31098 | 3 май 2012 | 17:24
- Г-жо Кунева, позволете да ви цитирам заглавия от пресата: „ДСБ в София се разпада“ или „ДСБ - вълна от напускащи“. Чувствате ли вина, когато ги четете? Бегълците от Иван Костов се насочват към вас.
- Ако ДСБ се разпада, което според мен е малко пресилено твърдение, то как мога аз да имам вина - нито съм лидер на тази партия, нито дори неин редови член? Знам, че се разпространяват грозни твърдения, според които примамвам хора от различни партии с обещание за бляскава кариера. „България на гражданите“ е с потенциала на перспективен проект. Затова и поражда надежда, но и страх в противниците му. Но ние никого не сме канили, вербували, на никого нищо не сме обещавали. А това, че десни хора се насочват към нас, е естествено, защото това е средата им.
- Имате ли доверие на политически номади? Те биха могли и вас да предадат.
- Непонятна ми е злобата, особено насочена към младите. „Политически номади“, „мишки, които напускат кораба“, „кариеристи“, „предатели“ - всичко това са термини от евтин речник, който не споделям. Имам доверие в конкретни хора и вярвам, че те ще го оправдаят. Ако под „политически номади“ имате предвид хора като Петър Николов и Христо Ангеличин, то мога да бъда доволна, че избраха да работят за „България на гражданите“. Те имат ценности, квалификация, култура и енергия. Ако търсеха не кауза, а бърза кариера, уверявам ви, от ГЕРБ щяха да ги приемат веднага.
- Как ще гарантирате, че „България на гражданите“ няма да стане поредната лидерска партия, поредният личен проект?
- „България на гражданите“ се роди в изборната нощ. Зад мен застана „гръбнакът на нацията“. Сега, когато пътувам в страната, за да благодаря на тези близо половин милион българи, отново и отново намирам доказателства, че това са активни хора, които искат сами да решават проблемите, а не да чакат друг да го направи. Те не искат месия или момчето с тъмните очила. Ето това е гаранцията, че „България на гражданите“ не е поредната лидерска партия.
Да, аз съм позната, Даниел Вълчев - също. Имаме политически опит, но при нас идват и много млади хора. Помните ли големия митинг на Орлов мост преди първите демократични избори?
- Кой не го помни…
- На Орлов мост бяха един милион души. Моята цел е те да намерят своята алтернатива. Нека първо те, активните, смелите, лидерите да посмеят да тръгнат, а после да дойдат още. Вярвам в тях. Няма да бъда популист заради популярност. Колкото разпознаят себе си, надеждите си и работата си - толкова. Но да са истински.
- Социолозите предричат, че ще влезете в следващия парламент. Пораждате вероятно ревност, завист...
- Това е последното, което ми прави впечатление. Ако имам врагове, защото искам да върна доверието на хората в политиката - така да бъде. Ще ги преодолея. Ще работя с увереност и смирение за голямата задача пред нас.
- Все пак - кой се страхува от вас? Десните, защото им вземате избиратели? ГЕРБ, защото ги критикувате?
- По-лесно е да отговоря кой не се страхува…
В последните години лидерите превърнаха партиите във фирми, да не кажа в синдикати, познати ни от филмите за Америка от 30-те години на миналия век. Трета година имаме безпринципни коалиции - първо с „Атака“, после с уж независими депутати, които обаче получават партийната си субсидия от 17 хиляди лева всеки месец. Правителството получи подкрепа и от ДПС за приватизационната си политика, например за Булгартабак.
Естествено, че като алтернатива на ГЕРБ „България на гражданите“ е заплаха за управляващите, за БСП и ДПС - също не сме удобни. Но нека си правят коалициите - явни или не - хората усещат подмяната.
- Докога вие, г-жо Кунева, ще бягате от въпроса за бъдещи коалиционни партньори? Ако се окажете в ролята на балансьор, както ви предричат социологическите проучвания, ще трябва да направите избор.
- Нека не трасираме пътя на измамата и на следващите избори, казвайки кой кое място ще заеме в парламента. Така, както се трасира пътят на измамата на президентските избори и кражбата на гласове стана лесна за преглъщане. Наскоро си припомних едно изречение на Радой Ралин: „От политиката си отидоха отвратените и останаха отвратителните.“ Това не бива да допускаме повече. Затова казах - искам да бъда гласът на хората, а не да разпределям техните гласове в коалиции. Не може да се държиш с тях като с крепостни. Всички, които са с мен, са алтернативата. Ако щете, „България на гражданите“ е и културен проект.
- Хората в България имат и конкретни проблеми. Какво ви споделят, докато пътувате, и какви решения предлагате?
- Работа. Тя е равна на себеуважението. Имаме нарастваща безработица, която е над средната за Европа. Имаме и най-високата безработица сред младежта в ЕС.
- В Европа процентът също е небивало висок.
- Но ЕК взема спешни мерки - само по една от тях се предвиждат няколко милиона евро за създаването на схеми за т.нар. гаранция за младежта.
- Какво означава това?
- Да се гарантира, че до четири месеца след като напуснат училище, младежите постъпват на работа или продължават своето образование, обучение. Търсим ли начин да получим финансиране по тази програма? Вместо това парите за образование са намалени с 1% от БВП. Значи ние казваме - това не е приоритет за България. В новата бюджетна рамка на ЕС - от 2013 до 2020 г. приоритетно ще се отпускат средства за образование, наука, иновации, не толкова за иначе нужните магистрали.
- Но пътищата ни са в плачевно състояние.
- Да, правим пътища. Така и трябва, особено ако са качествени и на добра цена. Но трябва план. Какво като построим Дунав мост 2 два месеца предсрочно?
- Да не би да имаме път до него?
Друг проблем са условията за бизнес. Управляващите нанесоха саблен удар на средния и дребния бизнес, поставиха немислими условия пред малкия производител. За сметка на доверени олигарси. Бизнесмен, който дължи заплати на работниците си, при това е осъден от тях, се озовава на бизнес форум в Катар с цялата си фамилия като част от делегация водена от премиера?! Това е двойният стандарт. За „Лукойл“ имаше вратичка в закона. Но сега ще ударим производителите на полиетиленови торбички с непосилни такси, вместо да намерим решение в рециклирането.
- Докато партията ви не е официално създадена, хората гадаят програмата ви и решенията, които предлагате. Говори се впрочем, че бавите старта, за да получавате парите от участието си в борда на банка „Париба“.
- Пълни глупости. Няма пречка да си част от борд и да бъдеш член на партия. У нас тези обвинения издават комплекси, че бизнес и компания не са чисти занятия. А в Европа е обратното. Вижте биографията на Марио Монти, например. Винаги информирам комисията какви са професионалните ми ангажименти, имам всички възможни одобрения от колежа на комисарите и от генералния секретариат.
Чест е да бъдеш член на борда на банка, която е мотор на икономиката в страната си, а и в Европа. Ще се радвам, ако други български политици са поканени в престижни бордове, където репутацията е всичко.
- Миналата седмица и Яне Янев ви обвини, че криете доходи, че сте лобирали за заем от Париба за АЕЦ „Белене”…
- …и в изнесеното са верни две неща - че се казвам Меглена Кунева, ако не сбъркат да го напишат „Миглена“, и че има Национална банка на Париж. Бордът не обсъжда заеми, обсъжда политики, рисковете, кризата. Много се издават през подобни акции. Наистина ли смятат, че някоя европейска банка може да даде заем през лично лобиране? Така става у нас. Премиерът вдига телефона и банката плаща. Ако не беше ужасяващо вярно като мислене, щеше да е смешно по байганьовски. Освен „Бай Ганьо прави избори“ имаме и нова глава днес - „Бай Ганьо управлява банка“.
- Ядосана сте, но нападките срещу вас няма са спрат. Обикновено хората си казват – явно тук има нещо.
- Наясно съм, че 1-2% ще си кажат, че вероятно има проблем. На това разчитат хора, които няма как да измислят светлото си минало, защото то е тъмно, и няма как да направят светло бъдещето на хората, защото са некомпетентни.
- Събрахте опит в политиката. Кажете - доколко личните отношения влияят върху политическите решения? Вие например простихте ли на Бойко Борисов неслучилото ви се второ еврокомисарство?
- Разбрах мисленето му и той постъпи според себе си, според собствените си представи. Г-н Борисов каза, че иска ГЕРБ да има свой комисар. Аз съм била и съм твърде независима за такъв политически вкус. Работя на основата на партньорство, а не на субординация. Станах еврокомисар затова, защото бях подготвена и 60% от хората подкрепяха този избор. Не бях парашутист. Единствената ми молба беше, ако искаш да представяш новия комисар в лицето на г-жа Румяна Желева, няма смисъл да убиваш предишния. Лошо е за страната.
Моята съвест е чиста и моите отношения са абсолютно хладнокръвни. Никога не ми е замъглявал разума елемент на лично отношение, каквото и без това нямам. Аз преценявам господин Борисов не към юни 2009 г., а ден след ден, откакто взе властта. Честно казано, очаквах от него повече.
- Очаквате ли от НДСВ да ви простят някой ден, че ги изоставихте? Това е партията, която ви даде възможност за политическа кариера.
- Аз имам отлични отношения с колегите си.
- Вероятно не с всички.
- Има един или двама, които не виждат бъдеще за себе си с излизането ми от орбитата на НДСВ. Аз казах откровено: задача на всеки политик е да представлява хората. Тези 15%, които гласуваха за мен, ме задължават. В тях са и симпатизантите на НДСВ. И ще продължа да градя отношения, среда, реалност, които те подкрепят.
Аз нямам стила на г-н Борисов, който също излезе от тази партия, и никога няма да хвърля камък срещу НДСВ. Както няма да хвърля камък и върху симпатизантите на Синята коалиция. Това е нелогично и братоубийствено.
Признателна съм на НДСВ за подкрепата на президентските избори. От моя страна нищо хубаво не е забравено, само лошите думи за забравени.
- Съпругът ви подкрепя ли ви? Как му съобщихте, че ще правите партия?
- Не съм му съобщила. Но човек, който иска да види свободата в икономиката и в живота, който не смята, че от картофите може да се направи индустрия, която да привлича младите, ще ме подкрепи без съмнение.
Мобилна верси
RSS
