30740 | 7 окт. 2014 | 15:38
Изборите за 43-то народно събрание приключиха и часове по-късно виждаме как се подхваща старата песен. Кой с кого и на каква цена.
И се завъртат едно наддаване и едни претенции, умножени този път по осем.
Политолозите се надпреварват да разсъждават на тема добре ли е или зле, че в парламента влязоха толкова много партии. По-изобретателните видяха в това шанс и доказателство за „демократизирането“ на обществото, което било „по-представено отвсякога“. Теза, в която бихме повярвали, ако зад нея не зееше огромната пропаст на негласувалите, които, съчетани с купените гласове, надвишават близо 60%. Да откриваш в това повод за гордост, е израз или на липса на професионализъм, или, което е по-укоримо, на прикрита корист.
Истината е, че в абсолютни гласове картината преповтаря предишните години. Просто този път част от гласовете са преразпределени в няколко малки партии, които не ни смайват с нови идеи, но за сметка на това проповядват доста наивна нова надежда, че ако поставим в старите дрехи нови хора, ще получим нов шанс.
За да се продължи напред, трябва да е ясно какво се прави след изборите. Трябва да има сблъсък на концепции за бъдещето - трябва да има дясно и ляво. Трябва да е ясно и кой носи отговорност.
Компромисът днес, а и винаги, може и трябва да се търси между парчетата на разбитата десница. Но компромис няма и не може да има между десни и леви идеи.
Радикализмът и популизмът се раждат именно в резултат от безпринципните компромиси между дясното и лявото, в резултат от заличените граници. В резултат от максимата, че целта оправдава всички средства. В такава опорочена среда голяма част от хората се чувстват излъгани и непредставени от традиционните партии. Както самите те казват, гласуват за едно, а получават друго. И така до безкрай. Това ражда яростта, желанието за реванш към всички, които участват в подобни сделки.
Днес за пореден път най-коментираната тема е кой с кого ще направи коалиция след изборите. А въпросът трябва да е друг. В състояние ли е спечелилата изборите партия да предложи план за необходимите на България смели реформи и на базата на този план да потърси парламентарна подкрепа за неговото изпълнение. Така по естествен начин ще се сформира мнозинство за подкрепа. Едва тогава може да бъдат търсени хората, които са готови да платят политическата цена за реализацията на тези реформи. А ако има план за истински реформи, такава цена ще се плати задължително.
Мобилна верси
RSS
