21988 | 19 авг. 2014 | 10:00

Криптата най-сетне става музей за християнско изкуство. Ще понесе ли това Светият синод?

На снимката - Криптата. Малко места у нас привличат българи и чужди туристи с толкова достолепие и красота.

Най-големият православен храм на България е ничий. Поне според законодателството. „Св. Александър Невски“, който е изграден преди 102 години и осветен преди близо 90 години, няма нотариален акт. Заветният документ все още се издирва, а последните две правителства се опитаха да решат казуса възможно най-благоприятно за Българската православна църква (БПЦ).

Предложи се катедралата да бъде обявена за държавна собственост и да бъде предоставена на Светия синод за вечни времена. Втората идея предвиждаше т. нар. констативен нотариален акт – свидетели формално да удостоверят пред нотариус общоизвестния факт, че сградата винаги е използвана за богослужебни нужди от БПЦ и така да бъде издаден документ за собственост. Държавата възнамеряваше добронамерено да поеме и таксите, които възлизат на 15-20 хиляди лв., а клирът, както винаги, се направи на беден.

Синодът упълномощи Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет да преговаря от негово име с държавата за собствеността върху храма и 1/3 от подземието му, което се ползва за църковни нужди. Така Църквата де факто призна, че няма претенции към останалите 2/3 от подземието - там от половин век насам е представена

най-прочутата колекция

от православни икони у нас, по-известна като Криптата. Тя е към Националната художествена галерия (НХГ) и Министерството на културата. Част от храмовото духовен- ство и някои митрополити обаче започнаха да настояват, че заедно с катедралата и Криптата трябва да стане църковна собственост. Най-неочаквано и самият Синод в началото на юли смени позицията си и изпрати писмо до тогавашния министър на културата Петър Стоянович - БПЦ настоя да получи и Криптата, а НХГ да й плаща наем за иконната сбирка. Заговори се, че това било следствие от бурната поява на уж болния митрополит Николай на едно от последните заседания през лятната синодална сесия. Владиката императивно изискал БПЦ да се бори за връщането на целия „Св. Ал. Невски“. Напразно някои по-възрастни митрополити се опитали да го укротят с аргумента, че църквата няма средства за поддържането на целия храм...

Всъщност амбицията на Пловдивския митрополит не е лишена от логика: БПЦ има основание да получи собствеността върху целия храм, а не да я дели в известна степен с държавата. Особено ако реши да обогати Криптата с експонати от подведомствения си Църковен музей, който тъне в безхаберие и забвение. Реставраторите на НХГ неведнъж са спасявали разпадащи се старинни икони от синодалната „колекция“. Но владишки афинитет към църковното изкуство няма. Има дългосрочни апетити към Криптата, които очевидно негласно обединяват интересите на храмовото духовенство и на митрополити като Николай Пловдивски. Няма гаранция, че ако Синодът сложи ръка на подземието, няма да принуди държавата да си изнесе иконите, за да го превърне във ВИП параклис за кръщавки и венчавки. Някои от храмовите свещеници негласно практикуват и сега тези треби

за радост на елитни клиенти

макар че Синодът официално ги е забранил, защото „Св. Ал. Невски“ е мемориал. Прицелвайки се в собствеността на Криптата, духовниците просто искат да легализират тази златна мина. От нея без проблем могат да се възползват и началниците им в Синода. Има и прецедент. Премиерът Саксобургготски деактува като държавен имот храм-паметника в Шипка и го подари на Старозагорската митрополия, а владиката Галактион подходи мениджърски и го превърна в хит за мутренски сватби...

14 август 2014 година. Табелка пред Криптата вече упътва към музея за християнско изкуство.

Предстоятелят на „Св. Ал. Невски“ епископ Тихон вече маршрутира иконите на Криптата в новостроящия се български „Лувър“ - там, който искал, да си ги гледал. Той нарече Криптата „атеистически музей на църковното изкуство“, който трябвало да отклонява хората от истинския храм. Недостоен за духовник двоен стандарт, защото и овехтелият Църковен музей на Синода също е учреден преди 1989 г. да съхранява икони. Излиза, че и аналогичните иконни сбирки в православния свят също са „атеистически музеи“. Криптата наистина е създадена от атеистичния режим като „Филиал за старо българско изкуство“ при НХГ и под прикритието на това абстрактно название са експонирани уникални икони и стенописи. Непознати документи от архивите показват, че подземието на „Св. Ал. Невски“ най-често е описвано като „мазе със строителни отпадъци“ - т. е. повече от четвърт век след освещаването на храма то изобщо не е използвано.

Светият синод го предоставя на държавата през 1949 г. с идеята именно в него да се експонират църковни ценности. През 1963 г. директорът на НХГ Николай Шмиргела предлага подземието да стане музей за православно изкуство и пише поредица писма до комунистическите власти срещу варварското им отношение към църковното наследство и нуждата от спешни мерки за неговото опазване. Експозицията е открита през 1965 г. с икони, постъпили в Народния музей преди 1944 г. Половин век по-късно настоящият главен уредник на Криптата доц. Ралица Русева успя да я преименува в съответствие с истинското й предназначение. Утре тя официално ще обяви новия „Музей за християнско изкуство. Крипта храм-паметник „Св. Ал. Невски“. Русева е специалист с международна известност и основателно се стреми да превърне колекцията в най-представителната експозиция на църковното наследство у нас. Криптата пази безценни произведения на православната ни зография от Несебър до Корча (днес в Албания). А с паметниците си от различни области на някогашна Византия конкурира прочутия Византийски музей в Атина. Във фондовете може да се видят и единствените у нас образци на етиопско християнско изкуство от ХVIII в.

Засега държавата удържа на църковните ламтежи за Криптата и дано някое бъдещо правителство куртоазно не я поднесе на тепсия на Синода. Ралица Русева се надява на митрополитското благоразумие храмът и музеят да съжителстват под различна собственост и да си съдействат. Примерът е само на метри от „Св. Ал. Невски“ - новата археологическа експозиция в подземието на древния храм „Св. София“ е общинска собственост. В Криптата са притеснени, че ако под синодален натиск иконната сбирка бъде изнесена, част от първокласните експонати, които са собственост на други музеи, ще изчезнат безвъзвратно. Засега патриарх Неофит

деликатно се опитва да балансира

между държавата и църковните апетити, но не се знае дали няма да бъде притиснат от събратята си, които на всяка цена искат целия „Св. Ал. Невски“. Без да се стесняват, че досега нищо не са направили за неговото опазване. Светият синод изобщо не се кахъри, че стенописите в катедралата са пред разпадане. Те пак са грижа на държавата. Дирекцията по вероизповеданията включи „Св Ал. Невски“ в списъка на националните паметници по програма „Региони в растеж 2015-2020 г.“. Чрез нея храмът може да получи между 3 и 5 милиона евро от ЕС за аварийно реставриране на зографията. И това може да е последният шанс за нейното запазване. Но за да се случи, проблемът със собствеността трябва да е решен - т.е. Синодът да постигне компромис с държавата. Иначе ако продължава да отстоява нехристиянския принцип „Всичко или нищо“, има опасност да остане с едното „нищо“. И „Св. Ал. Невски“ да продължава да е все така ничий.