15732 | 8 ноем. 2014 | 17:37

Плажните удоволствия навлизат бавно в бита на варненеца, който в началото на ХХ век предпочита да наблюдава морската шир от крайбрежната г

Тържественото откриване на Морските бани е на 12 юли 1926 г. Проектант на съоръжението е арх. Александър Гинев, включват се също арх. Дабко Дабков, арх. Желязко Богданов, инж. Янко Мустаков.

Как е възможно такова нещо? Какво си въобразяват тия чужденци?“ Така варненската общественост коментира намеренията на общинската управа да допусне мъжете и жените заедно да правят слънчеви бани. През 20-те години не се казва „ходим на плаж“, а „правим бани“. При това много умерено, по препоръка на лекарите най-много до 2 часа, и то като се обръща човек внимателно от всички страни, за да се излага равномерно на слънчевите лъчи.

Въобще плажните удоволствия навлизат бавно в бита на варненеца, който в началото на ХХ век предпочита да наблюдава морската шир от крайбрежната градина или изпод лозовите сенки на кьошка си.

Въпреки това след Освобождението първите български кметове бързо осъзнават, че развитието на града като морско летовище е един от пътищата за стопански възход.

Първо правят съблекални от камъш на пясъчната ивица. После - особени квадратни съоръжения, вдигнати на железни релси над водата. Разбира се, отделно за жените и отделно за мъжете, никакъв поглед да не може да проникне зад оградите, а и разстоянието между къпалните било достатъчно голямо. Вътре имало кабинки за преобличане и по-големи кабини с топла вода. Тези „бани“ не успели да наложат плажната традиция и скоро станали жертва на зимните бури.

Но посоката към туристическото бъдеще е предопределена. През 1921 г. Варна е обявена за курортен град. През 1926 г. откриват сградата на новите Морски бани, днес призната за архитектурен паметник.

Още през първата година баните са посетени от над 6000 летовници. През 1928 г. във Варна идват над 30 000 души, от които 4000 чужденци. Местният елит започва да се ласкае от мисълта, че Варна ще бъде новата „славянска Ница“. В престижните кафенета на модерните хотели „Ню Йорк“ и „Лондон“ се събират артисти, интелектуалци, финансисти, бистрят бъдещето на курорта.

И изведнъж - лоши новини!

Конкуренцията е решила да отклони чуждите туристи от новото летовище! И то как - като противопостави местните нрави на европейските. „Вижте тази публикация от 16 май в италианския ежедневник „Кориере дела сера“ - тупва по масата един от варненските големци. - Тук ни казват в прав текст, че сме били срамежливи, че моралът на западните курортни станции бил различен от нашия!“ „Е, какво толкова му е различното, и ние сме курортен град вече“, плахо се намесва собственикът на градския локал. „Какво ли? Чети тука - на Запад мъжете и жените заедно правят слънчеви бани. И там се изумяват, че ние слагаме ограничения!“ „Ам, как така... при нас всичко е подредено, има мост с красива тераса между плажовете за жени и за мъже, като искат да се събират, обличат се и отиват там“, протестират по-консервативно настроените участници в дискусията. (Този мост отдавна е изчезнал от градския пейзаж, но тогава е с ефектна триетажна кула за скачане и много се харесва на хората заедно със заведението във вътрешния му край. По него обаче задължително патрулира полицай и предупреждава мъжете да не надничат към женския плаж.)

Значително по-късно - плажът вече е смесен за радост на чуждестранните гости на Варна.

„Вие сега какво - искате мъжете да тръгнат по терасата само по едни гащички ли?! Как ще се чувстват порядъчните семейства, ако утре сред тях засноват и жени с леко поведение и разни донжуановци?! Общината немедлено трябва да вземе мерки срещу това модернизиране, категорични са пълните моралисти. „Това е положението, господа! Ако Варна иска да бъде модерен курорт, тя трябва да се приспособи към условията на Запад, то си е в наш интерес“, заключава един от хотелиерите. Никак не е лесно на общинската управа да балансира между местните представи за морал и нахлуващото „западно“ влияние.

Проблемът е и финансов

По това време - в края на 20-те години, във Варна има трийсетина хотела, но много от местните хора дават квартири под наем. За да влизат пари в общинската хазна, е въведена летовна (сегашната курортна) такса. През 1927 г. от нея са събрани половин милион лева, които се използват за благоустрояване и разхубавяване на града, но никак не са достатъчни. Вероятно и тогава е имало стопани, които „пропускат“ да дадат своята лепта в подкрепа на общинската власт. Затова кметът Никола Попов е принуден да издаде специална заповед, публикувана в официозния за града „Варненски общински вестник“ на 26 май 1928 г.: „Всеки варненски гражданин, в чийто хотел, кьошк, апартамент или стая живеят летовници, е длъжен в 24 часа от пристигането на гостите да съобщи за това на Бюрото за летовници при Градската Община“, се казва в тази заповед.

По-нататък наемодателите и хотелиерите попълват летовен бюлетин, на чиято база курортистите изплащат летовната такса. А онези немарливи хотелиери и владетели на жилища, „които са прибрали летовници и не са се погрижили за изплащането на летовната такса, ще се глобяват съгласно чл. 72 от закона за градските общини до 500 лева“. И като допълнение - недобросъвестните домакини ще трябва да платят таксата от джоба си. Справедливо, като се замислим - кой печели от летовниците повече от техните домакини? 

За и против – а какво  правят съседите?

„Варненски общински вестник“, май 1928 г.:

„Да живее Варна! Така един романски вестник се провиква и хвали нашата общинска управа, че своевременно се е съобразила достойно да рекламира и пропагандира в чужбина хубавия ни град като курорт. Освен това вестникът упреква града Кюстенджа (днешна Констанца), че не е направила нищо в това отношение. Ето защо варненските граждани, които милеят за благосъстоянието на града ни, трябва да направят нещо за рекламиране на града чрез близките си, било у нас, било в чужбина.“

Вестник „Варненски кореняк“, юни 1928 г.:

„В Кюстенджа (Романия) общината създава обширна площ за сметка на морето за парк и китно казино посредством една вълноломна стена с пълнеж от пясъка на морското дъно. А нашата Варна при естествен, сравнително тих залив разрушава гиздавия ни парк, създаден с упорит труд и големи бюджетни пера, за да щръкне пред очите ни едно архитектурно недоносче...“