14836 | 1 май 2014 | 15:35

Членството на България в еврозоната липсва в дебата у нас

Според последните социологически проучвания силите между двете най-големи политически партии в предстоящата битка за Европейския парламент са изравнени. И Европейската народна партия, и Партията на европейските социалисти обаче настървено се опитват да „заграбят“ чрез политическите си послания все по-голяма електорална маса от основния си конкурент. В момента и г-н Юнкер, и г-н Шулц са разтворили широко ръцете и заливат европейците с красиви послания, които обаче имат общ знаменател. Нали си спомняте този термин от началната алгебра. Когато събираме обикновени дроби с различни знаменатели, първо пристъпваме към привеждането им към общ знаменател. В контекста на политическото говорене и отляво, и отдясно се поемат различни обещания, но като цяло техният общ знаменател са икономическият растеж и новите работни места.

Преди няколко дни се проведе дебат между основните кандидати за поста председател на Европейската комисия, в него взеха участие г-н Верхофстад, г-жа Келер, г-н Шулц и г-н Юнкер. Аз ще акцентирам по-скоро на последните двама, които според мен имат реални шансове за този пост. И така, кой според вас от тях говори за „намаляване на държавните бюджети, но с повече акцент върху социалната политика“ и кой според вас акцентира върху „паневропейските облигации с цел всяка европейска държава членка на еврозоната да се

финансира при възможно най-ниски лихви

Факт е, че каквото и да ни обещават, не можем да избягаме от „общия знаменател“, което естествено доведе и до негативни последствия. Евроскептицизмът се завръща с пълна сила. Това е единствената причина и за мощното присъствие на националистическите партии. Последните проучвания показват, че над 30% от гласоподавателите в Европа ще гласуват за партиите на антиевропейското говорене. Тази тенденция като цяло е по-опасна и от най-дълбоката икономическа рецесия на Стария континент. И как иначе, при условие че един новоизлюпен български политик „изтърси“ в национален ефир, че България била нетен финансов донор на европейския бюджет. Представяте ли си по-неинформираните хора как мигновено достигат до „гениалния“ извод: „Ми тогава да напуснем Европа!“.

За пореден път повтарям, че за последните 100 години Европа е най-големият чуждестранен инвеститор в България. Мога да го кажа и по-категорично. В историята на България Европа е най-големият чуждестранен инвеститор. На фона на горното си представете как лидер на политическа партия открива предизборната кампания на ръководената от него партия в Москва, а не в Брюксел. Последното го казвам, защото думата я имат избирателите. Нека после не се сърдим на никого, защото

не може от емоционално взети решения

да очакваме рационални резултати.

Да се върнем обаче към „общия знаменател“ на политическите послания - икономически растеж и работни места. В интервю пред авторитетния ежедневник „Файненшъл таймс“ италианският финансов министър Пиер Карло Падоан разкритикува директно европейските управници за несправяне със ситуацията. Той беше безкомпромисно ясен. За да има икономически растеж и повече работни места, на Европа й трябват две неща - слабо евро и по-висока инфлация. Тук ще вметна само, че по принцип слабото евро ще изиграе проинфлационен ефект за европейската икономика. Разбира се, представителите на левите партии повтарят като мантра старата тема за увеличаване на бюджетните дефицити. При прокламирането на тази идея обаче те пропускат един съществен факт. След 2015 г. лихвените проценти в глобален план ще обърнат текущата тенденция и ще започнат да се покачват. Това означава, че ако в момента емитираме държавен дълг за покриване на дефицити на падежа му, той трябва или да се погаси за сметка на бюджета, а последното е малко вероятно предвид прогнозите за икономически растеж, или да се поднови, което ще стане на по-високи лихвени нива.

Всички политически партии в Европа обаче изваждат на преден план в своите послания

проблема с младежката безработица

Въпреки че нивото на безработица сред младите е шокиращо високо, над 52% от тях нямат желание да започнат собствен бизнес. Не знам дали политиците си дават сметка колко е обезпокоителна тази статистика. Проучването е направено по поръчка на Европарламента. Между другото, най-активни за започване на собствен бизнес сред младите европейци са румънците - 33% от анкетираните, след тях са младите хора на Литва и Естония. Интересен факт е, че 82% от анкетираните смятат, че интернет и другите средства за комуникация са мощен двигател за създаването на нови работни места. Спомням си, че навремето имаше една прекрасна идея за безплатен интернет в големите български градове. Това, впрочем, не е ли средство за справяне с част от младежката безработица? Нещо повече. Безплатен интернет плюс електронно правителство ще доведе до рязко намаляване на корпоративните разходи по отношение на комуникацията с тежките държавни структури. Това обаче неминуемо ще доведе до намаляване на държавната администрация, което ще стане по чисто икономически съображения.

В допълнение на горното - как младите да започнат собствен бизнес, при условие че нямат достъп до кредитен ресурс. Ако държавата трябва да подпомогне предприемачеството под някаква форма, това трябва да бъде единствено и само за стимулиране на младите. Не говоря за директни инвестиции, а единствено и само за държавни гаранции. Това може би е един от най-важните проблеми, по който трябваше да има задълбочен политически дебат. Но у нас за какво ли е имало задълбочен дебат?

Свидетели сме на

началото на активния „ловен сезон“ на политическите партии

за гласоподаватели за предстоящите избори за Европарламента. „За“ или „против“ по-активна намеса на държавата в стопанския живот. Последното по принцип трябваше да бъде основната тема, около която да се построи платформата на всяка партия за предстоящите избори. „Социалната“ ангажираност на партиите е в активна употреба в настоящия момент. Тя обаче може да бъде обезпечена единствено от икономическия растеж, което впрочем знаят всички. Предложението на италианския финансов министър за по-слабо евро като средство за подобряване на конкурентоспособността в Европа е много правилно. Знаете ли как по най-бързия начин еврото може да се обезцени, при това без да са необходими допълнителни действия от страна на Европейската централна банка. Ето една екзотична идея! Достатъчно е да се обяви, че по-слабо икономически развити държави като Румъния и България кандидатстват за еврозоната. Не си мислете, че последното е шега. Между другото, членството на България в еврозоната ми липсва като част от дебата между партиите у нас. Не мога да си представя, че има по-точен момент за дискусия по темата. Въпросът, който журналистите и избирателите трябва да отправят към всеки еврокандидат, е точно този: „Вие подкрепяте ли кандидатстването на България в еврозоната и защо?“. Знаете ли тогава колко бързо ще се изсветлят политическите ангажименти на кандидат-евродепутатите?