8929 | 3 септ. 2014 | 15:21

Производството е три пъти повече от търсенето

Богомил Николов е роден през 1971 г. Завършва музикалното училище в Пловдив. Има магистърска степен по политология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Председател е на Асоциация „Активни потребители“ от 1999 г.

- Г-н Николов, потребителите са подложени на бомбардировка от сметки с колко трябва да поскъпне токът от 1 октомври - с 3-5%, с 18-20%, с 50%. Колко е поносимото увеличение?
- Не може да се каже така. Трябва да се върнем към понятието справедлива цена. Това означава да се покрият всички обосновани разходи, които се правят за произвеждане на даден продукт, плюс справедлива печалба за доставчика. Единственият безалтернативен начин да получим справедливата цена в България е пазарът. Само че пазар на електроенергията у нас няма.
- Защо?
- Има нежелание от страна на управляващите - на политическата класа, не на леви или на десни. Цялата политическа класа се дърпа от това, макар че изискванията на ЕС налагат да има пазар. Освен това електроенергийната система е изграждана в планови условия. Знаело се е какво ще бъде потреблението години напред, откъде ще дойдат ресурсите, къде може да се изнася. Но тази система от мощности и технологии започна сериозно да се разминава през последните 25 години с промените в пазарната икономика. Търсенето падна драстично, големи предприятия изчезнаха. Българската икономика беше енергийно най-неефективната в ЕС. Това също се променя.
- Но защо други страни в Източна Европа успяха да организират пазар на електроенергия, а България - не?
- Системата тръгна и в по-лоша посока. Бяха сключени дългосрочни договори за изкупуване на енергия на високи цени, беше допуснато лавинообразно изграждане на възобновяеми енергийни източници. Стигнахме до абсурда при 4000 мегавата товар на системата да разполагаме с 12 000 мегавата инсталирана мощност. Ако утре изведнъж този пазар бъде освободен с магическа пръчка, какво трябва да се случи?

Производството
е три пъти повече
от търсенето

Цената на електроенергията пада и поне половината от тия централи изчезват, фалират.
- Вашата асоциация участва в енергийния борд. Ако там ви питат, какво решение ще предложите?
- Необходима е държавата. Тя преди всичко трябва да даде дългосрочна визия за сектора. Възелът е толкова заплетен, че с едно дръпване няма да се разплете. Трябва много ръце да участват и всички да направят някакви отстъпки. Към момента не се справяме с това. Борбата е как всички мощности да останат и за всеки да има хляб. Когато няма потребление, това е абсурд.
- И експертите на Европейската комисия и на Световната банка отчетоха това през пролетта на 2013 г. Те препоръчаха предоговаряне на дългосрочните договори, план за либерализация на пазара, ликвидиране на мегакомпанията Български енергиен холдинг. Това ли е рецептата?
- Препоръките на ЕС и на Световната банка бяха силно подценени. Бяха хвърлени някъде в ъгъла. Сега трябва да проведем много сериозен дебат по тях. Те може да бъдат още един източник на легитимност на тежките решения, които трябва да се вземат. Обичам примера с пътя на успеха на Ирландия. В началото тя е формулирала четири или пет национални политики, по които няма леви - десни, опозиция - управляващи. Успели са в продължение на 15 години да поддържат една и съща линия по тези приоритети и това е основата на възхода на тая държава. Ние в България имаме такъв консенсус за валутния борд. Сега ни трябва за енергетиката, за образованието, за здравеопазването и за правосъдието.
- Само че валутният борд беше въведен след финансовата и банковата катастрофа през 1996 г. Трябва ли и сега да минем през колапс?
- Имаме цел. Най-добрият вариант е плавният преход към свободен енергиен пазар. Трябват обща визия във времето и сценарий за това какво и как ще се случва. При въвеждането на валутния борд първо беше дефиниран фиксираният курс. След това постепенно всеки ден обменните бюра се доближаваха до него. Според мен нещо такова трябва да се получи и в енергетиката - говоря за цените. Единственият начин е основните политически сили да си стиснат ръцете заедно с експертите и гражданското общество - да се обединят около някаква пътна карта до освобождаването на енергийния пазар.
- Някакъв горчив привкус остана след атаката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) срещу ЕРП тази пролет. Какво мислите за нея?
- Грешна е всяка политика, която не се радва на широка подкрепа. Правилният модел е начертан от закона, просто никой не го спазваше в годините. ЕРП от първия ден, в който влязоха в България, трябваше да бъдат обект на редовни одити, на активна дейност на ДКЕВР за посредничество при решаване на спорове. Не може едно село да се оплаква пред медиите, че напрежението му е 160 волта, а ДКЕВР да казва: „Ние нямаме доказателства!“ Селото трябва да има нормален ток и регулаторът е този, който трябва да размаха тоягата и да го постигне. А какво стана? Дълго време се трупали жалби без резултат и после изведнъж започна процедура за отнемане на лицензите. Тия жалби не са от миналата седмица, извинете. Просто регулаторът трябваше да си върши работата през всичките години.
- Заедно с енергийната комисия на парламента търсихте близо година нови правила за парното. Стигнахте ли до някакъв резултат, или кипеше безсмислен труд?
- Законът не беше променен. Обратното. Първо бяха направени нови Общи условия на топлофикационните дружества, след това се промени Наредбата за топлоснабдяване. Тоест тръгнахме в насрещното движение. За да стигнем до мир в тази сфера, трябва да се потърси по-голяма индивидуализация в отношенията с потребителите.

Очевидно принципът
на общежитието
у нас не работи

Да направим една анкета на всички сгради етажна собственост. Ще видим, че там, където инсталациите са хоризонтални и всеки апартамент има топломер, всичко е окей. Големите проблеми навсякъде са в наследените вертикални инсталации. Там има условия за конфликти между съседите, за кражби на топлоенергия. Поляците отидоха в една крайност. Там топлофикацията издава една фактура на сградата и оставя хората вътре да се оправят.
- Един блок - една сметка. Как изобщо успяват да си съберат парите?
- Който не плати, в рамките на 10-ина дни му налагат запор в съда върху доходите и върху имуществото. Защото законът за етажната собственост в Полша приравнява идеалната част на апартамента към дял от фирма - блокът е дружество. У нас това няма да работи. Затова трябва да се върви към индивидуализация.
- Как си я представяте?
- Сега е моментът. През следващите 10 години, когато се санират сградите, вертикалните отоплителни инсталации задължително трябва да се подменят с хоризонтални. Наскоро бях в Букурещ. Там много добре личи контрастът - стои стар блок, а до него има един хубав, саниран. В българските условия е важно обаче поне 90% от стойността да бъде осигурена като субсидия - от европейски фондове, от публични средства. Това е дългосрочното решение за парното. Ще трябва да къртим стените и да сменяме инсталациите.
- Остава заплахата от поскъпванията на тока и парното. Как да станат поносими?
- Повишенията не бива да означават едно и също за всички потребители. Държавата трябва да определи кои са енергийно бедните. Защото, ако за някои хора поскъпването означава да не пилеят енергия, за други то ще означава студ, глад и мизерия. Трябва да компенсира тази най-уязвима част от населението.