35780 | 23 юни 2014 | 15:23

Агенция „Архиви“ пуска сайт с всички материали на българския трибунал от 1944-1945 г.

11 януари 1945 г. Бившият министър-председател и регент на България проф. Богдан Филов пред І  състав на Народния съд. 

Истината за Народния съд (от 20 декември 1944 до 2 април 1945 г.) никога не е била еднозначна. През последните 25 години на прехода тази тема често се използва с идеологически привкус и пропаганда  независимо от чия гледна точка.

От вчера на интернет страницата на Държавната агенция „Архиви“ е достъпен нов сайт http://archives.bg/narodensud, в който са представени 14 301 листа архивни документи. Идеята на новия сайт от платформата „Архивите говорят“ е в дигитален вид да се разкрие най-значимата част от огромната документация, която образува съдебният процес на всеки отделен състав на Народния съд в България. Проектът стартира с документи от работата на Първи състав в София, като поетапно ще продължи до тринадесети софийски състав.

Експертите смятат за исторически неоправдано повече от половин век след събитията, свързани с Народния съд, в текстовете и изследванията за него да преобладава емоционалният подход. Една от причините за това според тях е липсата на достатъчно информация за неговата дейност.

Първи тринадесетчленен състав на Народния съд е образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници и министрите от правителствата на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев - всички след 1941-ва до 9 септември 1944-та. Подсъдими по този процес са 51 души. Подбраните документи

разкриват съдебното досие на всеки обвиняем

- протоколи от разпитите, свидетелските показания, заседанията на съда, както и архиви, свързани с дейността им през годините. Тези основни материали от огромния документален масив, съхраняван в Централния държавен архив, в завършен вид дават цялостна представа за процесуалния ход и развитието на съдебното дело.
Народният съд е създаден с „Наредба закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея“. Този извънреден съд не може да бъде отделен от цялостната система на международни договорености и споразумения на страните от антихитлеристката коалиция за съдебно преследване и наказване на виновните за Втората световна война, отбелязват от агенцията.
Наред с Международните военни трибунали

в Нюрнберг и в Далечния изток

подобни военни съдилища работят в Германия, Великобритания, Франция, Италия, СССР, Холандия, Норвегия, Белгия, Дания, Гърция, СФРЮ, Полша, Унгария, Румъния, Чехословакия и др. Този съд не е прецедент и в политическата история на България, преди него е създаден Държавният съд, като Третият държавен съд е свикан за наказване на виновните за участието и поражението на България в Първата световна война.

В интерес на истината обаче казаното от агенцията е оспорено в обемистата монография за народния съд „Българската гилотина“ на проф. Дино Шарланов и Поля Мешкова от 1994 г. Там съпоставката на Народния съд с Нюрнбергския трибунал се сочи за неправилна. Причината е, че Лондонското съглашение между СССР, Великобритания, Франция и САЩ за съдене на германските военнопрестъпници е от 8 август 1945 г., т.е. почти 3 месеца след капитулацията на Германия и осем месеца след началото на българския народен съд. И друго - трибуналът подвежда под отговорност само 24 души, като фактически съди 22-ма. Според известни наши историци на практика чрез Народния съд е

ликвидиран политическият, военният

и част от интелектуалния елит на Царство България, който би могъл да се съпротивлява на започналата след 9 септември 1944-та съветизация. На 1 февруари 1945 г. например са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до онзи момент, е отбелязвано в публикации през последния четвърт век.

От Агенцията посочват, че няколко десетилетия след приключването на Народния съд през 1945-а темата за наказване на виновниците за обвързването на България към нацистка Германия по време на Втората световна война е табу и е оставена на забвение. За дейността на този трибунал почти нищо не се говори и пише и по въпроса има пълно мълчание. По темата са публикувани не повече от дузина заглавия, а създадените два документални филма още по време на Народния съд така и не виждат бял свят - не са допуснати до кинозалите от комунистическата власт.

Затова веднага след промените през 1989-а темата е една от широко отразяваните и естествено „повечето писания за нея имат идеологически и пропаганден характер, а много от тях са без достоверна фактология“, обясняват от агенция „Архиви“. Те свързват това с приетите в началото на 90-те години реституционни закони. През 1996-а Върховният съд взема две решения, с които постановява частична отмяна на някои постановки от присъдите на Първия и на Втория състав на Народния съд и групово оправдава подсъдимите по тях поради липса на доказателства. Така се отваря „възможност за реституция на имотите на най-видните представители на управляващите среди през периода 1941-1944 г.“

Според един от авторите на проекта „Архивите говорят“ доц. д-р Върбан Тодоров в правнопроцесуално отношение Народният съд е издържан в юридическия дух на съществуващото тогава законодателство. Спазени са всички норми и изисквания за законосъобразното провеждане на съдебния процес - писмени обвинения и отговори на обвинителния акт от страна на всеки обвиняем, право на свидетели от страна на подсъдимите, на адвокатска защита - ако не собствена, то със служебен защитник, право на изказвания и на съдебна дума на подсъдимите, представяне на писмени и устни свидетелства в полза на подсъдимите и др. „Затова не сме попаднали на нито едно обвинение срещу Народния съд, че нарушава юридическите и процесуалните норми на тогавашното съдопроизводство. Установен е обаче политическо-партиен натиск за даване на по-сурови присъди особено върху първите два състава на съда, които в доста от случаите трудно биха могли да бъдат оправдани с чисто юридически аргументи“, допълва доц. Тодоров.

Според експертите от агенцията и до днес има еднопосочно разделяне и противопоставяне на „добри“ и на „лоши“, на жертви“ и на „палачи“. Те смятат, че местата на жервите и на палачите са твърде условни и лесно могат да бъдат разменени в зависимост от гледната точка. И след палачите е възможно и сигурно има и жертви, както и след жертвите - палачи, обобщава доц. Тодоров.

Какво сочат данните?

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода 1 януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ - княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.