19940 | 13 юни 2014 | 08:14
- Г-н Първанов, изненадите в българската политика продължават, днес (вчера - б.р.) Сергей Станишев заяви, че се отказва от искането си за незабавна оставка на правителството - никой не искал бързи избори сега. Как ще коментирате този негов ход?
- Трябва да има бързи, но не прибързани избори. Избори, които да са добре организирани и да изразяват волята на гражданите. Поведението на Станишев не ме изненадва, то не се различава от онова, което демонстрираше Борисов, когато ГЕРБ беше на власт. Сутрин една позиция, вечер - друга. Това е една от причините хората с основание да не вярват на институциите и да се отдръпват от политиката. Липсата на последователност в поведението на политиците компрометира самата идея за политиката.
- Вие самият очаквахте ли така да се развият събитията на „Позитано“ - след като нито протестите, нито опозицията успяха да я свалят, БСП панически сама да се предаде?
- Резултатът от изборите и последвалите събития доказват това, което ние подозирахме, знаехме и за което предупреждавахме още когато се формираше правителството на г-н Орешарски. Сривът на доверие е много тежък и беше въпрос на време това да се случи. Истината е, че процесите се катализираха от факта, че корабът на управлението беше напуснат от по-малката партия, от Движението за права и свободи, докато мнозина на „Позитано“ бяха готови да продължат в упорството си да удържат колкото се може повече. На властта там отдавна се гледаше като на самоцел.
- Не се ли стигна до най-парадоксалното - БСП направи и невъзможното, за да върне ГЕРБ без време на власт?
- Наистина „Позитано“ с цялостната си политика върна Борисов на бял кон и практически реанимира дясното. Даде им кауза. Накара хората да забравят поразиите на ГЕРБ, на лидерите на тази формация, на предишното правителство като цяло. Защо се стигна до това? Защото наистина „Позитано“ имаше последователност само в едно - в отказа от политики и в безпринципните кадрови решения, които показаха отсъствието на нравственост в управлението. Това за мен е ключов момент в оценката на случилото се.
- Столетницата е преживявала доста провали, не един път е била натиквана в ъгъла на обществените интереси. Някои коментират, че сегашният провал е по-голям дори от краха на Виденов. Може ли да се направи такова сравнение?
- И като историк, и като съвременник в събитията, като пряк участник през 1996-а в тях, бих посъветвал да не прекаляваме с историческите аналогии. Но е факт, че при сегашното управление освен провала в професионален смисъл има и усещането за тежка криза на морала. Това сякаш го нямаше през 1996-1997 г. Освен това сега територията на лявото много се стесни като резултат от поредица поражения и непопулярни управленски действия и това прави задачата по възраждането на социалното, на левицата още по-трудна.
- В последните дни думата „оставка“ буни обществото, толкова ли е страшна тя? Между другото смятате ли се за отговорен по някакъв начин за това, че по думите на проф. Драгомир Драганов сте „послушали Герхард Шрьодер и сте определили за свой наследник сина на Димитър Станишев“? Съжалявате ли вече за това?
- Истината е, че в левицата отказът от управлението се третитежко. постановката: „Власт се взема с кръв и без кръв не се дава.“ Сигурно до края на живота си ще помня тежките упреци, след като върнахме мандата през 1997-а с Кольо Добрев, Бог да го прости. Но в политиката, в спорта, в живота трябва да умееш и да губиш, за да можеш да печелиш. Иначе за случката с Шрьодер мисля, че проф. Драганов е дал малко повече простор на въображението си. Аз съм еднолично отговорен за решението за номинацията на Станишев. Никой - нито отвътре, още по-малко отвън, ми е подсказал тази идея.
- Г-н Първанов, а не съжалявате ли и за друго, че избързахте с АБВ? Ако не го бяхте направили, след този срив, който се случи с БСП, сега може би щяха на колене да ви молят да оглавите партията столетница...
- Едва ли. Аз съжалявам, че замразих АБВ, след като го създадохме през 2010-а. Ако проектът беше развит, той щеше да бъде добра алтернатива. Или както сега казваме, един необходим трети път, за да не се свежда изборът само до ГЕРБ и до БСП. Но при не- обходимост АБВ може да бъде и солиден партньор в една управляваща коалиция. Във всеки случай ще е по-добър съюзник от ДПС и „Атака“. Лошото е, че в БСП не е възможна промяната при сегашното ръководство, при сегашното статукво. Апаратното начало е определящо въздейства върху развитието на събитията вътре в партията. Каквото кажат кръгът на председателя и апаратът, това става. В модерните европейски партии апаратът работи за партията, а при нас, не само в левицата, но и в дясното, доколкото има апарат, партията работи за апарата. Това е недопустимо.
- Не е ли компрометирано лявото мислене днес, хората се питат въобще има ли левица в България?
- Така е, защото има не просто изневяра на поети предизборни ангажименти. Има изневяра на принципи, на ценности. Лявото не е това, което би трябвало да бъде. Не виждаме модерното в него. Необходимо е насочване на лявата политика не само към най-социално слабите, но и към активните слоеве. Ако не иска да загине, левицата трябва да се промени. Това е една теза, която развивам от повече от 15 години.
- Как ще върнете доверието в лявото, като в БСП ви смятат за един от виновните за този провал, дори стигат и по-далеч - наричат ви предател?
- Тези квалификации са ми много добре познати пак от периода 1996-1997 г. Тогава бях заклеймяван в не по-малка степен, но промяната се случи. Някой трябва да е виновен и аз си нося кръста. Често пъти съм бил в положението от „Осанна“ до „Разпни го“, но времето слага нещата на мястото им. Трябва да има воля. Хората ще осъзнаят, че единството има смисъл тогава, когато е върху принципи и върху силна пече-ливша политика. Не може да сме единни около провалите и грешките, които допускат ръководствата. Това се отнася не само за лявото, а се отнася и за българската политика като цяло.
- А вие чувствате ли се отговорен за лявото? Все пак ви определят като един от символите на левицата в България през последните години.
- Поемам своята отговорност за всичко, което съм свършил или не съм успял да направя в годините и като председател на БСП, дори и като президент. Ние от АБВ ще останем верни на левите ценности, но ще отворим спектъра и към центъра, защото там има много хора, които не виждат реализирани своите идеи и очаквания.
- Трябва ли да има задължително гласуване?
- Възможно е само като временна мярка предвид изключителната тежест, която имаше в последните избори купеният и манипулиран вот. Само заради това може би си струва да бъде възприето сега. При наличие на воля би могло партиите да се обединят около това предложение.
- Защо?
- Защото след 4 години нещата вероятно ще бъдат много променени, но не може да бъде като дълготрайна практика. Не бива да задължаваш някого да гласува, щом не си предизвикал избирателна активност с идеите си, с политиката си, с лицата на партията.
- Свиканият от президента за другата седмица консултативен съвет може ли да вземе решение, което да успокои нагнетената ситуация в държавата?
- Важно е не просто да се даде знак за успокояване на общественото мнение, нужен е знак, че основните партии са готови да загърбят личния интерес и да намерят допирни точки в името на реализацията точно на тези приоритети. В консултативния съвет трябва да се постигне консенсус по няколко значими теми. Бюджетната и финансовата политика като цяло, енергийната политика, тук влиза и единната позиция за „Южен поток“, работата в сектора „Ядрена енергетика“.
- Един от важните въпроси, които предстои да се решат, е името на бъдещия български еврокомисар. Името му ли е най-важно, или може би първо да се види какви сектори ще ни дадат?
- Привърженик съм на това да изберем и да отстояваме сектора, който е важен за нас, българите. Малко ни изпревариха в това отношение страните от Вишеградската четворка - по инициатива на унгарския премиер Орбан те обявиха, че искат сектор „Енергетика“ и ще се разберат коя да е личността. При нас става точно обратното. Ние избираме една личност и я предлагаме, а после там започват да й търсят сектор. Т.е. онова, което остане от другите страни, се дава на нас. От това губим ние, българите.
- Г-н Калфин ще бъде ли предложен за еврокомисар?
- Г-н Калфин би бил блестящ еврокомисар, защото има изключително влияние в рамките на европейските институции като цяло, не само в Европарламента, но това трябва да стане във взаимен диалог, да се преценят силните качества на един, на друг. Ние в АБВ бихме били много доволни, ако нашият водач на евролистата бъде оценен независимо от скромния резултат, който получихме на изборите.
- Намекнахте за възможно участие в коалиционно управление, но по време на кампанията мнозина ви заподозряха в колаборация с Борисов и ГЕРБ. Възможно ли е сътрудничество между вас?
- Това беше лайтмотивът на хората от „Позитано“, но в нощта на изборите ми беше много интересно да чуя как председателят на БСП го увърташе, когато беше попитан дали имат перспектива за коалиция с ГЕРБ. Не бих го атакувал с тезата това означава ли БСП да стане „патерица на ГЕРБ“, каквито реплики имаше по наш адрес. Напротив, ако националните задачи го изискват, ние бихме приветствали една широка коалиция. Въпросът е това да стане с много солидно коалиционно споразумение, както се случи в Германия. Там всичко беше разписано детайлно и затова кабинетът им е бетон. За разлика от онова, което видяхме в България - една неясно как сглобена коалиция без ред споразумения. И крахът е налице.
- Бяхте на най-високото място в държавата, как се чувствате днес, когато нерядко може да се чуе констатацията, че няма държава, а има само територия?
- Като държавен глава съм се опитвал - даже понякога съм получавал упреци за превишаване на правомощия - да търся позицията на институцията по темите за престъпността, за здравеопазването, за образованието, т.е. за засилена роля на държавата. Това може да се случи, ако лидерите на партиите разберат, че държавността твърде много ерозира от опитите да бъде използвана като оръжие за лично облагодетелстване, а не за решаване на проблемите на хората. Надявам се оттук нататък нещата да се стабилизират, както беше в първото десетилетие на века, нещата тогава стояха относително стабилно.
(в. Преса, печатно издание, брой 157(863) от 13 юни 2014)
Мобилна верси
RSS
