32624 | 18 септ. 2014 | 14:53

Какви ще са плюсовете от въвеждането на единната валута

През лятото на тази година пред сградата на Европейската централна банка беше поставена многозначителна инстлация, изобразяваща бодлива тел. Ползите от членството на България в еврозоната обаче ще са повече, отколкото евентуалните неблагополучия.

Представете си само за момент, че в програмите на политическите партии отпаднат само две думи „трябва“ и „ще“. Какво имам предвид? Вече има ли някакво съмнение за клетия избирател, че „той ще живее по-добре“, но „трябва“ да гласува за тази или онази политическа формация, „ще получава по-високи пенсии“, но „трябва еди-кой си да е министър председател“, „ще има по-висок жизнен стандарт“, но „трябва тази или онази партия да не управлява“. Предизборните програми на партиите изобилстват с послания от този род. Впрочем, избирателите отдавна са загубили усета си за реалистичните послания. Не мога да си представя как един политик ще презентира визията си за реформа в здравеопазването, при положение че тя задължително преминава през намаляване на броя на болничните заведения, които работят с НЗОК. Аналогичен е случаят и с честното послание за реформа в пенсионната система, която задължително преминава през повишаване на възрастта за пенсиониране. А какво ще кажете за реформата в държавната администрация? Там под „оптимизиране“ трябва да се разбира най-вече съкращаване на броя на държавните служители. Сега ми кажете - кой държавен служител ще гласува за
политик, отправящ такова послание? Затова политическите послания се правят във формат, който не е най-добър за обществото като цяло, а единствено и само за дадена социална или стопанска група, която представлява целева група гласоподаватели за привличане на предстоящия вот. Да, обещанията в предизборните програми са изпълнени с много „ще“ и „трябва“, които по всяка вероятност ще се стопят след 5 октомври. А след това? Кое е най-важно за обществото в дългосрочен план? 

Имаме ли котва за люшкащия се кораб 

Кое ни обединява? Действително ли политическите партии не могат да предложат една единствена спасителна дългосрочна цел за българите, която да даде смислена посока на държавата? Политиците отдавна са абдикирали от дългосрочния обществения интерес. Дебатите в парламента са се превърнали в публичен прочит на жълтите вестници. Депутатите в по-голямата си част са безлики създания. За мотивите, обезпечаващи гласовете им в подкрепа или против дадено предложение, всички знаем. Да, най-голямата драма към настоящия момент е тотална липса на дългосрочни общонационални цели. Смятам, че такава общонационална цел може да бъде членството на България в еврозоната. Няма да налагам личното си виждане, макар че съм го заявявал многократно, но колко политически партии в момента са заложили тази цел в своите програми освен Реформаторския блок.

Създаване на екип от експерти за разработване на пътна карта по сектори и законодателни промени трябва да бъде една от първите теми на следващия парламент. Не става въпрос единствено и само за техническото изпълнение на маастрихтските критерии за валутен курс, лихвени проценти, бюджетен дефицит и ниво на държавен дълг. Смея да твърдя, че такова фундаментално решение ще наложи на всяка управляваща партия провеждане на така жизненонеобходимите реформи във всички сектори. А има ли нещо по-важно - в името на дългосрочния обществен интерес -

от предвидимостта и финансово-икономическата стабилност

Предстои изключително дълъг разяснителен период. Какво ще означава такова членство за всеки българин. Ще се опитам да дам в най-общ вид конкретните ползи за хората и бизнеса. Първо, при въвеждане на единната валута в страната ще намалеят рязко така наречените транзакционни разходи за бизнеса. Само се замислете колко милиона евро се купуват и продават на ден, които обслужват търговския стокообмен на страната. Разликата между курс „купува“ и курс „продава“ от тази търговия ще остане при бизнеса. В Англия този дебат се води от години. Според оценка на местни анализатори, ако Англия въведе еврото като разплащателна единица, в което аз лично дълбоко се съмнявам, само от премахването на спреда между курс „купува“ и курс „продава“ ще остави у бизнеса средства, които може да доведат допълнително до 1% ръст в брутния продукт на страната. Не мога да кажа в България това до какъв ефект ще доведе точно, но определено ще има. Второ, въвеждането на еврото ще доведе до

конкретни ползи за потребителите

Те ще мога да сравняват директно цената на всяка стока в страната с тази в останалите държави членки. Категорично не подкрепям тезата, че въвеждането на еврото ще повиши цените на стоките, както е станало в Гърция. Този ефект отдавна е изконсумиран с въвеждането на валутния борд. Напротив, тази „съпоставимост“ на цените ще доведе до спад в цените на много вносни стоки от ЕС. Трето, инфлацията ще бъде под контрол за продължителен период от време. Да, в момента тя е ниска поради икономическата стагнация, но аз говоря за неопределено дълъг период от време. Чрез въвеждането на еврото България ще има естествен антиинфлационен стабилизатор, тъй като търговците ще бъдат изцяло под контрола на потребителите. Четвърто, безспорно лихвените проценти по ипотечните, потребителските и корпоративните кредити ще паднат чувствително. Банките, които оперират на местния пазар, ще имат директен достъп до евтиния финансов ресурс на Европейската централна банка. До голяма степен това ще доведе и до отваряне на паричния пазар на страната. Темата за стабилността на валутния борд ще изчезне, което до голяма степен ще успокои бизнеса, а това означава повече ефективност и повече конкурентоспособност.

Пето,

ахилесовата пета на българската икономика

в момента е липсата на чуждестранни инвестиции. Повече чуждестранни инвестиции означават повече работни места. Въвеждането на еврото плюс запазването на плоския данък като цяло означава по-добър бизнес климат. Шесто, безспорно държавата ще има възможност да се финансира на значително по-добри ценови нива в дългосрочен план. Не трябва да забравяме, че България постигна най-добри нива на финансиране по държавния си дълг не поради заслугата на което и да било правителство, а най-вече като функция на общата картина на капиталовите пазари. Нещо повече, управлението на публичните финанси за последните няколко години загатва на специалистите, че нивата на евтино финансиране са вече в миналото. Седмо, но не на последно място, членството на България в еврозоната може да бъде интерпретирано и като „постоянен европейски одит“ на всички публични системи.

Държавните регулатори са с тотално разбита обществена репутация. Трябва да отбележим, че това стана за по-малко от шест месеца. За да бъде възвърнато публичното доверие, ще трябва да минат години, и то ако управляващите предприемат правилните решения.

В рамките на еврозоната бе прието решение да не бъде допуснат фалит на нито една системна банка в държава членка. Това дава безспорно допълнително спокойствие на вложителите. Давам си много ясна сметка за действията, които трябва да бъдат предприети в самото начало за такава апликация. Не искам да коментирам и начина, по който
първо България трябва да се присъедини към „чакалнята за еврозоната“. Твърдя обаче, че този процес трябва да бъде разяснен на обществото по-възможно най-ясния начин.

След такъв процес за всички „плюсове“ и „минуси“ възможно най-демократичният начин за вземане на решение е референдумът. Да за дългосрочните цели на България е необходим референдум, а не за „пушенето на обществени места“. При активна разяснителна кампания съм убеден, че всички политически партии, противници на идеята ще загубят катастрофално. Смятам, че следващата стратегическа цел на страната трябва да бъде „България в еврозоната“. Нали така, господа кандидат-депутати? 

„Преса“ е готова да публикува и други мнения по темата.