЕЦ в „Марица-изток“. Тази мярка даде резултат - през последните пет месеца на 2013 г. износът се увеличи спрямо същия период на 2012 г. с 19,4% до 4,204 млрд. квтч. (За годината като цяло обаче имаше 25,5% спад - от 8,301 млрд. киловатчаса на 6,181 млрд. квтч.)

Експортът на български ток сега отново изостава - товарът от него е едва 400 мегавата. Данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват, че всъщност румънските производители са изместили нашите. Северната ни съседка мощно транзитира през българска територия 700-900 мегавата. Защото без да усетим, цената на румънската електроенергия е станала по-ниска и съответно по-конкурентоспособна от нашата.

За това съществува една чисто тактическа причина. За да не пипа тарифите за народа, ДКЕВР е резервирала сравнително големи количества евтин ток за населението и малките фирми (за т.нар. регулиран пазар) главно от АЕЦ „Козлодуй“. Но когато потреблението е ниско, част от тази запазена ядрена мощност изненадващо се оказва излишна. До известна степен ДКЕВР е прогнозирала този спад. Намалила е с близо 19% квотата на АЕЦ за бита от 9,5 млрд. квтч за предходната година на 7,7 млрд. квтч за тази. Но пак има излишък. Сега „аварийно“ трябва да се търси чуждестранен пазар и за него. Всеки търговец знае, че при подобна ситуация големи печалби не се очакват.

Излишъкът от мощности би трябвало да радва потребителите. Когато производителите се конкурират помежду си, цените падат. Така е по принцип, но не и у нас. Причината е в серията дългосрочни договори за задължително изкупуване на огромни количества електроенергия на високи цени. Първите две такива споразумения бяха сключени в последните дни на правителството на Иван Костов през юни 2001 г. По тях днес НЕК има задължението да изкупува енергията от 670 мегавата от ТЕЦ „Ей И ЕС Гълъбово Марица-изток 1“ и 908 мегавата от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“. Обща мощност е 1578 мегавата. НЕК трябва да плаща за тях, без значение дали те произвеждат, или са спрени. В същото време според приетите в миналото формули токът от първата централа излиза двойно по-скъпо от козлодуйския, който е по около 4,2 ст./квтч за бита, а от втората - тройно.

Другият сектор с дългосрочни договори за задължително изкупуване на електроенергията са възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). За тях България има „Национален план“. Според него в момента страната ни трябва да разполага със 186 мегавата слънчеви електроцентрали и 1115 мегавата вятърни. Но не! Изградените фотоволтаични мощности са 5,5 пъти повече - 1040 мегавата, а вятърните са по-малко - 860 мегавата.

Няма начин БСП и ГЕРБ да се разберат кой е виновен за бума на ВЕИ, който създава огромни дефицити в системата. ГЕРБ обвинява БСП заради щедрия закон за зелената енергия от 2007 г., а социалистите си връщат с напомнянето за безбожно високите изкупни цени, които ДКЕВР определи през 2010-2011 г. за тока от слънцето. Факт е, че 2011 г. завърши със 130 мегавата фотоволтаици, а 2013 - с 1040 мегавата. В момента цените на слънчевата електроенергия са между 23,6 ст. и 69,9 ст. за киловатчас.

Истината е, че производителите на зелена енергия бяха подведени от политиците да вложат близо 2 млрд. евро в мощности на българския пазар, който не може да ги понесе заради малките си размери и ниската покупателна способност на населението. Затова сега държавата ги подлага на ограничения, граничещи с репресията - 20% данък върху приходите и диспечерско орязване на производството с до 60%.

Натрупаният до средата на миналата година в НЕК дефицит от около 460 млн. лв. за ВЕИ заплаши тези дни да блокира цялата система. Енергото е платило за зеления ток, но НЕК не му е възстановила парите, както изисква законът. Затова ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“ нямат средства да купуват от НЕК ток за населението и правят прихващания. В държавната електрокомпания обаче не влизат пари и тя не може да се разплати с АЕЦ, ТЕЦ и останалите производители, а те не могат да си купят гориво. ДКЕВР се закани, че ще разсече възела, като вземе лицензите на енергото. Но това няма да осигури пари. Дали с предоговаряне на дългосрочните ангажименти, със субсидии от бюджета или с поскъпване на тока - все отнякъде дефицитът ще трябва да се покрие. Или ще дойдат миньорите. 

(в. Преса, печатно издание, брой 81 (787 от 24 март 2014)