15304 | 12 окт. 2014 | 15:55
Харесвате ли шистовия газ? Ако да, вероятно вярвате в сигурността на американските технологии, а също и в идеала за енергийна независимост. Ако не, навярно това е заради естествения страх пред известните и неизвестните рискове. Някъде между тези полюси дрънчат шпагите. Според някои проучвания добивът на шистов газ предизвиква слаби земетресения. Според други тази връзка не е доказана, а и леките трусове не представляват заплаха. Някои анализатори се опияняват от поевтиняването на газа в САЩ в годините на шистовата революция, докато други ги отрезвяват: „Гъсто населената Европа не е Америка.“ На моменти споровете загрубяват до взаимните подозрения, че едните са американски агенти, а другите - руски шпиони. А цялата конспирация, разбира се, е за пари. На този фон се вихрят и откровени лъжи, като например горяща вода от чешмите край сонди за шистов газ в САЩ. Има и черни сценарии как шистовият балон ще се спука и цените на газа ще хвръкнат до небесата. Погледнато отгоре - от политическите висини у нас, България в момента няма проблем с тази тема. От 2012 г. действа мораториумът върху търсенето, проучването и добива на шистов газ. Съмнителният хидравличен фракинг (разбиване) е забранен. Въпреки това десетки българи излязоха тези дни във Варна на нов протест срещу проучването и добива на шистов и въглищен газ. Защо?
Едната причина е недоверието, че мораториумът е траен. Какво стабилно има у нас, та да повярваме за него? Второ, тези акции са отдушник на социалното напрежение. Колкото повече песимизъм в обществото, толкова повече протести. Но има и нещо трето, което наистина си заслужава да видим. Това е несвършената работа по темата шистов газ и неконвенционален добив.
Да си спомним защо беше въведен мораториумът. Фракингът тогава беше непозната технология. Рисковете - мъгла и идеологически заклинания. Законодателството - неподготвено за тях. Институциите мънкат и кимат към парламента, като ги питат как ще контролират проучванията. Равносметката е, че страната ни загуби близо три ценни години, за да работи по тези въпроси. А това, което трябва да се направи, не е толкова трудно. Но разбира се, нужна е политическа воля. Първо, да се изяснят всички видове рискове, свързани с неконвенционалните технологии за проучване и добив. Това трябва да се възложи на специалисти. Второ, ако рисковете са приемливи, държавните институции трябва да гарантират контрола върху правилното прилагане на технологиите. За да не стане като в Горни Лом. И трето, обществото трябва да научава всичко това, да го вижда с очите си. Защото от хубавото никой не бяга. И от съкровища под земята - също.
Мобилна версия
RSS канали
