27616 | 17 ноем. 2014 | 16:29

Поредица на „Преса“ - Световният терор

Новините за кървавите атентати на джихадистите от самопровъзгласилия се халифат окупираха първите страници на световния печат. Международният тероризъм в лицето на мутацията на „Ал Кайда“ - ИДИЛ, придобива нова форма. В лицето на „Ислямска държава“ той претендира и за наднационалност.
Всъщност големите световни терористи в генезиса си са по-скоро единаци. По-късно се появяват организации като ирландската ИРА, баската ЕТА, италианските „Червени бригади“, гръцката „17 ноември“, западногерманците Баадер и Майхоф, перуанският „Сияен път“.
Едно от най-страховитите и противоречиви имена в историята на световния тероризъм е на един единак - Чакала. С него започва тази поредица на „Преса“.

Малко преди полунощ на 15 декември 2011 г. съдията пита мъжа на скамейката на обвиняемите в парижкия Дворец на правосъдието - има ли да каже нещо в последната си дума? 62-годишният подсъдим, който е затворник с доживотна присъда, кимва с глава и започва да говори.
„Последната дума“ е петчасова реч, в която мъжът патетично преразказва своя жизнен път, превърнал се в катехизис на странната смесица между терорист, анархист и марксист. „Аз съм жив мъченик“, завършва речта си мъжът и се обявява за невинен.  Това не трогва съдията. Следва нова доживотна присъда за бомбени атентати във Франция, убили 11 души през 80-те години.

Трима братя носят имената на Ленин

Зад гърба на Илич Рамирес Санчес, световноизвестен като Чакала, са десетки атентати в името на фалшиви и съмнителни каузи. Присъединява се към Народния фронт за освобождение на Палестина, чийто лидер Уади Хадад взривява три боинга на летището в Аман през 1970 г. Сред идолите му е и двойката германски анархисти Баадер-Майнхоф, убити в килии те си без присъда, превръщайки се в европейския еквивалент на Бони и Клайд.
Сред приятелите му са диктаторите Муамар Кадафи и Хафез Асад. Дейността му се следи и
вероятно контролира от КГБ и Щази.

Баща на Чакала е Хосе Рамирес Навас, член на Венецуелската компартия. Той пророчески нарича първородния си син с бащиното име на вожда на пролетарската революция - Илич, а другите двама синове - Владимир и Ленин. Роденият на 12 октомври 1949 г. в Каракас бъдещ „професионален революционер“ Илич Рамирес Санчес получава съветска стипендия и се обучава в Москва в Университета за дружба между народите „Патрис Лумумба“, който според западни служби се ползва от КГБ за набиране на агенти чужденци.
Изключен е от университета през 1970 г., като причините съмнително и едва ли случайно не се съобщават от руснаците.

Палестинска школовка

От Москва Чакала заминава за Бейрут, където се присъединява към Народния фронт за освобождение на Палестина. Вербовчикът му Басам Абу Шариф, бивш съветник на Ясер Арафат, му дава прякора Карлос заради южноамериканския му произход. Изпратен е в тренировъчен лагер за чуждестранни доброволци в околностите на йорданската столица Аман, след това е обучаван на диверсионни тактики край сирийско-иракската граница.

Карлос усъвършенства обучението си и в реални бойни условия. Той участва в сраженията по време на Черния септември (през септември 1970 г. йорданският крал Хюсеин спира опитите на радикалните палестински организации да го свалят от власт, въоръженият конфликт продължава до юли 1971 г. - б.р.). Оттам следите му се губят, за да се появи на Стария континент.
Следват серия атентати в Европа, бомбени атаки срещу банки и редакции на вестници, отвличания.

„Гардиън“ му дава прякора

Илич Рамирес Санчес получава прякора си Чакала от британския в. „Гардиън“. Това се случва през 1975 г., след като международният терорист, известен дотогава само като Карлос, вече е убил двама френски детективи и информатор в Париж. При опит да бъде арестуван, бяга в Ливан, където приема исляма. Бари Удамс, познат на Карлос, вижда в апартамента му в Лондон сак с оръжие. Вместо в полицията той звъни на „Гардиън“. В квартирата репортерът Питър Ниезуонд забелязва романа на английския писател Фредерик Форсайт „Денят на Чакала“. Трилърът разказва как реално съществувала френска екстремистка организация наема професионален убиец за убийството на президента Шарл дьо Гол. Репортерът заключава, че това е настолното четиво на Карлос, и така още на другия ден изданието го кръщава на първата си страница Чакала.

Венецуелската столица Каракас. Сънародници на Чакала настояват за освобождаването му.

По-късно Робърт Лъдлъм и Том Кланси ще напишат книги за него, които ще му придадат ореола на най-опасния човек за Запада. Благодарение на романи и на филми (единият с Брус Уилис в главната роля – б.р.), посветени на живота на терориста, той се превръща в световна знаменитост. В родната си Венецуела също е на почит. Покойният президент Уго Чавес е един от най-големите му фенове и дори го е сравнявал с аржентинския революционер Ернесто Че Гевара.

Един от най-подробните разкази за живота на Илич Рамирес Санчес е филмът „Карлос“ на френския режисьор Оливие Асаяс от 2010 г. Той е критикуван, че придава романтичен ореол на героя си и така популяризира тероризма.
В своя защита французинът коментира, че в много от случаите Чакала не е автор на атаките, а просто изпълнява заповеди, дадени от някой друг. „Представил съм го такъв, какъвто е, и не смятам, че го възхвалявам“, посочва Асаяс.
Илич сякаш е Франкенщайн от страховитите митове на ХХ век. През 70-те и 80-те Чакала за тероризма е това, което е Джак Изкормвача за престъпността. Всява паника ту в Лондон, ту в Париж, където организира серия от бомбени атентати, в които загиват 11 души, и обстрелва израелски пътнически самолет с гранатомет.

Удар във Виена

Най-успешният му удар е на 19 декември 1975 г. в австрийската столица, където екипът му отвлича двама министри от заседание на ОПЕК, принуждава властите да му дадат самолет и отлита към Северна Африка. Накрая освобождава заложниците срещу 50 милиона долара, които трябва да подпомогнат „революционната му кауза“. „Аз съм живият архив, тъй като другите са мъртви“, твърди Чакала за себе си.

Терористът единак, останал без влиятелните си покровители, отишли като СССР и ГДР в историята, е арестуван едва през август 1994 г. при операция на френските спец части в Судан. Тогава френските служби съвместно с ЦРУ предлагат изгодни сделки на властите в Хартум, за да им предадат Чакала. Той трябва да премине през операция на тестисите. Два дни по-късно африканските „приятели“ на Илич го местят във вила със собствена охрана заради очакван опит за убийство. През нощта бодигардовете му го упояват, докато спи, и го предават на френски агенти. Те го отвеждат в Париж, където три години по-късно е осъден до живот.

Всъщност тогава Чакала вече не е нужен нито на Изтока, нито на Запада. Епохата на терористичната романтика е в миналото, няма ги вероятните покровители. Годината е 1994-та и СССР, творението на другия Илич - Владимир, вече е част от историята.

Биографията на Чакала е емблематична за еволюцията на тероризма през последния половин век и е пълна с политически парадокси. Първоначално се родее с левичарските и анархистичните движения в Западна Европа. Впоследствие се свързва с близкоизточния тероризъм, който тогава няма нищо общо с ислямизма и цели освобождението на окупираната от Израел Палестина.
Днес Чакала излежава присъдите си в затвора „Клерво“ в Северна Франция.

На казино в България

Чакала свободно се разхожда из бившия соцлагер, включително в България, където е бил държан под око от българските спецслужби. Те не са го закачали, защото са знаели, че сътрудничи на „братските“ КГБ и Щази, но са го предупредили и да не създава ядове на страната. И Чакала не създава проблеми. Бил е чест гост и на софийския хотел „Ню Отани“ (сега „Кемпински-Зографски), където прекарвал часове в казиното, веднъж профукал 12 000 долара - голяма за времето сума, на казината във Варна и Златни пясъци.

Държавна сигурност знаела за всяка от стъпките му било от шефовете и обслужващия персонал на игралните домове и хотели, които посещавал, било от проститутките, които
поръчвал.
Второ главно управление (контраразузнаването) наблюдава Чакала през периода 1984-1987 г., когато следите му се губят.

Редовно е „документиран“ от източногерманската Щази, която следи съмнителния революционер. Впоследствие записите са използвани във френски съд, пред който Илич е изправен, след като е предаден и заловен в убежището си в Судан.

Има две доживотни присъди

Международният терорист излежава присъдите си във френския затвор „Клерво"

В момента Карлос Чакала излежава две доживотни присъди без право на помилване в затвора „Клерво“ в Северна Франция. Първата му е дадена през 1997 г. за убийството на двама френски агенти и на вербувания от парижките служби бивш сподвижник на терориста Мишел Мухарбал. Докато е зад решетките, срещу Илич започва още един процес и през декември 2011 г. той получава още една присъда до живот заради четири атаки във Франция през 1982-1983 г., при които загиват 11 души. Многобройните опити за обжалване нямат успех. Самият Карлос твърди в интервюта, че е „горд от резултатите“ на над 100 терористични атаки, които е извършил.

Днес Чакала в затвора изучава философия и литература. Радва се и на посетители. „Животът му е като на монах в манастир“, твърди един от адвокатите му Франсис Вилман - „Клерво“ е бивше абатство.
Според служители на затвора обаче „монашеският живот“ включвал и венецуелско кафе в килията, сервирано със скъпи пури.