Има една весела студентска песничка: „От сесия до сесия студентите си живеят весело. А сесията винаги е два пъти в годината“. Същото може да се каже и за депутатите ни. По време на предизборна кампания те се присещат за кусурите на изборния закон. Но само за да оправдаят собствените си неуспехи, грехове или гузна съвест заради вратичките в Изборния кодекс, които сами са си отворили. Има теми „евъргрийн“, които бележат целия преход, но все не намират решение. Една от тях са мъртвите души. Гражданският борд към МС вчера с основание повдигна въпроса. Но същите страхове чухме и миналата година по времето на кабинета „Райков“. После те бяха изречени и пред Мая Манолова, чиято комисия в НС 8 месеца писа чисто нов изборен закон. Всички са единодушни, че гласуваме по списъци, пълни с фантоми (изчисляват ги между половин и един милион души), но в същото време тези „фантоми“ се оказаха най-обгрижвани от политиците. Това обикновено са реални български граждани, регистрирани по постоянен адрес у нас, които отдавна живеят в чужбина и може би изобщо не гласуват. Но кой може да проследи след края на изборния ден дали някой от тях не е „пуснал“ бюлетина в секцията си. Протоколите от гласуването с подписите на избирателите стават част от изборните книжа, които се пазят под ключ и само съдът може да ги разгърне по-късно. Ако имаше активна регистрация (т.е. в списъците да са само хора, заявили желание да пуснат бюлетина), тези подозрения за манипулации с вота щяха да отпаднат. Червени, сини, царски и какви ли не мнозинства се изредиха досега, но никой не събра смелост да реши този проблем. Последният парламент също си направи оглушки, макар че всички признаха за проблема и с
гражданските организации дълго го обсъждаха.
Друга вечна тема за критики е методиката за определяне на мандатите. Принципът е - колкото е по-неясна сметката на математиците преброители, толкова по-добре за политиците. Когато една партия създава бастион (син или червен), това се посрещаше на нож. През 2005 г. всички бяха удивени как може в 23 МИР в столицата БСП да получи 62 000 гласа и да вземе само един мандат, а синята коалиция с 36 000 бюлетини взе пет. После смениха методиката, но пък излезе, че с 400 гласа една партия може да вкара депутат, а с 15 000 друга на същото място не може. Експерти предупреждават, че даже с един глас можело да стане чудото. За да са честни изборите, целият алгоритъм на провеждането им и броенето трябва да е пределно ясен, прост и честен. Според някои - когато постигнем това, значи преходът е свършил. Но, уви, още не е!
16075 | 1 септ. 2014 | 15:36




Мобилна верси
RSS
