16530 | 12 ноем. 2012 | 12:08

България е малка страна и не може да си позволи лукса да остане в изолация от европейските си партньори

23 години след избухването на демокрацията в България честността на изборите отново се превърна в централен проблем. Помним какви съмнения ограждаха редовността на първия парламентарен вот през 1990, какви песни се пееха за 500 хиляди фантома, какви остри речи държеше тогавашната опозиция. По-късно всичко това заглъхна. Като да свикнахме с мисълта, че избираме между по-голямо и по-малко зло, между лошо управление и още по-лошо, но поне ние избираме, и отговорността за изборните резултати си е само наша. Но ето че демокрацията навърши пълнолетие, дойде 2009 и думички като „манипулации” и „фалшификации” пак навлязоха устремно в политическия речник.

Частичните местни избори в Разлог дадоха предостатъчно храна за размисъл какво може да направи една власт, щом реши да печели на всяка цена. Гласуването за президент и местно самоуправление през октомври 2011 затвърдиха в очите на мнозина убеждението, приписвано на Сталин: „не е важно за кого гласуваш, важно е кой брои гласовете”. Видяхме

хаоса в администрацията

изнервените опашки пред училищата, самопроизволното затваряне на секции, странното броене, съзнателната или не липса на организация при предаване на бюлетините, полузаспалите членове на секционни комисии, нарамили без всякаква охрана скъпоценния си товар в очакване някой от зала Универсиада най-накрая да им го поеме, депутатите от ГЕРБ, които се мотаеха на същото място, след като по закон трябваше да се мотаят другаде, за капак – изобилието от невалидни гласове, многобройните оплаквания от упражняван натиск и заплахи върху свободното волеизявление на нацията, и критичните оценки на чуждестранните наблюдатели. Всичките тия неща можем да ги гледаме и сега по клипове в интернет, в коментари, анализи и заключения. Те хвърлиха и нова сянка върху демократичния процес, и без това доста дискредитиран от утвърдилата се тенденция по купуване на гласове и корпоративна намеса в избора на работниците от едно или друго предприятие. Жалбите бяха повече отвсякога. Решенията по тях далеч не удовлетвориха в пълна степен онези, които ги подаваха. Все пак касираха редица избори – както за кметове, така и за съветници. БСП издигна за своя основна кауза в оставащата година и половина до парламентарните избори защитата на демокрацията и честните избори. Почти нямаше партии, изключая управляващата, които да не се присъединят в критиките си и опасенията от още по-сериозни бъдещи фалшификации.

Положението наистина не изглежда розово. България е малка страна и не може да си позволи лукса да остане в изолация от европейските си партньори. Известно е какви реакции предизвика в Европа участието на Партията на свободата на Йорг Хайдер в правителството на Австрия преди години. Съвсем в наши дни отношението към недемократичните практики на правителството на Виктор Орбан в Унгария е повече от отрицателно, и се съдържа и в декларации, и в предупреждения, и във фактическо дистанциране на страната от процеса на вземане на решения в ЕС. Колкото до нашите съседи – сюжетът с референдума срещу румънския президент Бъсеску също не беше подминат от Европа, и концентрира много възражения и несъгласия. На България по принцип не гледат с много възторжено око отвън. Ако към тази липса на ентусиазъм се прибави и констатация за антидемократичност, бъдещето ни ще бъде забулено в още по-тъмни облаци. На този етап политическият елит решава проблема с честността на изборите по две писти. Едната е намерението за ремонт на Изборния кодекс, препоръчан впрочем и от двете мисии на ОССЕ през януари и май т.г., така че да се гарантира прозрачност в изборния процес. Внесените законопроекти бяха шест, от тях на първо четене минаха четири, тепърва предстои да разберем дали ще се сбъднат обещанията на ГЕРБ до края на годината да сме наясно с правилата за провеждане на избори и да сме доволни от тях. Втората писта е стремежът на различни партии (сред които водеща роля играе левицата) да постигнат нещо като партийно и обществено обединение срещу евентуални манипулации, откъдето и да идват те.

Наред с политическия елит, обаче, този проблем отчасти го решават и гражданите. Това е хубав сигнал, за жалост подценяван в анализите по темата. Докато се подготвяме за „големите” избори, в страната постоянно текат „малки” – тук, защото е касиран предишният вот, там, защото кметът е напуснал, на трето място, защото е починал или по някаква друга причина. На тези частични избори обръщаме внимание обикновено дотолкова, че да преценим променя ли се картината в национален мащаб – залязва ли ГЕРБ, изгрява ли БСП, изплуват ли нови звезди на политическия небосклон. Истината е, че палитрата е повече от шарена. Започна се през май от Съединение и Кюстендил. В първия случай БСП спечели кметското място. Във втория независимо от цялата масирана кампания, водена от ГЕРБ, независимо от личните посещения на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов, ГЕРБ се сринаха на трето място, коалицията около кмета Паунов постигна впечатляващо висок резултат, а БСП се класираха втори. През юли в Белоградчик ГЕРБ беше на ход да спечели най-много гласове, но далеч от абсолютно мнозинство (4 от 13). Кампанията там се запомни с

най-разнообразни хватки за привличане на избиратели

от безплатни юридически консултации и раздаване на дърва за огрев до традиционните кебапчета, но поне не с пряк натиск и манипулация на бюлетините. Октомври донесе богата реколта – избори на 10 места в страната. И понеже те са разпръснати по цялата карта, всякакви обобщения ще бъдат пресилени, освен едно – за никаква доминация на ГЕРБ не може да се говори, честна или нечестна. Напротив, в половината случаи (включително Калофер със забележителните 88% от първи тур) победата е за БСП, по равно между управляващите и ДПС, и две места с коалиции от предимно десни партии.
Това не е аргумент в полза на една или друга политическа сила. Това просто идва да покаже, че в редица населени места гражданите излъчват да ги управляват онези личности, към които изпитват най-голямо доверие. И едва ли е случайно, че докато говорим за апатия, за отвращение на хората от политиката, във всичките тези гласувания избирателната активност надхвърляше 60% - някъде отиде до 70, до 80 и повече. Хората излязоха да гласуват и подкрепиха онези, които искат. Да, имаше немалко нарушения. Но те не промениха драстично нещата. Ето тук са поуките за националния политически процес у нас. Първо, че избори могат да печелят онези, които на даденото място се смятат за най-добри. Второ, че партийната система по места не се разпада, не всичко хлътва в посока на странни местни партии и коалиции, а напротив, остава до голяма степен в рамките на националните партии и техните послания. И трето, че високата избирателна активност има ключово значение, и тя е най-сигурната

гаранция за демокрацията.

Октомври 2012 може да бъде лъч светлина по пътя ни на фона на октомври 2011. Колкото повече хора излязат, без да се страхуват, и заявят своя вот през юли догодина (за ГЕРБ, за БСП, за други), толкова по-малко пространство остава за манипулации, толкова повече задкулисни сметки и комбинации ще се объркат. На предишните парламентарни избори, например, имаше партия, която изчисляваше избирателите си до последния човек и беше убедена, че й стигат за влизане в парламента. Само че активността неочаквано се вдигна нагоре, и тази партия остана зад борда. Някои се надяваха на патова ситуация между водещите партии, за да ловят риба в мътната вода. Избирателят реши друго. В крайна сметка трябва да се убедим, че именно избирателят решава. Дано и той се убеди в това. Дано иде и гласува.

(в. Преса, печатно издание, брой от 308 от 12 ноември 2012)