30054 | 28 март 2014 | 06:51

В България преходът се провали, „краят на историята“ така и не дойде, а светът се оказа по-различен от наложените в последните десетилетия

Антикомунизмът бе излъскан за втора употреба и при протестите миналата година, този път без особен успех

С евролистата на БСП ясно се очертаха контурите на събитие, което доскоро само се долавяше от по-интуитивните - хегемонията на десните идеи приключи, левите интелектуалци се завърнаха на сцената.

За това говорят две от гражданските имена в червения евросписък - на журналистката Достена Лаверн, автор на нашумялата книга „Експертите на прехода“, и на колегата й от в. „Дума“ Александър Симов. Лаверн заема избираемата пета позиция, Симов е под номер осем. В левите им възгледи няма съмнения. Нещо повече - книгата на Лаверн, плод на десетгодишна изследователска работа, бе предвестник на обрата. Преди 4 години „антропологичният роман“ на Лаверн за първи път открито постави въпроса за механизмите, които особено през 90-те осигуряваха публичния чар на десните идеи. Ключово понятие в механизма е think-tank (тинк-танк) - „форма на експертиза и лобиране, възникнала в САЩ в края на XIX и началото на XX век, превърнала се в износен продукт на американското влияние по света. Think-tank произвеждат идеи за развитие и ги прилагат на практика от името на гражданското общество.“

Забележете - „от името на гражданското общество“. Тинк-танк са неправителствени организации, проблемът е, че подменят гражданското общество, че докато се представят за независими, те се финансират от външни донори, най-вече американски. 

Произходът на парите изяснява защо в България няма леви тинк-танк, за разлика от многобройните десни. Техните лидери и експерти възприемат себе си като „акушери на българската демокрация“. „Те са и публично най-познатите политически наблюдатели, наричани в медиите „сини гурута“ поради тяхната неприкрита свързаност с водещата сила през 90-те - СДС“, твърди Лаверн.

Така наречените сини гурута не реагираха благосклонно на „Експерти на прехода“, броени медии само информираха навремето за появата й на книжния пазар. Затъмнението създаде дисидентска биография на книгата. Днес това е в полза на авторката, която има шанс да излезе на европейската политическа сцена. Лаверн работи и живее в Страсбург. Противник на неолиберализма. Убедена е, че „финансовата криза от 2008 делегитимира десния преход не само в България, но и в цяла Европа“.

Разбира се, че хегемонията на десните идеи в България бе свързана с прехода, който наложи формулата антикомунизъм = демокрация. Ала докато антикомунистите скачаха по площадите, докато сините демократи сваляха петолъчки и реформираха политическата система, икономиката на държавата рухна, а представители на червения елит находчиво се преквалифицираха в капиталисти. Последваха ги и представители на синия елит, щом се задържаха на власт. Разочарованието проправи път на лековерието и популизма, които родиха НДСВ, „Атака“, ГЕРБ.

Леви анализатори, които сега започваме да чуваме, чудесно обясняват случилото се. Социологът проф. Михаил Мирчев - с данни. Данните не са от днес. Новото е, че днес им обръщаме внимание. Изследвания от последното десетилетия показват, че в резултат от прехода социалната пирамида е преобърната. През 80-те, когато е „златният век на благосъстоянието“ в България, цели 29% живеят богато, 52% са масовите слоеве на средната класа, а мизерстващи - 4%. След шоковата терапия в началото на 90-те високите слоеве на средната класа намаляват повече от два пъти. Разраства се долната средна класа - нестабилна и подплашена за бъдещето си. Идеална почва за търсене на лесни решения, ако може в рамките на 800 дни. През 2000 г. пирамидата е с олигархичен връх от 3%, средната класа се е свила от 72% до критичните 23%.
Защо днес се изостриха сетивата за мрачната картина? Причината не е само в кризата, която засили бедността. Друга причина трябва да търсим в опита за римейк на 90-те, предприет през 2013-а. В познатия си вид дясното се изчерпа. Но то не предлага нищо ново освен имитация на стари вълнения. Подмяната на протестите доказа поне едно: че без средна класа силно гражданско общество не може да има. Каквото и да говорят „успелите и красивите“. 

Втора причина: дясното не допуска(ше) друго мнение освен своето.  „Според десните властелини на общественото мнение никой няма право да изповядва леви идеи, а опита ли се да го направи, ще бъде моментално заклеймен като задръстен комунист сталинист“ (журналистът от БНР Петър Волгин). Демонстрацията на свръхпревъзходство се обърна като бумеранг - гладът за нови идеи се чувства по-остро.

За разлика от 90-те левите интелектуалци не са непременно обвързани с БСП или с нейните (евро)депутатски листи. Някои от тях даже са критици на политиката на „Позитано“ 20. Като журналиста Иво Христов, основател на „Солидарна България“. Възпитаникът на Сорбоната е еднакво чувствителен към клановия характер на БСП и към синята арогантност, претендираща за морална безукорност. Според Христов „солидарността е обратното на егоизма. В годините на неолибералната революция егоизмът ни бе пробутван като индивидуализъм. Егоизмът не ражда личности, а консуматорски клонинги“. Нещо да добавите?

Има и небългарска причина за възхода на левите идеи - неслучилият се „край на историята“, многополюсният свят, който измества хегемонията на САЩ, радикализирането на настроенията, отмирането на черно-бялото мислене. Пример колко различен се оказа светът от наложените в последните десетилетия представи дава друг ляв интелектуалец - проф. Васил Проданов. Благодарение на еволюционно-конструктивния вариант на преход Китай по сметки на анализатори ще се превърне в първа икономическа сила в следващите пет до десет години. Съответно ще диктува световната политика. Китай е примерът, че демокрацията не осигурява автоматично икономически просперитет. След 1989 г. японски експерти разработват план за реформи в България според азиатския модел на преход - пазарно стопанство, но и запазване на приемственост. Познайте защо е отхвърлен? Бил „комунистически“. Вместо това България според Проданов приложи катастрофично-деструктивния модел, който ни доведе до икономическа разруха, безконтролност, безстопанственост.

На пазара е и първият брой на месечното списание a-specto, което хвърля ръкавица на глобализацията, която „задълбочава поляризацията на света - богатите стават по-богати, бедните – по-бедни“. (Калина  Андролова, главен редактор). Двигатели на проекта са още Петър Волгин и доц. Иво Христов, социолог и преподавател в СУ и Пловдивския университет, безпощаден критик на демокрацията в български вариант, където „гражданите са зависими икономически, властово, дори силово от олигархичните босове на деня“.

С геополитически анализ за a-specto на сцената се завръща и Валентин Вацев, наричан някога гуруто на БСП. В контекста на Украйна той припомня: „Америка дойде в България с нотариалния акт, който беше получила от новите си приятели в Москва. Руският елит по времето на Горбачов и Елцин почерпи американските си приятели с една Българийка.“ Но днес в Кремъл управлява нов руски елит, САЩ вече не са хегемон, твърди Вацев.

Да, светът преосмисля себе си. И в България вляво има вакуум, 8% търсят нова лява партия, твърди проф. Михаил Мирчев. Край на монопола на БСП? Ще видим. Но „вече и за слепите е ясно, че неолибералният модел е дълбоко порочен и колкото и да се стараят либералните грантови интелектуалци, колкото и омраза да сипят срещу защитниците на социалната справедливост, той ще бъде променен, рано или късно“. Така поне казва Волгин.

(в. Преса, печатно издание, брой 85 (791 от 28 март 2014)