12406 | 25 авг. 2014 | 15:48

Потребителите вече не могат да покрият дълговете на НЕК за над 3,5 млрд. лв

Големите язовирни стени и вецовете - това е богатството на НЕК, заради което държавата не би позволила компанията да фалира. На снимката - величественият яз. „Белмекен“.

Държавната НЕК се дави в дългове. Около Нова година те са били 3 млрд. лева, сега са над 3,5 млрд. лв. Това са 4,3% от брутния вътрешен продукт на страната. Компанията трябва да бъде спасена, защото ни е неподозирано близка. В мига, в който човек светне лампата, НЕК купува този ток от някоя електроцентрала и го праща на енергото специално за този клиент. В момента без НЕК не могат нито хладилникът, нито телевизорът на хората.

Някой ден през 2015 или 2016 г., когато либерализацията на електроенергийния пазар нахлуе от Европейския съюз в домовете на българите, подобно на полския домат, това изключително положение на компанията навярно ще се промени. Тогава може би различни търговци ще купуват електроенергията за дребните потребители от всякакви електроцентрали, даже и от чужбина.

Сега обаче НЕК е на първото стъпало от доставките на електроенергия за населението. Тя събира в една „кошница“ евтиния, скъпия и безбожно скъпия ток от различните централи, за да направи една цена на едро за бита - 11,41 ст. на киловатчас, без ДДС и без разлика между дневна и нощна тарифа. Това е важно. Защото, ако трябва сам човек да си търси енергия на пазара, едва ли ще се добере до евтиния ток от АЕЦ. Той ще бъде разграбен от най-силните, а за дребния потребител навярно ще остане скъпата енергия от ТЕЦ, от топлофикация или от някой фотоволтаичен парк.

Затова сега е много важно НЕК да бъде спасена. Макар че финансовата катастрофа там не е природно бедствие, може да се организира национална кампания за набиране на средства. Например: „Изпратете есемес на кратък номер със сума, която дарявате за спасяване на стратегическата компания.“ Може ли по такъв начин да се изплатят дълговете на НЕК? Да, ако в продължение на 12 месеца всички битови

клиенти плащат двойно

за ток. Идва например сметка за 20 лв. Човекът си я внася в енергото, а после прави волно пожертвование от 20 лв. за НЕК. През зимата сметката става 100 лв. Човекът внася 100 плюс 100 лв. Ако всичките около три милиона битови абонати без изк лючение правят това в продължение на една година, НЕК ще успее да изплати натрупаните 3,5 млрд. лв. дългове.

Това, разбира се, няма как да стане. Нито доброволно, нито принудително сметките могат да скочат със 100%. И по-добре, че е така. Правилното решение на проблема трябва да бъде свързано с причините за него, а не с преджобване на народа.

Още от юни 2001 г. НЕК е ангажирана с тежки споразумения за задължително изкупуване на енергията на завишени цени от двете американски централи в комплекса „Марица-изток“. Строителството на едната от тях и реконструкцията в другата отнеха почти десетилетие. През това време те не тежаха върху сметките на НЕК и потребителите. Но в мандата на ГЕРБ и двете централи вече са в системата.

Сега токът от тях се плаща почти двойно на това, което Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) смята за справедливо. Конкретно с числа: ТЕЦ „Ей И Ес 3С Марица-изток 1“ получава по 190,70 лв. за мегаватчас вместо по 90,36 лв. А токът от „Контур Глобал Марица-изток 3“ се изкупува от НЕК по 128,44 лв. вместо по 70,88 лв./ мвтч. Тези цени са непоносими за пазара както в България, така и на Балканите. Толкова скъпа, енергията става непродаваема. Но тъй като тези разходи не могат да бъдат включени напълно в сметките за ток, държавната електрокомпания трупа неплатени сметки към двете американски централи. Дългът към първата се е увеличил само за година от 85 млн. лв. на 228 млн. лв., а към втората - от 163 млн. лв. на 199 млн. лв.

Външните експерти съветват

българските власти да създадат стимули за двете централи доброволно да отвържат от НЕК поне част от мощността си и да излязат на свободния пазар. Но „стимулите“ най-често са свързани с пари. При перфектно сключени изгодни договори никой не е луд сам да се откаже от гарантираните печалби. А става дума за наистина огромни пари. По изчисления на ДКЕВР двете централи ще се лишат общо от 5,4 млрд. лв. за оставащите срокове по 15-годишните им договори, ако приемат идеята на регулатора да излязат на свободния пазар с 50% от мощностите си и да приемат намаление на изкупните цени за останалите – 30% поевтиняване на тока от „Ей И Ес 3С Марица-изток 1“ и 20% от „Контур Глобал Марица-изток 3“.

ДКЕВР изпрати жалба до Брюксел с надеждата, че ЕК ще обяви тези заварени договори за „неправомерна държавна помощ за производителите“, поради което те са „несъвместими с вътрешния пазар на ЕС“. Ако това стане, може би ще е добре за сметките за ток в България, но вероятно ще е зле за НЕК, а може би и за държавния бюджет. Предсрочното прекратяване на договорите неизбежно ще бъде свързано с неустойки.

В енергийната система има резерви, но от инвестиции в мрежите не бива да се пести, единодушни са в ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“.

По подобен начин стоят нещата с другия воденичен камък, който тежи в сметките на НЕК - високите цени на зелената енергия от слънчевите електроцентрали.

Служебният вицепремиер Екатерина Захариева и ресорният министър Васил Щонов се срещнаха миналата седмица с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер в търсене на решения. „Двете страни се обединиха около мнението, че цялостният анализ на сектора, направен от експерти на ЕК и Световната банка миналата година, е добра основа, върху която

да се изработи план за действие

за стабилизирането му“, съобщи правителствената пресслужба.

Сред препоръките има една от екипа на ЕК, която според български експерти ще стане изключително актуална в месеците след парламентарните избори на 5 октомври. Тя гласи: „Да се прецени използването на фискални мерки за финансиране на част от системата за разходи пряко от държавния бюджет в съответствие с правилата за държавните помощи и при зачитане на политическите ангажименти на ЕС за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива.“ Има и важно допълнение: „Да се избегне, доколкото е възможно, финансирането на невъзвръщаеми разходи чрез сметките на потребителите.“

В старите сметки за ток до юли 2013 г. в параграфа „невъзвръщаеми разходи“ влизаше добавката върху цените заради двете американски ТЕЦ. С други думи, експертите на ЕК още през пролетта на миналата година казаха на българските власти: за лошите финансови решения на вашите предшественици трябва да плаща държавният бюджет, а не потребителите на електроенергия.

Тази препоръка, прочетена днес, звучи като лоша новина за хазната. Приходите в нея и досега бяха недостатъчни за покриването на разходите. Какво ще стане, ако й се прехвърли плащането на още 1 млрд. лв. годишно - дефицит, за който ДКЕВР призна, че в момента не е покрит от цените на тока? Бюджетарите имат прост отговор на въпроса: ще трябва да се вдигнат данъците. Кои и с колко - това е въпрос на сметки и на бъдещи новини.

ДКЕВР намекна за ежегодно поскъпване с 10%

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обяви, че дефицитът в НЕК към юни т.г. е близо 3 млрд. лв. Точно половината от тази сума е натрупана от продажби на електроенергия за населението и малките фирми, а другата половина се дължи на разходите, направени за АЕЦ „Белене“ и хидроенергийния комплекс „Цанков камък“. Действащите правила не позволяват инвестициите в двата проекта да влизат в сметките за ток.

Така през следващите години потребителите – евентуално с помощ от държавния бюджет, трябва да доплатят на НЕК 1,494 млрд. лв. за минало време до 30 юни т.г. ДКЕВР утвърди 5- годишен план за покриване на дефицита (виж таблицата). В него обаче не се посочва какви пови-шения на цените на тока за населението ще са необходими за покриване на старите вересии.

Според изявления на членове на регулатора става дума за ежегодни поскъпвания на тока за населението с 10%. За да бъдат увеличенията по-плавни и по-приемливи, председателят на комисията Боян Боев прогнозира, че цените ще се вдигат всяко тримесечие. Например с 3-4%. Това упражнение е много рисково за социалния мир. Но дори то не е в състояние да запълни огромната дупка изцяло, признава ДКЕВР. Затова регулаторът предвижда поскъпванията да осигурят само две трети от необходимата сума, а останалата част НЕК ще има да взема в годините след 1 юли 2019 г.

Съществуват сериозни политически причини комисията да не вдига цените на тока от 1 октомври, броени дни преди парламентарните избори. Ако подобна стъпка се наложи, увеличението навярно ще бъде символично. А тежките решения ще останат за следващото правителство.

Задава се тежка зима за мините

Всяка власт изпитва респект към труда и силата на миньорите.

НЕК трупа дългове към тецовете, а те на свой ред закъсняват с плащанията си към държавните „Мини Марица-изток“. През последната година положението се е влошило драстично, стана ясно от финансов отчет на въгледобивния гигант. Дълговете към фирмата са надхвърлили 140 млн. лв. Затова лидерът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев предупреди служебното правителство: „Ако се случи студена зима, няма да може да бъдат изкопани необходимите количества въглища.“ Представители на миньорските синдикати бяха още по-директни. Те в прав текст прогнозираха режим на тока.0