26397 | 4 авг. 2014 | 08:22
Хиляда години след епичното сражение на цар Самуил срещу Византия край Беласица нито един български държавник или политик не сведе глава пред паметта на убитите, пленени и ослепени български воини. Нямаше и минута мълчание в парламента. Но не поради липса на кворум. За една година премиерът Орешарски, който оглави Националния инициативен комитет за 1000 г. от Беласишката епопея и смъртта на цар Самуил, не предприе абсолютно нищо, за да напомни на българите за двата юбилея. Не беше планирал дори държавни церемонии на 29 юли, когато е годишнината от Беласишката битка. Добре че председателят на БАН - акад. Стефан Воденичаров, който му е заместник в националния комитет, успя в последния момент да организира поклонение по местата, свързани с драматичните събития от 1014 г. Около 50 души измиха лицето на цялата нация во главе с нейния управленски елит. Без държавни почести, без тържествена заря-проверка. Позорно, кощунствено, непростимо. Сякаш Самуил и армията му са се сражавали за друга държава, а не за тази, която и тогава са наричали България?!
Премиерът в оставка се оказа индиферентен към родната ни история. Но къде изчезна президентът, който иначе е съпричастен към исторически годишнини? Нима в края на юли Плевнелиев не можа да изпрати поне венец на мемориала „Самуилова крепост“ край Петрич? Тази неангажираност тъжно контрастира с неговия ентусиазъм България да участва в общоевропейските чествания на 100 г. от началото на Първата световна война, при все че страната ни се включва в нея едва през есента на 1915 г. Даже покани представител на британската корона и през април заедно се поклониха на английското военно гробище в Пловдив. Изглежда че за съвременния ни държавен глава 1000-годишнината на неговия предшественик от Средновековието не носи никакви европейски активи. Ако държавите на Меркел, Оланд или Елизабет II бяха съпричастни към битката при Беласица, както към Вердюн и Сома преди век, Плевнелиев да е оглавил и възпоминанията на Самуил. А точно той можеше по европейски да събере край Беласица колегите си от Гърция и Македония - та нали и тази битка е част от общата ни история?
По всичко личи, че държавното безхаберие и политическото злободневие ще опозорят и 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил, която е на 6 октомври. Тогава се пада първият ден след извънредните парламентарни избори и политиците ни ще са вторачени в себе си, пресмятайки депутатските места. Самуил не им влиза в сметките. Те ще останат все така слепи за националната ни памет - по-слепи от ослепените Самуилови воини. Как да очакваме, че те отговорно може да мислят и действат за настоящето и бъдещето на България, след като безотговорно забравят миналото й?!
Мобилна верси
RSS
