21316 | 8 юли 2014 | 05:27

Интервю на Мариела БАЛЕВА за бъдещите стратегии на политическите играчи преди изборите

Проф. Петър-Емил Митев е роден през 1936 г. в София. Политолог и социолог, доктор на философските науки. Бивш председател на Българската социологическа асоциация. Народен представител в VII ВНС. В момента е директор на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“.

- Без правителството да е подало оставка, наред с политическото е в ход и икономическо пренареждане. Докъде ще доведе тази ожесточена конфронтация, която е обзела основните партии в България, проф. Митев?

- Конфронтацията води до загуби за страната: загърбване на националните проблеми и/или тяхното политизиране, ощетяване на националните интереси за сметка на партийните. Имаме пред себе си опита на 90-те години: острата конфронтация, противоборството, пакетирано в „двуполюсния модел“, беше основата на разрушителната, партийно изкористена приватизация. Потребността от промяна мотивира опита на Симеон Втори за национално помирение.

Сега сблъсъкът вероятно ще доведе до нова конфигурация на икономическата и политическата власт с по-трайни измерения. Възможно е да се стигне до „олигархичен мир“ на базата на дългосрочна доминация, прозрачно прикривана от безпринципни политически коалиции. Другият вариант е „демократичен консенсус“ чрез обръщане към (а не имитиране на) нормите, ценностите и политическия език на демокрацията. Различията остават, но не се превръщат в тояги за бой, а в основа на диалог и толерантна конкуренция. Страхувам се, че първият вариант е по-реалистичен. У нас политическите субкултури изпревариха формирането на национална демократична култура.

- Преди чаканата оставка на кабинета „Орешарски“ играта на кворум в Народното събрание загрубя, до каква степен може да блокира това работата на държавата?

- Управляващите все още са на власт, а опозицията вече се предусеща като нова власт, като утрешна власт. Ситуацията изглежда патова, но ако бъде блокирано приемането на определен пакет от закони, вече съгласуван при президента, ще загубят не само хората, но и онези, които извършват блокажа.

- Разваленият достлук между ДПС и БСП фактически обезсмисли това управление. В събота Станишев публично изрече, че от ДПС е имало „извиване на ръце и унизителен ултиматум за сваляне на правителството“. Защо се разпаднаха отношенията между тях и какво спомогна за пренареждане на политическата карта?

- След резултатите от евровота ДПС влезе в нова роля - на балансьор. При това не просто поддържащ равновесието, а направляващ балансьор. Това означава отворени врати и вляво и вдясно. На тази роля е противопоказано внушението на някакъв политически брак с левицата. Но също е противопоказано отсъствието на диалог и възможности за сътрудничество. Отношенията ДПС - БСП не бих казал, че се разпадат, а се преформулират.

- Ще подейства ли отрез­вително за БСП новата ситуация - неочаквано за мнозина, но още този месец БСП ще има нов лидер, след като Станишев обяви, че ще се оттегли?

- БСП не е в еуфория, за да има нужда от отрезвяване. Става дума за нуждата от консолидиране и адекватна политическа линия. Несъмнено смяната на лидера е предпоставка за успешен рестарт. Вътрешнопартийни и междупартийни отношения, свързани с лични отношения, могат да бъдат загърбени. Новият лидер е нов шанс. А дали ще бъде реализиран, ще зависи и от колективните решения, и от действията на новия лидер.

- Лансира се името на Драгомир Стойнев като избор на самия Станишев - това какво означава?

- Драгомир Стойнев има няколко видими качества. Завидна международна биография: бакалавър във Франция, специализации в Германия, в САЩ. Много важно е да се запазят международните позиции, извоювани от Станишев. Профилиран е в областта на социалната политика - от първостепенно значение за една лява партия. И не на последно място, компетентен е в областта на икономиката и енергетиката. Едновременно е и достатъчно млад за политик, и с достатъчно сериозен държавнически опит. Кандидатурата му ще бъде приемлива и за партийния актив, и за съюзници, и за потенциални партньори на партията, т.е. може да бъде фактор на консолидация. Не бих казал същото например за парламентарната пума Мая Манолова.

- В последните дни се чуваха коментари, че предстои едва ли не опелото на БСП и я чака съдбата на СДС. Този ход на сегашния й лидер ще позволи ли на столетницата промяна след натрупаните негативи?

- Опело на БСП? Спомням си веднага „Последен валс“ от 1991 г. Само че кой го изтанцува? БСП не може да има съдбата на СДС - просто защото е различна. Има цели поколения, които са не просто свързани, а обвързани с БСП. От друга страна, има и нова лява вълна в Европа и в света. Има с какво да се привлекат и млади хора. Книгата на Станишев „Защото сме социалисти“ беше успешно послание и вероятно тъкмо затова беше обект на опити да се неутрализира, да се пародира. Сега очевидно е необходима втора част, която да се напише от нов лидер.

- Какви резултати се наблюдават след изпитото кафе в Кърджали между Борисов и Местан?

- Кафето беше символен акт, който легитимира нова фаза в отношения, които са съществували и през целия мандат на ГЕРБ. Как да си обясним многобройните срещи на министър Цветанов и депутата от ДПС Пеевски? Имаме пълното право да предположим, че разговорите са засягали и политически, и икономически въпроси. „Кафето“ е знак за отворената врата на ДПС вдясно. Резултатът е преструктуриране на политическото пространство.

- Перспективата да се върне на власт накара Бойко Борисов да засили познатото си политическо говорене - той вече прави намеци за коалиция след изборите, както и за едва ли не готов проектокабинет. Доколко това работи за ГЕРБ?

- Бойко Борисов е обзет от властово нетърпение, аналогично на добре познатото революционно нетърпение. С това си обяснявам и катастрофичното говорене, и непремереното самохвалство, и преждевременните пасианси. Мисля, че и едното, и другото, и третото са грешка. Разбира се, електоратът на ГЕРБ може да чувства известно успокоение, да споделя удоволствието от предстоящата власт, но за мнозинството тази прибързаност е по-скоро отблъскваща. Публиката не обича влюбването във властта.

- Борбата за политическия център е и тайна, и явна, тези дни заедно с колегите ви от института „Иван Хаджийски“ определихте, че ДПС се връща в ролята на балансьор. Защо партията на Местан не допусна „България без цензура“ да поеме тази функция и с какво Бареков настъпи интересите им?

- „България без цензура“ е единствената партия освен ДПС, която обяви претенциите си да бъде балансьор и се ориентира към политическия център. Естествено, това я прави конкурент на ДПС. ББЦ не е загубила всички шансове да влезе в националния парламент, но очевидно пътят й ще бъде по-труден. Бареков е много гласовит, понякога надминава и самия Борисов, но среща бариерата на професионалисти.

- Възможно ли е бъдещо управление без ДПС? Как гледате на лансираната теза - без политическо участие, но с договорени скрити немалки икономически лостове за движението?

- ДПС не може да се изолира от управлението, без да се нарушат правилата на демокрацията. Това е един от ясните изводи, които може да се направят от цялото следпреходно развитие. Оттук е и значението, което придобиват демократичните стандарти в самото ДПС. Формата на неговото пряко политическо участие във властта ще зависи от политическата конфигурация в следващия парламент.

- С обезсмислянето на т.нар. златен пръст на Волен Сидеров ще съумее ли „Атака“ да оцелее в създалата се обстановка? А с проблемите, които Бареков има, няма ли това да й даде нов шанс?

- Има националистическа ниша в българското политическо пространство. В нея „има хляб“, но не мисля, че за повече от една партия. „Атака“ не трябва да се зачертава, макар и сега да изглежда, че се трансформира в „Защита“. Електоратът може да каже: „Волене, стани!“ Вероятно това ще бъде последният шанс, защото преди да гласуват, избирателите ще се замислят повече, отколкото досега.

- Вътрешните трусове в партии от Реформаторския блок и най-вече разделението на отделните формации към ГЕРБ се задълбочават. Какви рискове крие това и възможно ли е да се стигне до разпад при тях?

- Разпадът не може да се изключва, макар че не е предначертан. Блокът не е монолитен, а прилича по-скоро на мозайка. Композиран е от различни единици, някои от които довчера воюваха помежду си. Да се превърне разнообразието в сила, изисква политически опит и майсторство, каквито не съм сигурен, че ще бъдат проявени. Отношението на ГЕРБ към блока е двойствено - на потенциален коалиционен партньор и на актуален конкурент. Още по-усложнено е отношението на РБ към ГЕРБ, защото не може да се пренебрегне недемократичният стил на управлението Борисов - Цветанов в продължение на почти четири години.

- Борбата кой да е българският еврокомисар и спряганите имена на Кристалина Георгиева и Станишев до каква степен може да нажежат политическия климат у нас, а и да навредят на българските възможности?

- Кампанията срещу Станишев прилича на „преграден барабанен огън“: страхуват се от неговите възможности, тъкмо от това, че е силна кандидатура и ако допринесе с нещо за България, неизбежно ще носи и актив на своята партия. Кандидатурата на Кристалина Георгиева е по-неутрална въпреки спекулациите за нейни политически предпочитания; не мисля, че тя може да нажежи политическия климат. Въпросът е да се вземе рационално решение, а в обстановката на остра конфронтация това е трудно, за да не кажа невъзможно.

- Очаквате ли нови политически играчи или ново пренареждане на старите за изборите, договорени засега на 5 октомври?

- Народното събрание, което ще изберем на 5 октомври, няма да е същото - нито по отношение на политическите партии, нито по отношение на техните депутати. И най-важното, ще се промени политическият климат, в който ще работят. 

(в. Преса, печатно издание, брой 182 (888) от 08 юли 2014)