16089 | 1 юли 2014 | 08:18

Интервю на Мариела БАЛЕВА за черногледството, за политическата клоунада и властовата поквара

- Проф. Илчев, как един историк като вас гледа на това, което се случва в държавата ни, която през последните дни фактически се управлява от слухове. Колко опасна е тази игра с огъня, правите ли исторически паралели със случващото се днес?

- За щастие е трудно да се правят паралели. Такова разпадане на политическата структура у нас е имало може би само в навечерието на Деветнайсетомайския преврат през 1934 г. Но дори и тогава няма неща от типа на тези, които видяхме през последните няколко дни.

- Но играта на политиците загрубя, всяването на паника сред хората дестабилизира държавата ни. Дават ли си въобще сметка те какво може да се случи?

- Подобни примери на зловеща политическа клоунада, каквито видяхме от седмица насам, почти не е имало. Хора, които се изживяват като политически водачи и които в плен на амбициите си не се колебаят да съсипят собствената си политическа партия, дори държавата. Всъщност атака срещу държавността ни се води от десетилетия. Не е случайно натрапваната идеологема - родината е добра, държавата е лоша, която трябва да потули това, че държавата това всъщност сме ние.

- Кои са причините политическата конфронтация у нас да е с такива огромни размери и да не е заглъхвала от началото на прехода досега?

- Проблемът е, че българското общество, като изключим може би влизането ни в ЕС, не можа да намери никаква идея, около която да се обедини. Стихията през тези години беше стихия на разрушението, а не на съзиждането. По-лесно е да се руши, отколкото да се съзижда, и строители на нова България така и не се появиха.

И медиите у нас имат немалка вина - те играят ролята на Земята за Антей. В древната митология във всеки един момент, когато великанът Антей е бил побеждаван и хвърлян на земята, той се допирал до майка си - Земята, и придобивал нова сила от нея. Така за съжаление във всеки един момент, когато има опасност политиците да изгубят публичния интерес към тях, медиите им идват на помощ. Но не бива и да сме неразумно черногледи. Ние трябва да бъдем разумно критични, да не допускаме да сме като библейския Йов, да се дръгнем непрекъснато с измислени от нас самите чирепчета и да обясняваме колко сме нещастни и колко сме глупави. Истината е, че нито сме толкова глупави, нито толкова нещастни. Но ще станем, ако повярваме, че е така.

- Не е ли време интелектуалният елит на нацията, към които се числите и вие, да поеме нещата в своите ръце, след като политиците се провалиха и тотално загубиха доверието на обществото?

- Чакайте, кой казва, че сега България е бездуховна?! В момента има великолепни постановки в театрите, имаме автори, чиито романи се продават в по-големи тиражи, отколкото бестселърите на западни автори. Имаме великолепни учени, които работят в най-големите престижни европейски проекти, млади хора, които печелят награди след награди... Медиите, разбира се, не отразяват тези неща и натрапват идеята, че всичко у нас е лошо.

За пример се издигат социалните мрежи. Но колко от коментиращите в тях са компетентни по повдигнатите въпроси. Още в сократическите диалози на Платон се казва, че хора, които не смеят сами да закърпят обувка, да построят кораб, са напълно уверени, че знаят как трябва да се управлява държавата. Колко от хората, които критикуват във форумите, са направили нещо стойностно? Преди няколко дни пътувах из България - строяха се и се ремонтираха пътища, виждат се нови сгради на предприятия, на складове - е, гарантирам ви, че тези хора, които създават бъдещето на държавата ни, не пишат по форумите.

- Но защо хората от интелектуалния елит странят от политиката, те все пак имат визия за бъдещето?

- Да бъдем откровени, те не могат да направят нищо. Политика се прави със среда, структура, мрежа. Както виждате, печели този, който създава политическа мрежа и който разполага с нужните финансови средства. Как си представяте, че някой истински интелектуалец, уважаван човек, ще тръгне като последния поред месия от село на село и от градче на градче, ще установява контакти с финансови структури, за да прави политика? Това са различни сфери на дейност.

- Духовните водачи, каквито са писателите, учените, са уважавани хора, те имат и моралното право да водят нацията, не мислите ли?

- Героят на Волтер казваше, че живеем в най-добрия от всички възможни светове. Не знам дали е така, но живеем в най-възможния от всички възможни светове. Трудно е. Не виждам как един интелектуалец може да се пребори за политическо влияние. Освен това много е печално, но властта корумпира, тя променя хората. Самият аз съм виждал великолепни интелектуалци, хора с мисъл за България, които се променят. Не корупция във финансов, а в морален смисъл. Вярно е, че политиците се опитват да ги ухажват, но слава Богу, много малко от тях се поддадоха. Корумпира се този, който иска да бъде корумпиран. Никой не може да корумпира този, който не желае да бъде корумпиран.

- Предстои служебен кабинет. Стефан Софиянски предложи акад. Стефан Воденичаров да оглави правителството. Интелектуалците пак ли ще останат встрани?

- Много от нашите политици се опитват да бъдат специалисти по всичко, виждаме, че дават компетентно мнение по банковите дела, без да имат представа от банково дело, докато интелектуалците са по-малко изкушени да бъдат такива. Не искат да бъдат като героя в популярния филм навремето с Апостол Карамитев „Специалист по всичко“. Има древна гръцка приказка за един мъдрец, който казал на учениците си, че знае много по-малко от тях. Те го попитали: „Как така, учителю?“ И той отвърнал: „Ако вашите знания за света са една малка окръжност и вие се допирате с нея до света, който не познавате, моите знания са една много по-голяма окръжност и това, което не зная за света, е много повече от това, което вие не знаете.“

- Вие казвате ли често „честна дума“, тя стана твърде дефицитна. Броим лъжите на Сергей Станишев, преди на Бойко Борисов... А някога хората са си стискали ръцете и е било достатъчно да се чуе само „давам думата си“.

- С риск да ми създаде проблеми, винаги съм се старал да не отстъпвам от това, което съм казал. Надявам се, че в повечето случаи съм успявал. Печалното е, че за съжаление тези, които наричат себе си „политическа класа“ в България, се оказаха тотално неподготвени както професионално, така и морално и са роби на политическите обстоятелства. Много рядко застъпват собствена позиция, която би им отнела гласове.

Винаги съм убеждавал студентите си, приятелите си да гласуват, защото трябва да имат позиция, но все повече ми казват, че са омерзени и няма да го направят. След това, което става последните дни, се сетих за филма „Те надделяха“ на българския режисьор Киран Коларов. За съжаление той отстъпи тогава под натиск и направи филм за решаващата роля на Живков в Деветосептемврийското въстание. Десет дни след началото на филма се появи анекдот. Последните двама зрители излезли от залата, погледнали празния салон, после екрана и казали: „Те наистина надделяха.“ Така че, тези, които искат да внушат омерзение към всичко ставащо в България, и това да няма доверие на никого - да, те са на път да надделеят.

- Откъде идва това желание за задкулисно стъкмяване и решаване на проблемите, защо властта покварява?

- Самият факт, че християните и евреите чакат своя месия веднъж на 1000 години, а българите го очакват на всеки четири години, не говори добре за нас. Проблемът при нас е, че при тези резки промени не може да се оформи дългосрочна стратегическа политика. И това е много сериозна трудност. През последните дни се чудех каква идея за България се е появила през последните десетилетия. Такава, че да не очаква милостиня от ЕС. Струва ми се, че единствената беше тази за наложителността от реиндустриализация на България. Не говоря дали е правилно, или не, а само това, че беше някаква стратегическа и дългосрочна идея. Не може да водиш държава, без да имаш визия за това какво ще стане с нея след 10, след 20 години. Това се опитват да направят БАН и университетите в своята дискусия за приоритетите на обществото ни, но кой ги чува.

- За калпавото ни ежедневие не е ли виновно и покорството ни? Често се чува оправ­данието, че сме малки и трябва да служим покорно на Големия брат, който и да е той.

- Мисля, че подобна теза не е съвсем вярна, това е схема, която се опитват да ни наложат. Напротив, България е ритала в новата си история например повече от Сърбия. Съседите ни винаги са се съобразявали с Русия, като изключим кризата около Коминформбюро, и винаги са извличали дивиденти от това, та и до ден днешен.

България се е опитвала в определени моменти да се противопоставя на Русия и затова в Русия никога не са имали особено доверие на държавата ни. Цар Борис III в навечерието на Втората световна война полага огромни усилия да намери подкрепа, за да не се обвързва с Германия, но отклик няма. Разбира се, България трябва да има много по-независима политика от тази, която водим днес, и да не се накланя ту към Москва, ту към Вашингтон, ту към Брюксел.

Ние вървим към свят, който няма много общо с този, към който сме привикнали. Тук има много евроскептици и ми е интересно кой от тях има достатъчно богата фантазия, за да си представи как отделна европейска държава може да се противопостави на експанзията на Китай, например. Нямаме изход. Ако искаме да запазим идентичност, която се формира в Европа от времето на Древна Гърция до днес, европейската общност би трябвало да бъде единна.

- Литературоведът проф. Никола Георгиев беше казал, че светът е на границата между ума и глупостта. Дотам ли сме стигнали?

- Да, така е. И България е на границата, тя за съжаление днес прилича на лимес. В древната Римска империя лимес са териториите в покрайнините й, където империята внася част от своята култура - строи пътища, богати римляни правят имения, вили, част от богатството се разпределя между местния елит. Функцията на лимеса е да е бариера и да задържи варварите. Ние сме в тази ситуация - откакто ни приеха в ЕС, на практика сме част от лимеса на Европа срещу друга цивилизация и друга култура. 

в. Преса, печатно издание, брой 175 (881) от 01 юли 2014)