24002 | 31 авг. 2014 | 15:20

Трудовият є стаж е свързан изцяло с партийния живот

Млада жена, експерт по исляма, пое външната политика на Европейския съюз. Това е Федерика Могерини, майка на две дъщери и представител на италианската левица. Със силен финален спринт тя надви в борбата за поста такива представители на евродесницата като българката Кристалина Георгиева и поляка Радослав Шикорски. Малко известната доскоро Федерика ще трябва да се справя със сериозни предизвикателства: война в центъра на Европа - в Украйна, и надигаща се нова световна заплаха - радикалния джихадизъм.

Европейските лидери избраха на срещата си в Брюксел новия върховен представител за външната политика и сигурността на ЕС. Това е ръководителят на италианската дипломация Федерика Могерини. Изборът падна върху нея главно заради географски и политически баланс. Италианката е от лява партия и южна държава в противовес на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който е от ЕНП и е от Люксембург.

Номинацията на Могерини (41) раздели Европа и по линията Изток-Запад, след като балтийските страни и Полша скочиха срещу кандидатурата й за върховен представител.

Първият куршум на недоволство изстреля литовският премиер Алгирдас Буткевичюс, който категорично се обяви против номинацията на Могерини и посочи, че няма да я подкрепи. Виждането му бе споделено от литовския президент Далия Грибаускайте. Към списъка на недоволните се присъедини и Полша, която поиска „опитна“ и „добре позната на международната сцена фигура“, с цел да наложи своя външен министър Шикорски. Но без успех. Защото традиционно изходът от борбата за високите позиции в Брюксел се решава със сделки между лидерите на страните членки. И на Варшава й бе обещан друг важен пост – полският премиер Доналд Туск бе избран за ръководител на Европейския съвет. А той за благодарност към Камерън, който беше основният му поддръжник, обеща да направи такива отстъпки на Лондон, че да остане в ЕС.

Непознато лице

Федерика Могерини е родена на 16 юни 1973 г. в италианската столица. Дъщеря е на италианския сценограф и режисьор Флавио Могерини. Учи политическа философия в университета „Ла Сапиенца“ в Рим, а по-късно в рамките на програмата „Еразмус“ във Франция. Там пише дипломна работа за връзките между религията и политиката в исляма. Омъжена е за Матео Ребезани, близък на влиятелния бивш кмет на Рим Валтер Велтрони. Имат две дъщери - Катерина (9 г.) и Марта (4 г.).
На 23-годишна възраст влиза в партията „Леви демократи“ и оттам нататък трудовият й стаж е свързан единствено с партийния живот. Това са и основните критики срещу нея – тя е външен министър едва от половин година, а допреди това - абсолютно непознато лице на Стария континент.

„Леви демократи“ просъществува до 2007 г., след като мнозинството от членовете й, включително Могерини, преминават в новата Демократическа партия, която управлява в момента в коалиция с „Народ на свободата“ на Силвио Берлускони. Именно левите италиански демократи удрят рамо на Партията на европейските социалисти (ПЕС) след разгрома й на изборите за Европарламент през 2009 г. След присъединяването им към ПЕС групата в ЕП е принудена да се преименува на Социалисти и Демократи (С&Д), както се нарича и в момента.

Като млад политик Могерини отговаря за международните отношения и връзките между различните движения в партията. По-късно става координатор за проблемите на Ирак и Афганистан, за мирния процес в Близкия изток, за отношенията с ПЕС и с американските демократи. През 2008 г. тя е избрана за депутат в долната камара на италианския парламент и е секретар на комисията по отбрана. Дори самата тя не смята за необходимо да посочи в автобиографията си с какво се е занимавала до заемането на поста външен министър на 22 февруари т.г.

Кристалина Георгиева (вдясно) на заседание на Еврокомисията в Рим.

Посредник в кризата в Киев

Пътят на Федерика Могерини към поста ръководител на италианската дипломация минава през събитията в Киев, при които бе свален президентът Виктор Янукович. На 10 февруар т.г. тя пристига в украинската столица с посредническа мисия за разрешаване на конфликта между Янукович и опозицията. В блога си депутатката пише за тогавашните събития „В Киев, сред мъглата на изгубената революция“. В статията тя излага своето виждане за проблема – оправдан граждански протест срещу корумпираното правителство е довел до хаос, който заплашва с катастрофални последици. Единствената възможна позиция на Европа в кризата е посредничество между разделеното между Запада и Русия украинско общество, смята Могерини.

Рим традиционно има добри отношения с Москва и експремиерът Силвио Берлускони е близък с руския лидер Владимир Путин. Именно на Италия и Москва е инициативата да се
избегне газовият транзит през Украйна с помощта на тръбата „Южен поток“. Точно заради това Могерини е обвинявана в недостатъчно антикремълска позиция в светлината на кризата в Донбас.

Всъщност изказванията й след заемането на поста външен министър далеч не са толкова меки. „Русия на Путин трябва да се спре в Украйна. Не можем да си позволим риска от война в Европа. Трябва да запазим териториалната цялост на Украйна“, заявява тя в интервю за италианския в. „Република“.
След анексирането на Крим през март италианката посочва, че тази стъпка е „незаконна и нелегитимна“. Критиците на Могерини виждат в нея проруска ориентация, когато казва, че е „невъзможно Русия да бъде подложена на изолация и до края на украинската криза Москва трябва да запази положението си на отговорен партньор в глобалната политика“.

През юли италианският външен министър директно посредничи между Украйна и Русия. В Киев тя се среща с украинския президент Петро Порошенко, а след това в Москва с руския си колега Сергей Лавров и с Владимир Путин, но усилията й не дават резултат.

Борба за номинацията

Могерини бе поздравена от шефа на Евросъвета Херман ван Ромпьой (вдясно) и наследника му Доналд Туск.

Премиерът Матео Ренци номинира Могерини за представител на страната в Еврокомисията на 1 август след сериозна опозиция в самата Италия и многобройни разговори с германския канцлер Ангела Меркел, която най-накрая склони да даде благословията си. Наблюдателите са единодушни, че италианката е прекалено млада и неопитна за толкова важна позиция особено в сравнение с харесваната от всички в Брюксел Кристалина Георгиева. Българката има много по-богат професионален опит и след провала на Румяна Желева като кандидат на София за еврокомисар изслушването й от евродепутатите бе посрещнато с аплодисменти.

Политическата принадлежност на Могерини обаче реши изхода от надпреварата. Днес ЕС все по-често е обвиняван в слаба външна политика и твърде меко отношение към мощния руски съсед. Федерика Могерини ще има тежката задача да ръководи европейската дипломация на фона на конфликти и войни в опасно съседство с общността. Първият тест за италианката ще бъде именно кризата в Източна Украйна и подобряване на влошените отношения с Кремъл.

Лидерите на ЕС не искат силни фигури

Опити да се консолидира европейската външна политика сеправят отдавна, но въпреки реформите в институциите няма особен успех. Лидерите на големите и влиятелни страни членки от ранга на Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Франсоа Оланд не искат друг да им диктува какво да правят в отношенията си с трети държави. Особено назначен от тях политик в Брюксел.
Затова и изборът на младата и неопитна Федерика Могерини за външен министър на общността е оправдан от гледна точка на Берлин, Лондон и Париж. Силна и харизматична фигура може да обърка плановете им и да създаде неудобни усложнения.

Точно заради това и първият председател на Европейския съвет бе белгиецът Херман ван Ромпьой, абсолютно непознато в чужбина лице. Той веднага бе обвинен, че е абсолютно неподходящ за поста с „физиономията си на второразреден чиновник“ и „харизмата на мокър парцал“ (по думите на британския националист Найджъл Фарадж). Пет години по-късно, когато вече за всички е ясно, че и тази позиция е синекурна и има изцяло представителни функции, лидерите на ЕС си позволиха да сложат на нея полския ястреб Доналд Туск без притеснения, че може да им обърка плановете.

Предшественичката й бе една невзрачна англичанка

Постът върховен представител за външната политика и сигурността на ЕС е създаден съгласно Договора от Амстердам, влязъл в сила на 1 май 1999 г. Още тогава за външен министър на ЕС е определен Хавиер Солана, министър на външните работи на Испания (1992-1995 г.), след това генерален секретар на НАТО до 1999 г.

Хавиер Солана предава поста на Катрин Аштън през 2009 г.

Солана е намразен завинаги в Белград заради въздушната война на алианса срещу бивша Югославия, която той - социалистът - оправда с необходимостта да бъде запазен мирът в Европа. Солана ще бъде запомнен и със силната подкрепа за американско-британското нахлуване в Ирак през 2003 г. в разрез дори с позицията на Испанската социалистическа работническа партия, на която бе високопоставен член.

На поста през 2009 г. Солана бе сменен изненадващо за всички от неизвестната и невзрачна англичанка Катрин Аштън. Само 2 месеца по-рано тя бе назначена за еврокомисар за търговията, дотогава беше заместник парламентарен секретар в министерството на правосъдието в Лондон. Към Аштън веднага полетяха критики заради липсата на опит във външната политика, но тя успя да изкара мандата си без сериозни гафове.
Успя да не направи и нито едно постижение в международните отношения. А възможности за това - дал господ: Сирия, Украйна, появата на главорезите джихадисти... ЕС така и не успя да наложи свой почерк в световната политика.