15689 | 11 юли 2014 | 09:31
От няколко дни сте в България, г-жо Мозер. Посрещна ви ужасната градушка в София, а успяхте ли вече да усетите политическата буря, която напоследък тресе страната?
- Преживях природното бедствие, но то, както се видя - минава и заминава. В политиката ни обаче бедствието е по-ужасно. Информирана съм за всичко, което става в страната. Откакто преди дни си дойдох от САЩ, почти всички ми казват едно и също: никога у нас не е било толкова зле, колкото сега.
Не съм съгласна, все пак съм преживяла тук кризата през 1996-1997 година, да не говорим за 1991-ва и 1992-ра, когато магазините бяха празни. Но хората днес са така негативно настроени може би заради очакванията си да живеят по-добре в държава, която от няколко години е членка на Европейския съюз. Нещата при нас вървят трудно, защото много се краде и това не може да доведе до нищо добро. Корупцията е навсякъде, тя унищожава и опорочава реформите. Не може обаче да се говори, че нещата от 20 години са същите.
- А има ли нещо, което за вас е вече видяно?
- И в Америка нещата не са толкова лесни. Там обаче не би могло да ти кажат, че ще дойдат да ти сложат прозорци след градушка чак след 1 или 2 седмици. Като тук, както сега отговарят на мои приятелки. Това е ужасно, дори не го разбирам!
Има и друго - продължава да ни липсва хоризонтът напред. Правим планове най-много за мандат, за 4-5 години напред. Какво са 5 години в енергийната политика, тя трябва да е поне за 15-20 години, да е дългосрочна. Тъжно е, че и днес се повдигат същите въпроси, които се повдигаха и вчера, и онзи ден, и преди 10-20 години - здравна реформа, бюджетите. Чува се едно и също - в здравната каса няма контрол. Как е възможно това, абсурдно е! Да не говорим, че в България продължава да няма коалиционна култура.
- Защо я няма, г-жо Мозер? Думата коалиция дори се смята за мръсна дума.
- Коалиционната ни култура е пълна трагедия. Защото политическият егоизъм в България изигра лоша шега на много партии и организации. За съжаление той продължава. От Реформаторския блок например се държат надменно с нас - земеделците, не искат да разговарят. Питам - в коя демократична държава не се сяда поне на масата за разговори? Може да не си съгласен, но поне изслушай, чуй мнението на другите. И резултатите от евроизборите са плачевни в това отношение за реформаторите.
- Защо от Реформаторския блок не искат да разговарят с вас, земеделците? Преди тичахте в една писта със СДС, управлявахте заедно в ОДС?
- Да, така е. Но когато се опитваш да се свържеш с тях и те не ти отговарят - какво можеш да направиш? Освен да отидеш сам и да почукаш на вратата им. За съжаление обаче виждаш, че насила хубост не става. Е, какво направиха в Реформаторския блок, като се събраха толкова партии в него - имат само един депутат в Европарламента. И това било успех! Както виждате, и БСП много загуби. Но това, което сега става в тази партия, трябваше да се случи отдавна, още в началото на 90-те.
- Какво имате предвид?
- Имаше хора, които от доста време се опитваха да я реформират. Не забравяйте, че само БКП от страните в Източния блок не се разпусна, тя само се преименува в социалистическа.
Важното сега е, че все пак там има сътресения, социалистите може и да поумнеят, защото в БСП има и немалко интелигентни хора, но нито един от тях досега не е успял да премине през рубикона. Сега всички говорят, че Станишев е причината за разбитото положение на БСП. Аз обаче не смятам, че една птичка може да направи пролет. Около себе си той има доста хора, те защо мълчаха през годините?
- Как разчитате хода на Георги Първанов след създаването на партията му АБВ?
- Дано тази партия да успее да замести по някакъв начин БСП. Навремето малко илюзорно смятах Първанов за единствения реформиран социалист, но след това като президент той ме разочарова, защото нищо особено не направи като държавен глава. Той обаче е интелигентен човек с чувство за хумор. Вярвам, че винаги има надежда в хора, които имат чувство за хумор. Фанатиците, каквито в БСП не са малко, го нямат. Дано там да надделеят хората с малко повече разум, обективност и чувство за хумор.
- Вие виждате ли такива?
- Първанов е един от тях, макар вече да не членува в БСП. Към него бих прибавила конституционалиста Георги Близнашки. Била съм в една делегация с Янаки Стоилов, много интелигентно и почтено момче. Винаги съм му казвала какво мисля, а той - онова, което той смята за добре. И никога не сме се карали двамата. Винаги съм се разбирала и с Румен Овчаров - много интелигентен и с добро чувство за хумор. Фактически трето поколение висшист в неговото семейство. С Михаил Миков също съм в добри отношения
- Говорехте за коалиции, вие самата сте участвали в управлението на коалицията ОДС, как тогава успяхте да запазите добрия тон?
- Народен съюз беше единствената свястна коалиция - в нея влизаха нашият БЗНС-Народен съюз (сега името му е Обединени земеделци) и Демократическата партия на Стефан Савов, Бог да го прости. Тя беше почтена коалиция, която се държеше много коректно, нямаше извиване на ръце. Е, макар в голямото ОДС да не са се държали добре с нас и ние с г-н Савов изгълтахме доста гущери тогава, както се казва, но успяхме да работим съвместно. Савов често казваше - ние имаме принципи и ги спазваме, без да гледаме на дребните лични отношения. Ние двамата с него сме „гълтали много гущери“, както се казва, но сме работили и успяхме доста да направим за демокрацията.
- Кое пречи на нашите политици да седнат на една маса и да разговарят за България?
- Е-е, това е много трудно, защото егоизмът им не дава възможност да го направят. Моментът е много критичен и трябва да има някакво национално единство за спасение на България. Затова обаче ни пречи омразата. Интелигентни хора има и отляво, има и отдясно.
- Но нещо липсва, кое е то?
- В нашия политически живот ние дори не се познаваме едни други. Когато политик седне на маса за разговори, той може да чуе и друго мнение, може да разшири кръгозора си. Да, ама не става и не става. Казал го е още Иречек, че българите все работят един против друг. Няма да се уморя да повтарям едно и също: работете един за друг, а не един против друг. Но това си е българска болест. Не може да градиш, като същевременно рушиш. Та, най-големите вреди на нашия Земеделския съюз са нанесени от хора вътре, които се поддадоха на внушения. Всяко нещо трябва да има някакви морални граници, но за морал в политиката напоследък никой не говори. Защото за него не се плаща в брой! Плаща се обаче с друго - с липсата на доверие. И затова сме на тоя хал.
- А какво мислите за разнобоя в Реформаторския блок по повод отношението към ГЕРБ, едните са „за“ общи действия с тях, а другите са „против“?
- Думите на Борисов: „Ние сами ще се явяваме, нямаме нужда от никого“, не са политическо отношение към проблема. Демокрацията значи да привличаш, а не да отблъскваш. За жалост и Борисов се почувства голям и велик, а това никога не е добре за който и да е политик. Той губи обективността си и прави грешки. Наполеон е бил политически творец и феномен, докато не е решил да става император и да сложи корона на главата си, имитирайки така римските императори. Оттам нататък е започнало свличането му...
- Да не би да намеквате за Борисов, който се кани пак да дойде на власт?
- Борисов наистина се мъчи да сложи пак короната на главата си. Ние го подкрепихме на изборите, сега също, защото не бива да се отрича всичко, което той направи по време на своето управление. У нас трудно се приема истината, винаги отричаме другия, ако не е от нашата партия. Това е пагубно за България.
- България обречена ли е на коалиционно управление?
- Би трябвало да се търсят всички възможности за коалиция, особено сега. В такива моменти е необходимо да се търси съгласие с другите сродни формации, които са в Народната партия. А те какво правеха - говореха един против друг постоянно и резултатите го показаха. Никой не иска да залага на хора, които със злоба се отнасят към когото и да е, най-вече към свои. България наистина е обречена на коалиционно управление. И в това няма нищо лошо.
- Политиците у нас, макар и плахо засега, започнаха да пият публично кафе. Ето, в Кърджали това направиха Борисов и Местан. Виждате ли отворена вратата на ДПС?
- ДПС наистина е важен фактор в политическия живот на България и ще си остане такъв фактор. Те имат и много дисциплиниран електорат, който рядко бърка бюлетините. Докато нашите хора често пъти го правят, все нещо не са разбрали... В едно управление, когато имаш коалиционни партньори, трябва да се научиш да делиш властта, защото тя никога не бива да бъде в ръцете на един. Това е грешно, дори порочно, а понякога пагубно. А кафето наистина сближава.
- Историята говори - много от хората, като видят власт, се променят, защо?
- Още Александър Стамболийски го е казал: „Аз все съм предполагал, че властта покварява хората, но се надявах това да не е толкова бързо. Уви, за жалост, е така.“ Признавам си, че доста по-късно разбрах как хора около мен са злоупотребявали с възможностите, които властта им е давала. Никой обаче от тези, които са им давали рушвети, не е дошъл при мене да ми каже това.
- Трябва ли да пият по-често кафета политиците?
- Няма да забравя как преди години в парламента веднъж Андрей Луканов - Бог да го прости, дойде при мен да разговаря и ми рече: „Защо някой ден да не седнем и да изпием по едно кафе, но ще ви разрешат ли?“ Намерил кого да пита! Как ще питам някого дали мога да пия кафе? Никога обаче не успяхме да седнем с Луканов, защото го убиха...
- Защо българските политици нямат смелостта да признават направеното от другия и все търсят конфронтацията?
- Политиците ни са много големи политически егоисти. Те не искат да делят нищо, искат всичко да бъде за тях. Така обаче не става - в една държава, ако искаш да имаш доверието на хората, трябва да ги приобщаваш. Това важи и за политическите ти врагове. В България не ценим хората, които имаме. Често се приказват какви ли не неща за тях. За мен например говореха, че покойният ми вече съпруг е резидент на ЦРУ. Той се надсмиваше на подобна теза и един ден му казах: „Хубаво, ако си резидент, къде са парите?“ А той през смях ми отвърна: „Тайна.“ Чарлз имаше хубаво чувство за хумор и беше един прекрасен човек, който днес много ми липсва. Но това е животът.
(в. Преса, печатно издание, брой 185(891) от 11 юли 2014)
Мобилна верси
RSS
