29696 | 24 юли 2014 | 15:57

Трябва да подкрепим единния Европейски банков съюз

На снимката - новата сграда на Европейската централна банка във Франкфурт. Банката запази основната си лихва през юли от 0,15%.

Банковата тема в момента е горещ картоф, не по-малко горещ от политическата какофония, на която сме свидетели от дълго време. До голяма степен изглежда, че единствената тема, която свързва политическите партии, е тази за членство на България в Европейския банков съюз в далечнаперспектива.

В момента изрично трябва да се подчертае обаче, че като такъв Европейският банков съюз все още е в процес на първоначално изграждане. Според мен политически много по-отговорна е тезата да се включим в самия процес на изграждане, отколкото

псевдотактическата позиция на изчакване

Видяхме докъде води изчакването, а именно нещо като това да си направиш застраховка срещу градушка, когато градушката ти е отвяла покрива на къщата. Не става! Нашето вечно изчакване ни струва прекалено скъпо и именно то е в основата на лошото състояние на публичните финанси, но тях ще ги оставим настрана.

На 15 април тази година Европейската комисия съобщи: „Днес Европейският парламент прие три текста, за да приключи правната рамка, която укрепва банковия съюз. Благодарение на усърдната работа на юристите ние превърнахме идеята за банковия съюз

в реалност за по-малко от две години

Мишел Барние, комисар по вътрешния пазар и услугите на ЕС, представи комюнике.„Банковият съюз завършва икономическия и паричен съюз и гарантира на данъкоплатците, че няма повече да плащат сметката на проблемни банки.“ Нарочно цитирам тези думи, защото според мен те най-кратко описват какви ще бъдат ползите за България, ако наистина желаем пълно европейско приобщаване. И така трите основни документа, които бяха приети в Европейския парламент, са: директивата, която засяга реструктурирането и решаването на проблемна банка, Единният механизъм за справяне с проблемна банка и директивата за депозитно застраховане. Реструктурирането на проблемна банка в рамките на европейската директива засяга не само големите банки, но и големите инвестиционни компании. Според нея всички банки, които попадат в обхвата на наблюдение, трябва да разработят кризисен план и

план за възстановяване в ситуация на финансово затруднение

От друга страна, надзорните органи трябва да са готови с план за възстановяване на проблемна банка без ангажиране на средства на данъкоплатците. На надзорните органи в рамките на този механизъм се гласуват правомощия и финансова мощ, чрез които проблемна финансова институция трябва да бъде предпазена от фалит. От началото на 2016 г. в рамките на тези правомощия е включен и Единният фонд за справяне с проблемни банки. Този фонд ще набере финансова мощ от вноски, които трябва да направят банките. Има фиксирано ниво на финансова мощ, което фондът трябва да достигне в рамките на следващите осем години. По решение на управителния съвет в случай на необходимост фондът може да емитира и облигации. Казано с други думи, търговските банки ще плащат премийни вноски във фонда за намиране на решение с частен капитал, в случай че възникне проблемна банка.

Към настоящия момент има национални фондове за интервенция в случай на възникване на проблемна банка, създадени от държавите, спадащи към еврозоната. След 2016 г. натрупаните средства ще бъдат трансферирани към Паневропейския фонд. Този механизъм изглежда, че ще бъде изключително ефективен, тъй като европейските банки, които имат системно значение за цялата банкова система на Стария континент, няма да бъдат по финансовите сили на нито една държава, в случай че изпаднат във финансови затруднения. Единният механизъм за справяне с проблемни банки ще бъде в допълнение към Единния надзорен механизъм.

Отново идеята е

силен надзор и минимални разходи

за данъкоплатците в случай на проблемна банка. Единният надзорен механизъм става задължителен за всички държави, включени в еврозоната. Формално погледнато, механизмът за начина, по който ще бъде третирана проблемна банка, започва с нотификация от страна на Европейската централна банка към националните надзорни органи и Европейската комисия. Да,

наистина се губинезависимостта

на надзорните банкови органи в дадена държава, но от друга страна, достъпът до огромен финансов ресурс, а също така и неангажирането на средства на данъкоплатците за решаване на проблемна банка правят такова включване безспорно.

Директивата за депозитно застраховане гарантира, че всички суми до 100 000 евро ще бъдат застраховани във всяка държава членка. Според директивата във всички фондове за депозитно застраховане трябва да бъдат натрупани поне 0,8% от всички застраховани депозити в рамките на следващите 10 години. Според предварителна оценка това е сума около 55 млрд. евро. Ако трябва да обобщим, прекият разход за банките, като разходи към Фонда за решаване на проблемна банка и депозитното застраховане, сумата по всяка вероятност за следващите десет години ще надхвърли значително 100 млрд. евро. Тозиразход за банките неминуемо ще бъде прехвърлен към банковите клиенти. Затягането на надзорните механизми

ще гарантира сигурност в системата

но трябва да се знае, че повече сигурност означава повече разходи и по-скъпи банкови услуги.

България направи своя правилен проевропейски избор. Считам, че на първото парламентарно заседание в новия парламент трябва да се гласува политическа декларация, на базата на която всички политически партии да подкрепят новата обединителна цел на държавата, и тя е: „България - член на еврозоната“. Разработването на подробна пътна карта неминуемо ще наложи и реформирането на почти всички сектори. Като част от тази пътна карта е и участието на държавата ни в Единния банков надзор.

В период на турболенции от всякакво естество се надявам, че българският народ започва да разбира колко е важно за цялата нация в името на просперитета Ӝ активно поведение за приобщаване към еврозоната. Платихме цената на изчакването, и то многократно. Идва ред на активността в името на просперитета.