20433 | 9 май 2014 | 10:17

Поуки и за България от опита на южните ни съседи

Спомняте ли си къде беше Гърция преди четири години? Спомняте ли си безкрайните репортажи за стачкуващите гръцки държавни служители? Южната ни съседка бе де факто една фалирала държава, гърчеща се под тежкото бреме на държавния си дълг. Доверието на кредиторите Ӝ бе под кота нула. Публичните финанси на държавата функционираха единствено и само благодарение на финансовата помощ от Европейския съюз, МВФ и Европейската централна банка.

„Подстригването“ на гръцкия държавен дълг загатваше, че страната трудно ще се върне на международните капиталови пазари през следващите десет години. Всичко изглеждаше толкова отчайващо, че мнозина

наши сънародници видимо злорадстваха

което впрочем си е типично родна черта. Даже в речника на политиците ни активно влезе в употреба изразът „да не стане като в Гърция“. Е да, де, но сега само за миг си помислете какво щеше да стане с Гърция, ако тя не беше член на еврозоната. За пореден път ми се ще да подчертая, че членството в еврозоната представлява  нещо като „пълно каско на финансовата система“. Да, Гърция катастрофира челно с висока скорост и каското бе активирано. Много от родните политици смятат, че това

„никога не може да стане в България“

Така ли? Ако например сте толкова убедени в своите шофьорски умения, защо тогава си правите пълно годишно автокаско? Това е, защото не искате да носите риска на другите. Точно за това става въпрос - за трансфер на риск. Въпреки престъпното управление на публичните финанси през последните десетилетия Гърция, типично „по гръцки“, бидейки член на еврозоната, успя да прехвърли този вътрешен риск към бюджета на останалите държави от еврозоната. Това се оказа сделката на десетилетието. Бих я описал по следния начин. Представете си, че сте катастрофирали с москвич, а получите обезщетение от застрахователите, все едно че сте катастрофирали с мерцедес. Как ви звучи?

През 2013 г. гръцките публични финанси за първи път от десетилетия излязоха на „зелено“. Приходната част на бюджета надвишаваше с 1,5 млрд. евро разходната. Това си е направо зашеметяващ резултат за съседите ни. Разбира се, че трябва да се вземе под внимание, че тази сума не включва европейския заем за рекапитализация на четирите най-големи гръцки банки. Също така от тази сума се изключват и разходите по обслужване на държавния дълг. На база официалната статистика за 2013 г.

Гърция има най-високото съотношение държавен дълг към брутен продукт от всички държави членки на еврозоната, равняващо се на 175,1%. Също така на база на условията по отпускане на спасителната финансова помощ до 2020 г. това съотношение ще падне до 124%. До 2022 г. основната цел е 110%. Това е единствената правилна посока на гръцките публични финанси и инвеститорите приветстват видимия напредък по темата.  Истинските реформи в публичния сектор спомогнаха Гърция да се върне успешно на капиталовите пазари. Преди по-малко от месец тя успя да пласира държавен дълг в размер на 3 млрд. евро, като инвеститорският интерес надвишаваше многократно предложеното от правителството количество.

Да, усилията си заслужаваха

Болката на гърците от наложените реформи вече има и конкретно възнаграждение. Спомням си колко абсурдни обиди отнесе госпожа Ангела Меркел, когато през 2012 г. много категорично заяви, че оттук насетне Гърция ще получи финансова помощ единствено и само при извършването на конкретни реформи. „Германизирането“ на гръцките публични финанси обаче ще доведе до дългосрочни положителни ефекти за цялата икономика.

По време на визитата на германския канцлер в Гърция през миналия месец демонстрациите бяха повече от символични. Най-големият донор в спасителния пакет за Гърция, разбира се, бе Берлин. Реформите, които направи Самарас, са най-красноречивият пример в подкрепа на евросолидарността. Оттук насетне е твърде малко вероятно южната ни съседка да има нужда от допълнителни средства от  европейския бюджет. Твърде вероятно е също така финансовите министри на държавите членки на еврозоната да гласуват леко „отпускане на юздите“, но почти съм убеден, че това ще стане по немски почин, а именно - юздите са отпуснати, но шпорите са забити силно в хълбока на коня. Няма как,

доверявай се,
но и проверявай

Гърция, Португалия, Испания и Ирландия са прекрасни примери за това как истинските реформи в публичния сектор в края на краищата са най-мощният стимул за дадена икономика. Не изливането на държавни пари в спорни проекти, а единствено и само балансираните публични финанси.

Спомняте ли си колко гневни реакции предизвика приватизационната програма на гръцкото правителство. Гърците беснееха и на рязкото намаляване на заплатите на държавните служители, но това бе част от горчивото хапче, което трябваше да бъде изпито от всички. Едни от най-големите майстори на търговията с подценени финансови активи Уилбър Рос реши да инвестира над 1 милиард евро в една от най-големите гръцки банки Юробанк, която е все още под контрола на гръцкото правителство.

Това неминуемо ще повлече крак и за други крупни инвеститори. Възвръщащото се доверие на инвеститорите ще възстанови гръцката икономика значително по-бързо от предварителните прогнози. Друга знакова сделка ще е на „канадския Уорън Бъфет“, който ще придобие и 5% от дружеството на банката за управление на недвижими имоти.

Знаете, че мнозина българи притежават недвижими имоти в Гърция. Други наши сънародници имат намерение да придобият такива. Тази сделка на милиардера показва, че почти сигурно цената на недвижимите имоти ще започне плавно движение нагоре. Личното ми мнение е, че цените на имотите в Гърция ще изпреварят поне два пъти процента на покачване на цените на имотите в България през 2015 г.

Гърция е отличен пример за нас какво означава доверието на инвеститорите при извършването на истински реформи.
Към настоящия момент България представлява тъмно петно за чуждестранния капитал. Опасявам се, че тази тенденция ще продължи и през следващата година. Много бих желал и в България да стане „точно като в Гърция“, а именно балансирани публични финанси за сметка на орязване на държавните разходи. Уви, както се очертава и за 2014, и за 2015 г.

няма абсолютно
никакъв шанс

това да стане. Не знам дали  управниците осъзнават факта, че „червените бюджети“ отблъскват чуждестранните инвеститори.
Нови работни места без чуждестранни инвеститори е почти невъзможно да бъдат разкрити. Нали си спомняте, че някой обеща откриването на 250 000 нови работни места по време на мандата на това правителство. В интерес на истината това не беше анонсирано от самото правителство, а от политическата партия мандатоносител.

До 2016 г. обаче прогнозите показват, че безработицата твърдо ще остане над 10%. За поредна година бюджетът на страната няма да бъде балансиран. Хайде наистина да направим като гърците, току-виж че нещата се получили. И никакво увеличаване на държавния дълг. Никакво! Това са сигнални лампички, които държат инвеститорите настрани. Стана ли ясно?