20294 | 21 окт. 2014 | 13:56

Госпожата, която е била избрана като кандидат от ББЦ, но е станала „независима“, ще се бори ли за 1 000 000 работни места?! Или и от това ще се отк

Не помня със сигурност от кое поред Народно събрание тръгна модата вътре да се раждат „независими“. (Само в VII ВНС бяха избрани хора, кандидатствали като независими – двама от общо 400 депутати - б.р.) Според архивите то ще да е станало някъде в епохата на величествения ни премиер Сакскобургготски: тогава малко по малко, малко по малко тия хора са се нароили и са станали 40 на брой.
Впрочем онова, 39-ото НС, се оказа и

добро място за партийно строителство

защото там се зародиха „Новото време“ и НИЕ, а ние тук в Ямбол изведнъж се оказахме без тримата си депутати, избрани като кандидати на НДСВ. Както и да е...

Пак според официалния сайт в 40-ия ни парламент „независими“ са се оказали цели 64 лица. Ако бяха толкова в началото, те щяха да бъдат ако не втора, поне трета политическа сила, ей! Но, разбира се, никой не беше гласувал за такива - просто нямаше такава партия.
(В скоби казано - не е съвсем вярно, че сегашното Народно събрание щяло да е с най-много партии и коалиции; в 40-ото може и да са влезли „само“ седем, но накрая са излезли 11, включително, разбира се, и „независими“.)

41-вото би трябвало да се запомни с изчезването на цяла една парламентарна група, а това, че „независимите“ се оказаха „само“ 27, вероятно се обяснява със споровете по въпроса къде отива държавната субсидия на един гордо отцепил се „независим“ депутат. Стане ли въпрос за алъш-вериш, свободолюбието вече не се брои, нали така!

В 42-рото народно, с извинение, събрание се подходи творчески към тая работа: тогава нямаше „независими“, а „нечленуващи в ПГ“, (7 лица), причина за което обаче е единствено ранната смърт на този парламент: още малко да беше изкарал, и „нечленуващите“ като нищо ставаха десетима юнаци и си спретваха парламентарна група... И нямаше да са „нечленуващи“, а вероятно пак „независими“.

Та тъй. Този кратък екскурс в историята на независимостта на народното ни представителство обаче направо бледнее пред това, което се случва сега!
Една вече избрана госпожа (Анна Баракова) се обяви за независима, преди въобще да заработи новият парламент. Просто гениално!

Героичната история

на това онезависивяване (прощавайте за думичката, ама те, депутатите, почнаха първи с ония техни „входирания“, „резултирания“ и „инженирания“!) в никакъв случай не бива да се разглежда като куриоз - тая работа си е чист казус! Това чудо трябва моментално да се закачи като обеца на ушите на всички онези, които оттук нататък има да мислят както за изборното законодателство, така и за правилниците за работа на бъдещите парламенти.

(За морал няма нужда да мислят! То си беше лесно за предполагане, че политическата формация, от която се отцепи дамата, ще е първият донор за предстоящото структуриране на ПГ „Независими“, ама чак пък толкоз бързо... А и тя, като толкоз искала да е независима - защо не се е кандидатирала като такава? Сега като каква точно ще се закълне, че ще спазва конституцията?)

Един цитат от неотдавна:
„Кандидатите за народни представители, партиите, коалициите имат право до днес да оспорят законността на изборите за народни представители. Днес е и последният срок, в който партиите, коалициите и инициативните комитети премахват поставените от тях агитационни материали.“

Това е от уж окончателното решение на ЦИК, за това влиза в сградата на площад „Народно събрание“, след като тарикатите, кандидатирали се по на две места (за по-сигурно), си признаят

кого точно са излъгали и кого не

(Оставям настрани странното съобщение „имат право до днес“ - просто не го разбрах. Може би са искали да кажат „имаха право до днес“, но както и да е.) Оспорването обаче започна  именно СЛЕД това „днес“! И отцепването на бунтовничката стана СЛЕД... Е? Кой при това положение не е в час със законите?
Как например ще се поправя решението на ЦИК за разпределението и броя на мандатите за всяка парламентарна група? Коалицията, от която дамата се отказа в името на свободолюбието си, с колко мандата ще разполага? Кой ще зачеркне бунтарката от документа: ЦИК ли, нероденият още парламент ли - кой?

Нататък.
Гордото отлюспване на госпожа пловдивчанката моментално възпали болезнените рани, които нанесе тъй нареченото преференциално гласуване още на изборите за евродепутати. Тогава писъците се понесоха само от БСП и откъм реформаторите, но сега в тази предизборна кампания въпросната „преференция“ се превърна в игра на живот и смърт. Който можеше да си плати, директно агитираше за своя номер в кръгчетата и чат-пат парашутите се отваряха. Както и парашутът на госпожата от Пловдив.

Ако обаче има и капчица истина в героичните й приказки (натиск, телефонен тормоз,
разбити врати и всякакви такива простотии), почва да се изяснява защо толкова много хора жертвоготовно се отказаха от депутатските си места. Казвам „защо се отказаха“, а не „как точно са се отказали“, което също роди бая приказки и вълнения... Ядовете на „прецаканите“ от какво точно са породени - нали и 13/13 е от тяхната партия, защо тогава се тръшкат?

Нали и преференциално
избраният ще работи

на ползу роду точно според техните програми и тяхната родолюбива представа за въпросната полза?!

Ако пък партиите и коалициите са толкова разочаровани от преференциално избраните кандидати (спомнете си всичките отровни приказки откъм БСП за оня „случайник“ с номер 15 в кръгчето), що щат тия хора в листите им? Как не са разбрали при подреждането на листите си, че съответният „преференциент“ не става за депутат? Отпърво го харесват, после вече не. Защо тъй?! За някакъв безсмислен пълнеж ли става дума? А и случайникът наистина ли не разбира, че не е избран, а просто е ударил джакпот с номера в бюлетината?!

... Въпросите, свързани с казуса за ранното узряване на избраната вече кандидатка и полагането на основите на неизбежната ПГ „Независими“, вероятно са още много... - не знам. Но има нещо друго. Непрекъснато се вайкаме за стремително падащия авторитет на оная група българи, дето ни се водят за политическа класа. Тревожим се, видите ли, заради тоталното недоверие към тях.

Регистрираме
страховита липса на уважение

към държавните институции и печално разочарование от цялата тази демокрация, разбирана по нашенски. Наистина ли обаче съществуването на нечестната институция „независими народни представители“ няма и капчица вина за отвращението?!
Наистина ли е толкова безпочвен уж комичният въпрос „Кой ги избира тия бе?...“, с който се иронизира гласоподавателят? Сиреч: „Ти си ги избираш бе, кретен, ти! Защо мрънкаш сега?!“ Е, хората от Пловдив, които за хубаво или за лошо са гласували за листата на ББЦ, нямат ли право сега да попитат - бе кой я избра тая, дето се писа независима?...

А и аз да попитам: тя сега, след като е била избрана като кандидат от ББЦ, но е станала „независима“, ще се бори ли за 1 000 000 работни места?! Или и от това ще се откаже?

Най-сетне - наистина ли ще бъдат несправедливи онези, които намират вторичните „независими“ чисто и просто за ренегати? И не са ли именно парламентарните групи на „независимите“ една вулгарна подигравка с избирателите?
Ще ми каже някой, че това са висши материи, че за всичко това има кой да мисли, тъй че да не си блъскам главата с неща, които не са за моя акъл...
Хубаво! А като са висши работи, дето не ги разбирам, защо въобще искат от мен да гласувам?!