29784 | 22 юли 2014 | 15:25

Москва ще продължи да залага на личности като Сидеров

Митинг на привърженици на „Атака“ пред посолството на САЩ в София през януари 2014 г.

Волен Сидеров бойкотира финалните заседания на 42-рото народно събрание, но продължи да извлича дивиденти от депутатския си статут. Той бе избран да оглави за втори мандат една от комисиите на Интерпарламентарната асамблея по православие (ИПАП) по време на годишната й сесия в Москва. Стигна дотук, след като пленарното мнозинство в последните два парламента му осигури поста на председател на българската делегация в ИПАП - без много да му мислят, го направиха лице на българския парламентаризъм в православния свят. Може би това бе част от благодарността им за „мълчаливата му подкрепа“ към поредните управляващи?!

В ИПАП членуват само действащи депутати и понеже сесията се случи във време, когато вече беше известно, че сегашният парламент има не повече от месец живот, Сидеров почтено трябваше да си даде отвод. Но той остана в ИПАП - поне до идното лято, когато е следващата генерална сесия с правомощие да гласува промени в комисиите. Така в промеждутъка на провала си за Европарламента през май и пред неясната перспектива дали ще влезе в следващото Народно събрание, Сидеров предвидливо се подсигури с възможност за официални междупарламентарни изяви в близката година. Лидерът на „Атака“ е необикновено явление в многопартийната ни действителност. Единствен той превърна православието в политически инструмент и поради липса на идеологическа конкуренция претендира за монопол: „Атака“ е единствената партия в България, защитаваща православието не само на думи, но и на дело“ - думите са на Слави Бинев в битността му на евродепутат от „Атака“ през 2009 г., но това е рефрен, който звучи още от създаването на партията.

Защитата винаги
предполага външен враг

и Сидеров отстоява православието чрез отрицание - било на „силния ислям“, било на „европедерастията“. Така създава един войнстващ антиобраз на православието, свеждайки го до атрибут на ултранационализма. А това няма нищо общо с православието като универсална ценност и начин на живот, заличаващ границата между „свои“ и „чужди“, проповядващ любов дори към враговете. Последното малко впечатлява западните демокрации. В идеологии като Сидеровата те намират единствено оправдание на своите страхове от православието и аргумент за поредната си критика към страните, в които то доминира. Колкото до думите и делата, Сидеров отдавна е доказал, че действа като селския поп от поговорката: „Не ме гледай какво върша, а ме слушай какво говоря.“ Между действията и „православната“ му риторика

често има груби
несъответствия

граничещи с кощунство. Като например митинга, който през март свика в първия ден от Великия пост или тиражираните от издателството му книги за Ванга, Петър Дънов и ясновидката Вера Кочовска - все феномени, отречени от православната църква. „Атака“ настоява за възстановяване на смъртното наказание при най-тежките криминални деяния, макар че християнството отрича тази форма на „справедливост“, защото само Бог дарява и отнема живота и т.н. и т.н. ИПАП е създадена по инициатива на гръцкия парламент през 1993 г. и сред основните й задачи е да издига ролята на православието в Европейския съюз, да способства чрез обединяващия му дух за преодоляване на националистическите и религиозните противоречия, да се защитават малцинствата. Тезите на „Атака“ са полюсно противоположни на целите на ИПАП, които отстоява проевропейската й част; те обаче са очебийно сходни с руските ментори на организацията. Едните се опитват да обединяват чрез православието, другите - да разделят чрез него.

Официална Москва, всевъзможни неправителствени фондове и влиятелни интелектуалци противопоставят православието на евроатлантизма. Кремъл възражда имперската си амбиция на обединител и страж на православието, което се мисли не като общоевропейска ценност, а единствено в неговия руски контекст, т.е. православието, което не е свързано с Русия и нейната патриаршия, не е автентично. Затова се неглижира членството в ЕС на трите страни с православно изповедание - Гърция, Румъния и България, а 

самият съюз е
сатанизиран

като източник на разврат и антихристиянски ценности - сякаш в Европа мислят единствено и само как да легализират еднополовите бракове?! Но удобно се мълчи например, че редица европейски страни, включително и България, не са легализирали сурогатното майчинство, докато в Русия, Украйна и Казахстан „утробата под наем“ е регламентирана от закона платена услуга. В края на юни на конференция в Молдова близкият до Кремъл проф. Валерий Алексеев, председател на фонда „Единство на православните народи“ и съветник на ИПАП, заяви, че на православието в Европейския съюз се отрежда мястото на бедния роднина и че православните в Украйна, които не признават Руската патриаршия, са манипулирани от САЩ и от гръкофилски симпатизанти. Естествено, пропуска се, че православните църкви в ЕС получават финанси по много европроекти.

Върху този двоен стандарт Волен Сидеров гради и своя „православен“ антиевропеизъм, превръщайки го в една от изявите на русофилските си претенции. Дори финалният предизборен концерт на партията му през май с участието на видни руски изпълнители мина под мотото „Атака“ е за християнски ценности и е против санкциите срещу Русия.“ Несъмнено националистическият лидер е наясно, че с такъв лозунг няма да спечели голям електорат у нас, но го използва, за да бъде разпознаваем

от стратезите на североизток

от България. Затова и на различни форуми, включително на организирани от ИПАП, изпъква пред колегите си от други европейски парламенти като пламенен критик на евроатлантизма и ревностен защитник на Русия, която според него възражда православието за ужас на западния свят. „Европейският съюз е чудовище, а България може да има и друго бъдеще“, смята Сидеров, визирайки Евроазиатския съюз на Путин, който въпреки уверенията на официален Кремъл, че търси конструктивен политико-икономически диалог с ЕС, според анализаторите цели бавното му разграждане и засилването на руското влияние в Стария континент... „Нас ни поддържа проруската пета колона в Европа - това са европейски интелектуалци, които искат да укрепят своята идентичност“, заяви през април А. Дугин, който е гуру на руското евразийство и все по-често говори за „православно евразийство“. Според него то вече се е проявило в руската защита на Донецк...

Дугин бе виден гост на Виенския форум през юни, обединил европейски националисти за спасяването на Европа от либерализма и гей лобитата. Организира го Константин Малофеев, един от приближените олигарси на руския патриарх, а сред участниците бе и Волен Сидеров. Някои евролидери бяха доста разтревожени и го нарекоха Черен интернационал. Не знам дали според съидейниците на Дугин лидерът на „Атака“ отговаря на категорията „интелектуалци“, но идеално се вписва в зададената матрица на „проруската пета колона в Европа“. Затова, независимо какви са резултатите от изборите у нас, Москва ще продължава своята православна солидарност към Сидеров под най-разнообразни форми. Личности като него винаги ще намерят място в геополитическите стратегии на Русия. Те са удобна маша, с която често може да се разрива огънят на евроскептицизма и да се ерозира евроцентризмът. Или най-малкото да създава постоянни дразнители на ЕС отвътре. Те винаги ще дават повод общността да изглежда нестабилна.