44915 | 15 юни 2014 | 10:46

Интервю на Мариела БАЛЕВА за отрицанието, апатията, краткотрайната коалиционна любов и липсата на национални цели

- Ще се окажат ли прави онези, които надигаха  глас за нови избори още от миналото лято, г-н Марковски? Ето, сега всички искат предсрочен вот. Решение ли е той за политическата нестабилност?

- Още през май миналата година бях наясно, че ще има нови избори, далече преди да се чуят гласовете, за които говорите. Така го пише в Конституцията. Дали предсрочният вот ще стабилизира обстановката – не знам, а и не се мисля за Ванга, за да гадая. Но едно трябва да бъде ясно: зад политическата нестабилност могат да стоят икономически интереси, може би дори същите, които стоят зад политическата стабилност. В политиката у нас има много бизнес и докато се намираме все още в началото на демокрацията, напълно естествено е бизнесът да е превзел политиката.

- Нима искате да кажете, че е нормално във властта да са влезли всякакви бизнес кръгове?

- Разбира се, че е нормално. Вземете за пример която искате западна демокрация – особено от по-близките до нас като култура на характера на населението: Гърция, Италия, Испания, но дори и Германия, САЩ, Русия. Навсякъде е имало влизане на бизнеса във властта – къде явно, къде не толкова. Някои ще кажат, че там е било така, но преди години. Е, не е чак толкова отдавна, когато току-що загубилият изборите канцлер на Германия отиде на работа в някаква руска компания. Берлускони пък в момента изпълнява отсъденото му наказание. И други подобни. 

-  Какво е решението за България?

- Няма решение, което да удовлетвори всички. Има една много малка група хора, с нормален морал, които виждат, че случващото се не е нормално и те протестират. Но понеже това са добре възпитани хора, те не могат да влязат във властта с устрема на болшевиките и заради това ще останат неудовлетворени от това, което ни чака.

- Всеки се упражнява върху това кога да бъдат изборите - веднага, наесен или избори при първи сняг. Вие например кога искате да са те?

- На мен лично ми е все едно кога ще са изборите, защото не съм нито в политиката, нито в медийния бизнес, че срокът да е от значение за мен.

- Да минем към нещо по-различно: Какво мислите за задължителния  вот, може ли да се превърне той в лекарство срещу контролирания и купения вот? И при липса на гражданско съзнание добре ли е да има гражданска принуда?

- Всяко решение, което ще размърда мързеливия нашенец да се вдигне от канапето в неделя и да иде да гласува е добре дошло. Разбира се, ще се чуят гласове против, но признайте си – нима има каквото и да е, което да ни е обединило, освен отрицанието? В този ред на мисли, най-вероятно е това решение да не мине. Не си спомням за нещо, за което да не е била нужна принуда. Спомнете си Априлското въстание – и то е станало насила.

- Подозрението за „сделки” в политиката съществува винаги. Да не кажа, че тук го има от 25 години. Модното напоследък „пиене на кафе” спомага ли за тях?

- Сделките в политиката в България ги има не от 25, а от 135 години. И двамата ни князе са били избирани от руския император, а първият е бил свален от трона си пак с нареждане от Русия.

Нашите политици, които пият кафе, го правят показно, сякаш за да се опитат да ни убедят, че няма никакви сделки между тях. Вие вярвате ли, че двама лидери на основни партии ще се срещнат случайно и ще пият кафе? Проблемът не е в пиенето на кафе, а в това, че задкулисно се договарят някакви преразпределения на средства, за които гражданите не само нямат понятие, но ако го имат, вероятно ще е в посока „Браво, бе! И аз да бях, и аз така щях да правя!“

- Защо се развали достлукът между Станишев и Местан? Между двамата миналата година имаше знакова целувка, но сега тя е напълно забравена.

- Мисля, че извинението на Станишев за т.нар. възродителен процес беше искрено. Друг е въпросът защо г-н Местан си общува с Бойко Борисов, който не само се е хвалил, че е участвал в т.нар. възродителен процес, но и публично е обявил, че той си е бил хубаво нещо, само методите му били лоши. Вероятно има предвид изгонването на сънародниците ни в Турция или отнемането на имотите им (само не знам дали според него това са хубави или лоши неща). Дружба между партии няма, всичко е въпрос на интереси.

- За първи път виждаме ДПС да сваля БСП от власт, коментира Емил Кошлуков. Защо у нас все така става, че коалиционните партньори накрая се разлюбват?

- Емо Кошлуков е жертва на желанието си да бъде оригинален – нормално е, той има нужда от рейтинг. Не може да се говори, че ДПС е свалило БСП от власт. Помислете: БСП не е била на власт самостоятелно от 1997 г. Коалиционните партньори се разлюбват, защото ги сдружават не идеи, а интереси. 

- Левицата е изтощена от загуби, най-голямото поражение беше нейното. Мнозина вече предричат 10-а победа за Борисов за следващи избори. Това ли искат хората?

- Няма как да споделя самохвалството на Бойко Борисов, че той е успял да победи на парламентарните избори. Напомням, че ГЕРБ нямаха мнозинство в предишния, нямат го и в сегашния парламент. И на Европейските избори през 2009-а, а и тази година не успяха да убедят народа, че заслужават повече от около 1/3 от депутатите.

В БСП също броди някакъв странен призрак, който се опитва да ги убеди, че спечелени са само онези избори, в които те ще „бият Бойко“. БСП управлява един цял мандат, по време на който – да напомним на забравилите – в страната влязоха над 26 милиарда инвестиции. И то Евро. Повече, отколкото през всички години преди тях, взети заедно. И около четири пъти повече, отколкото по времето на Борисов. Какво повече искат?

- Десницата от прехода се оказа провалена, натам ли върви и БСП?

- Не мога да гадая, както казах и по-горе. Хората ще решат какво искат. Като гледам другите европейски страни, там наистина народът решава. У нас виждате какво става – вместо да гласуват за единствения десен политик – Кунева, гласуват за друг. Но това не им е за пръв път. Десните политици трябва да кажат ясно: Бойко Борисов не е десен политик. Той не е и антикомунист. Той е пазил Тодор Живков, хвали го и в момента. Бойко е не десен политик, а бесен популист. За БСП не ме е грижа толкова – те са нормална партия, ще се разберат вътре и ще ни кажат какво са решили.

- Сега мнозина редят пасианси – кой с кого ще направи коалиция. Има ли полезна и има ли вредна коалиция?

- Да, разбира се, че има. Единствената вредна коалиция е тази, в която министър на вътрешните работи се превръща в съдия, който определя от трибуната на парламента кой е престъпник и кой – все още не. Забележете – за такива министри невинни няма, има само хора, разхождащи се на свобода само защото са с недостатъчно събрани доказателства. Няма по-вредно управление от това, в което държавата е подритвана като ненужен къс хартия – каквато е например грамотата за „следдипломна квалификация право“, връчена на някой задочник по физкултура от ВИФ. Или от НАТФИЗ.

- Всички сме затънали в умората на политическия делник, обрича ли ни липсата на национални цели и мечти?

- Ние сме затънали в делника тъкмо заради това, че нямаме нито национална цел, нито мечти. Сякаш единственото, в което всички вярват и са съгласни, е да завиждаме и да мразим. Някои ще кажат, че и това са цели, но не е така. Да мразиш и да завиждаш не е цел. Мечтата е намразеният да не сполучи. Нашенецът си мисли, че ако съседът не сполучи, това е добре. Той още не е достигнал в развитието си до нивото, в което човек разбира, че ако съседът е добре, това ще се отрази добре и на него, при това положително!

- Миналата година си говорихме за причините за омразата, която разяжда всички ни вкупом. Вие дори казахте, че сме жертви на това, че обичаме да мразим. Гледайки какво се случва сега, не са ли по-страшни равнодушието и апатията, които са ни обзели, омразата все пак е някаква позиция?

- Не, равнодушието и апатията са присъщи на стадото. Хубаво – хората са решили, че са добитък, това си е тяхно право. Но омразата е активно действие. Тя е по-лоша. С апатията поне не правиш лошо другиму. Може и да не помогнеш, но поне не вредиш. С омразата е другояче – изисква се активност, действия.

- Има една хубава еврейска поговорка, която казва: вятърът изсуши сълзите от Стената на плача. Но добавя: изсуши ги, ала солта остана. Не пресоляваме ли много нещата от живота?

- Ние отказваме да приемем очевидното: днешна България не се намира в 2014-а – годината, в която са страни като САЩ, Германия или Франция. Отказвайки да разберем това, ние сме като щраус, пъхнал главата си в пясъка. Седим, без да се усетим, че това, което се вижда отгоре, не е много красиво. Изглежда, че все още не можем да разберем какво трябва да направим, за да се опитаме да „ги стигнем“. Ние трябва да работим не с 10, не дори със 100%, а 2-3 пъти повече, за да успеем да ги настигнем.

След много години, разбира се. Но с темповете на работа ни днес, ще имаме още много сол да изядем, преди да ги доближим. И това доближаване ще е възможно не заради нашето движение напред, а само ако те тръгнат назад. Никой не е длъжен да ни дава пари, за да наваксаме изоставането. Изобщо – не бива да се лъжем, че който и да е трябва да ни дава помощи. Дори и помощите се дават предимно на хора, които имат нужда от тях, а не на тези, които могат да си помогнат сами.