Вече накратко отбелязахме в „Преса“ - по-точно загатнахме - колко богата е нашата реч с различни устойчиви словосъчетания: поговорки, пословици, обичайни народни сравнения и пр. Това са все видове фразеологизми, които народът е създал през вековете, като е наблюдавал внимателно природата около себе си. Една голяма група такива сентенции здраво са свързани с растителния свят, което вече отразихме.
Не по-малко мъдрост обаче може да се извлече от онези сентенции, които се отнасят към животни. Тези старинни изрази донякъде приличат на малки басни. Нека сравним например известната „Орел, рак и щука“, която „критикува“ несговорната човешка дружина. За хора се отнася и словосъчетанието поговорка „Казали на лисицата, а тя - на опашката си“ (днес бихме казали шаблонно: „Възложили му задача, а той я прехвърля на подчинените си“). С близка „интрига“ е и поговорката „На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата.“
От стилистично гледище тези фразеологизми се отнасят към групата на т. нар. хоминизация - сиреч на животни се приписват човешки качества, ала мислещите люде разбират, че „Тебе думам, дъще, сещай се, снахо“.
Само че не се препоръчва онези, които се стараят да разнообразят своя изказ чрез фразеологизми, да ги променят неоснователно. Ето как автор прозаик използва народния израз „Не си оставя магарето в калта“, като неточно го поднася във вида „Не си оставяше КОНЯ в калта“. Само че конят е силно животно, рядко ще затъне, но горкото магаренце май че може да закъса в кал. За коня има друга народна мъдрост: „Отиде конят в реката“ - с малко по-различен смисъл.
Впрочем този любим народен герой - магарето - съвсем го принизи един участник във ВИП сериал: „Щях да се объркам като МАГАРЕ В КЪЛЧИЩА.“ Автор в седмичник пък праща клепоухото да търси своите така: „Краставите магарета през девет ДЕРЕТА се надушват“ - но народът го е създал точно: „през девет БАИРА“. А що се отнася до народните кълчища, други автори пишат: „Магистратите се оплитат като ПАТЕ в кълчища.“ Ала народът го е създал по-реално: „Оплитат се като ПИЛЕ в кълчища“ - то е поне по-слабовато от патето...
(в. Преса, печатно издание, брой от 306 от 10 ноември 2012)