Брюксел може и да ни даде парите за павирането на нашите улици, но трябва да го направим по техните правила.
Хитрият Виктор Орбан направи парламентарни избори през април, унгарците пак го избраха. Сега му е няколко пъти по-лесно, отколкото на Сергей Станишев да прави евроизбори - каквито и да са резултатите, Орбан е на власт. Само се опитайте да си представите какво щеше да се случи у нас, ако някой предложи парламентарни и европейски избори да се проведат в два съседни месеца.
Щяхме да го обвиним
че разхищава държавната хазна и това щеше да е само едно от стотината обвинения.
Сега Орбан, спокоен за властта вътре, отправя остри призиви към властта в Брюксел. Разпространеният от него слоган гласи: „Съобщение за Брюксел: Уважавайте унгарците!“ Опозицията, разбира се, веднага редактира посланието: „Съобщение за Орбан: Уважавайте унгарците!“ Играят си на думички. Какво друго да правят, като Орбан е спокоен, а опозицията - примирена за положението в следващите четири години.
У нас всички врим и кипим на една и съща висока температура, но в различни тенджери. Сега пък се опитайте да си представите, че човек, спуснат тук отнякъде и без никаква предварителна подготовка, се мъчи да се ориентира какво в момента се случва в България. Той ще изпадне в
поне няколко заблуди
Първо: Ще си помисли, че предстои референдум с въпрос: „В кой от двата възможни съюза искате да членува България? А) Европейски съюз. Б) Евразийски съюз.
Второ: Постепенно ще разбере човекът, че става дума за избори, най-вероятно парламентарни. Иначе защо всички кандидати ще говорят за заплати, възмездие за крадците и прочее вътрешни дела?
Трето: Ще се ориентира все пак този човек, че става дума за избор на кандидати за Европейски парламент. Това Брюксел сигурно е едно много враждебно място за България, ще си помисли пришълецът, защото всички кандидати се надпреварват най-вече в обещанието да защитават интересите на страната. Следователно: в Брюксел българските интереси са силно застрашени.
Четвърто: Ще остане с впечатлението този странник, че
на кандидатите им е забранено да разговарят
помежду си. Защото разговарянето може да доведе до спор, дискусия или даже до дебат, които сигурно са строго забранени от правилата за избори, тъй никой не смее да дебатира.
Пето: Ще си помисли в някакъв момент този човек, че не е бил прав, защото изведнъж попада на голям, бурен дебат, в който се споменава непрекъснато нещо за европейски ценности. Значи все пак има дебат, значи европейските ценности не са съвсем отминати, ето, дискутира се. Какво разочарование, дебатът бил за брадата на някаква певица. Едни твърдят, че ето това са те, европейските ценности - брадати жени, други обясняват, че европейските ценности са правата на хората да избират как да изглеждат.
Цялата тази работа с изясняването на ценностите трябваше да я свършим много по-рано. Ето всъщност какво направихме ние: Отчаяни от съветските ценности, влязохме в Европейския съюз с американска мечта. За нас то беше едно и също: пълен хладилник и всеки магазин - кореком. Някои и днес биха се учудили на твърдението, че има разлика между американската мечта и европейските ценности. Ами - има.
Американската мечта
се стреми към лично богатство, европейската - към качество на живот. За американеца да си свободен означава да си независим от другите, за европееца свободата е право на неограничен достъп до взаимоотношение с другите.
Американското национално цвете е пътната детелина - свободата човек да пътува и установява на местата, които го привличат, е важна за американците, затова там първо се размножиха леките автомобили. За европееца е важно да общува, да се приближава - затова тук първо се оплете мрежата на мобилните телефони. За американеца е богоугодно да се труди, за европееца - да се наслаждава, да философства. Бог е в тесни взаимоотношения с Америка, с Европа не чак толкова.
Американската мечта е патриотична, европейската е космополитна. Американците познават и се интересуват от локалното, европейците - от глобалното. Американската мечта е индивидуален път, европейската е споделен опит. Посоката на американската мечта е личното благополучие, на европейската -
благополучието на планетата
Американската мечта е пригодна за овладяване на природата, европейската - за опазване на природата. Американският модел е моделът на индивидуалното постижение, европейският - на глобалното сътрудничество. Америка е правото на силата, Европа е силата на правото. Америка воюва, Европа убеждава. Америка е земята на индивидуалния практицизъм, Европа е мястото, където се зачева глобалното съзнание.
Има между Европа и Америка едно много общо и много важно нещо и то е най-кратко изразено в изказването на един италиански емигрант в САЩ:
„Преди да пристигна в Америка, мислех, че улиците са павирани със злато. Когато пристигнах, разбрах три неща: 1. Улиците не са павирани със злато. 2. Улиците не са павирани изобщо. 3. Трябваше аз да ги павирам.“
Разбрахме ли ние след седем години членство, че: 1. Улиците им в Европа са павирани, защото те са си ги павирали. 2. Брюксел ще ни даде парите за павирането на нашите улици, но трябва да го направим по техните правила за харченето на техните пари. 3. Когато го правим по нашите правила, те не ни дават парите, а нашите улици остават разкопани.
Не съм съвсем права - имахме някога европейска мечта и тя беше
да се доберем до европейските фондове
Оказа се обаче, че една наполовина изпълнена мечта може да удвои грижите. Ние си въобразявахме, че ще се налага да усвояваме фондове, а то се налага да ги размразяваме. И ето ни след седем години, учудени накъде тръгнахме и къде пристигнахме.
Запътихме се към Брюксел с представата за американска мечта - лично благополучие, неограничено материално натрупване, свободно движение, членство в силна и влиятелна компания. А пристигнахме на място, където мечтата била друга - глобално съзнание, включване на всички в мрежа, изплетена от човешко състрадание, включително и към планетата. Не че Европа е против личното благополучие и материалното натрупване, но този паваж всеки си го изработва сам. А ние не можем да се организираме за павиране. Затова си търсим
някой да ни постеле паважа
По липса на друг мераклия - Русия. Понеже бързо забравяме, та затова сме и склонни да ги редуваме. Както партиите вътре, така и големите братя отвън.
Е, как да има предизборна кампания, като в нея трябва да се говорят тези много неприятни за нас неща? Кой политик да ни го каже? Целта на политиците не е нито да ни просвещават, нито да ни придърпват нагоре към своите прозрения. Тяхната цел е да бъдат избрани. Затова те слизат долу до нашите заблуждения. Прелъстяват ни, угаждат ни - поединично. Къде ти тук мегдан за какъвто и да било дебат?